Изборите отминават, земята остава

Проф. д-р ик.н. Атанас Ганев

Никой днес не може да отрече, че земеделието ни е в тежка криза и в безпътица. За изминалите повече от 20 години настъпилите промени са пакостни за страната и за хората, заети в отрасъла. При най-добра политика и отношение нанесените рани върху земеделието трудно ще бъдат заличени, но усилия в това направление обективно са необходими. В ситуация на избори всички политици, кандидати за президенти и местна власт излизат с щедри обещания. В същото време програмите им са твърде общи, а проблемите на земеделието изобщо липсват. Подчертавам това, защото не се дава отговор на въпроса - накъде върви българското земеделие и какво следва да се направи то по-бързо да стъпи на краката си и да тръгне в по-правилна посока. Твърдо съм убеден, че това, което имаме сега, не отговаря на желанието и очакванията на хората. С риск да се повторя с казваното и писаното досега, отново ще се спра само на някои проблеми, тъй като те са отпаднали от полезрението и в предизборната борба.
Един от проблемите е този, че

над 1,5 млн. дка земя нямат реални собственици

все още те са безстопанствени. Водят се безконечни дела, земи без наследници, земи с много наследници, пръснати из цялата страна и извън нея, и като правило тези земи се използват незаконно преди всичко от частните арендатори. Тук трябва да се търсят нови юридически решения.
Другият голям проблем е едрото частно арендаторство, което досега щедро се подпомагаше и насърчаваше от държавата. Не е нормално частни арендатори да обработват 200-300 дка и повече земя, а в отделни случаи и 1,3 до 1,5 млн. дка в цялата страна. Казвам ненормално, защото чифлиците и латифундиите не ни прилягат, те са вредни за страната. Зная, че има привърженици на този тип земеделие, които казват, че без тях ще гладуваме. Нашият народ в своето болшинство не може да приеме това положение и перспектива, защото те богатеят на гърба на останалите собственици. Известно е, че редица години частните арендатори не плащаха никаква рента на собствениците или плащаха символична такава и се подиграваха с хората. Разбира се, в условията на конкуренцията съществуващата практика започна да се променя като вече е налице твърде пъстра картина в това отношение в страната. Арендните плащания са в твърде големи граници. Независимо от това, частните арендатори и сега едностранно диктуват и решават проблемите в своя полза, като ощетяват собствениците на земи. Те съставят и сключват арендните договори. Хората недоволстват справедливо, но нищо не могат да променят. Тук държавата следва да се намеси решително и да коригира тази практика, като разработи и утвърди типови договори, които да защитят собствениците на земи, а и да не ощетяват арендаторите.
 
Наблюдава се и друга порочна практика

Едрите арендатори преарендуват договорените от тях земи на трети лица и в повечето случаи това става без съгласието на собствениците. Наложително е държавата да предприеме законови мерки, с които да се ограничат максималните размери на притежаване и арендуване на земи. Със закон също следва да се определят базови минимални защитни цени на земите по категории, а също така размерите на минималните арендни плащания по категории земи. Сега редица български и чуждестранни фондации са закупили вече над 2 млн. дка земи на безценица, които дават под аренда и изчакват поскъпването им, за да печелят. Това правят и българските, и чуждестранните новоизлюпени капиталисти.
В България, която има богати традиции и успехи в кооперативното дело, сегашните политици водят кооперациите към ликвидация. Земеделските кооперации не са равнопоставени с частните арендатори, поради което от 3263 земеделски кооперации в края на 1999 г. сега са останали под 1000 и една част от тях едвам кретат. Освен от пагубната държавна политика към тях, немалко кооперации пропаднаха и по вина на техните некадърни ръководители. Като не могат да ръководят добре кооперациите, те предоставят земите на хората на частните арендатори. Това е недопустимо, защото те сами

обричат кооперациите на ликвидация

Такива ръководства незабавно следва да бъдат освобождавани, защото тяхната дейност е вредна. Учудващо е, че напоследък се появиха председатели на ЗК, които предлагат кооперациите да се преустроят в капиталови дружества по Търговския закон. Това са вредни предложения, защото в тези дружества се работи на други принципи: един дял -  един глас, а не както е в кооперациите: един член - един глас. В тези дружества дребните собственици ще бъдат лишени да избират и участват в управлението на предприятието. Този проблем не е нов. Той съществуваше още при приемането на Закона за кооперациите в VII Велико народно събрание и беше отхвърлен от болшинството народни представители. Ако се тръгне сега по този път, едрите собственици много бързо ще ощетят дребните собственици на земи и ще присвоят богатата материално-производствена база на кооперациите.
Нека се надяваме, че на тези и редица други проблеми след изборите ще се търсят по-правилни решения. Знае се, че президентът, който и да е той, няма такива възможности и правомощия. Той има възможности обаче да оказва влияние на законодателната и административната власт по решаването на проблемите. Ако това не е възможно, той има правото и да провежда допитване (референдум) по тези и други важни за хората проблеми. Не е оправдано, че досега президентите не са провеждали такива допитвания и това не е от полза и за авторитета на президента, и за институцията, начело на която е той. В редица страни референдумите са се наложили като редовна практика, а у нас тя липсва кой знае защо.