Изборният борд е граждански формат и може да се решава проблеми

- Защо мислите, че гражданите се заблуждават в намирането на бърз ключ в решаването на проблемите в изборното законодателство?
- По-скоро не могат да се намерят бързи решения за кризата в политическата система - тя е така "настроена", че не произвежда автентично политическо представителство. Това имах предвид, правейки изявлението, за което ме питате. Самите изборни правила могат да се направят по-добри, но политическата система отдавна е в тежка дисфункция и няма как само чрез добри изборни правила да бъде "поправена", ако мислим за нея като за машина. Защото тя е само част от политическата култура в България - на игнориране на интереса на избирателите, на обществения интерес въобще. Част от партиите се управляват от върхушки, някои направо от главатари. Структурирани са по начин, който не продуцира представителство, а по-скоро осигурява непосредствен достъп до публичен ресурс на техните приятелски кръгове. Партийната система се използва за трансмисия между олигархични кръгове и публичния ресурс. Това на практика обезкръвява обществото, а като социални връзки води до отчуждение и до този разпад, който виждаме в момента.
- А бързи избори няма ли да доведат до подобно на днешното политическо представителство?
- Коригирането на дисфункцията в системата няма да стане през един етап - т.е. правим нов закон, отиваме на избори и системата се явява пречистена и започва да функционира като "Мерцедес". Това е утопия. Толкова дълбока е ерозията в разбирането на обществения интерес, как той се защитава, кое е политически представително. Толкова далеч е това състояние от стандартите за демократичност, че доближаването до стандарта ще бъде бавно и мъчително, точно защото политическият елит е глух - няма рецепции и обратна връзка с хората. Никаква нужда нямаше управляващите да взривят обстановката с това назначение. Те получиха кредит на доверие, въпреки че имаше много непредставени групи. Можеше да се използва това доверие, да се направят действия в посока на мерките, които премиерът Орешарски предлагаше, но в момента, в който бе натиснат детонатор, всичко спря.
- Има ли начин за "правилна" селекция от политическо представителство...
- Селекцията в момента е обратна - към върха на системата. И не само в парламента - и в съдебната система, и в изпълнителната власт. Тя е конструирана не върху компетентност, а върху клиентелизъм, и това не е валидно само в този момент, а е дълбока "традиция" в нашата политическа, и не само, култура. Кръгове, които разменят през мрежа от влияние своите интереси, а общественият интерес остава загърбен.
Още при съставянето на правилника за работа в Народното събрание имаше очаквания, че те ще осигурят по-висока степен на отчетност на своята работа. И какво направиха? Нищо - приеха някакви обтекаеми формулировки, че може да обяват сътрудниците си, приемните си, за да могат гражданите да се свързват с тях. Политиката в България отново се прави някак през медиите и в парламента. Това взривява хората, защото те остават с впечатление, че има едно отдавна развивано задкулисие с тежко влияние върху публичния живот.
- Как биха изглеждали на този политически фон препоръките на Изборния борд?
- Те са правилни, съобразени със стандартите, с това, което виждаме като практика и експертизата е наистина висока. При всички случаи Изборният кодекс ще бъде подобрен, но не трябва той да бъде разменна монета между настроението на хората в момента и решението, което ще вземе управляващото мнозинство. Това също продуцира недоверие. В нашия блог "Отворен парламент" публикувахме, още преди да се взриви общественото недоволство, дори нямаше намек, че ще се създаде такава ситуация, един разговор. Проведохме го с представители на всички политически сили и нито една от тях не каза, че ще се "отвори" Изборният кодекс. Напротив, мненията бяха в обратната посока, че това е "кутията на Пандора", има много претенции към правилата и по-добре сега да не ги бутаме, за да не се взриви съглашението, което сме постигнали. Нали виждате колко е фалшив този напън за промени в момента, не казвам, че не трябва да се прави. Обстоятелствата поставиха поправянето на Изборния кодекс в среда, което се превръща в някакъв сценарий.
- Има ли смисъл от нов изборен закон, след като не са формулирани задачите, не е избистрена концепцията?
- Очаквам това да стане утре (днес-б.а.). На срещата в парламента трябва да дойдат политическите сили, представени в НС, и да кажат докъде са склонни да отстъпят за исканията, които са получили. Това са същите политически сили, които отмениха преференцията - сега ще трябва да я приемат. Те са, които не пожелаха да пипнат нито една дума в уредбата на отношенията с медиите, както и със структурата на изборната администрация. Трудността идва от момента, в който се намираме - това може да се окаже позитивен натиск, за да се постигне по-бърз прогрес, отколкото в друга обстановка. Предстои да видим, но не трябва преправянето или правенето на Изборния кодекс да предопределя решението за подаване или неподаване на оставка.
- Това, че Изборният борд остава на стендбай и че премиерът Орешарски е доволен от работата ви и иска нови срещи и консултации с експертите добро решение ли е?
- Като участник поддържам идеята, че такъв орган трябва да съществува без значение какво е името на премиера. Този формат е граждански и през него могат да бъдат коментирани и решавани много проблеми. Това са усилия в правилна посока.