Изборът на съществуването ни

В късната пролет на 2013 г. Ивинела Самуилова, авторката на бестселъра "Животът може да е чудо", поема по поклонническия път към Сантяго де Компостела в Испания. "Богословката с талантливо перо", както я наричат, извървя пеш 320 км по маршрута, известен като "Камино", и стигна до Finis Terrae - мястото, смятано в древността за края на света.
Писателката признава, че е тръгнала на Камино заради Ади - необикновената и забавна героиня от романите й, покорила сърцата на хиляди читатели. През "Животът може да е чудо" до "Жената, която търсеше любовта", Ади измина дълъг път (през много смях и малко сълзи) и стигна до удивителни открития за живота и любовта. През цялото време тя бе много смела в това да бъде много искрена, да бърка дълбоко в душата си и да вади на показ това, което понякога предпочитаме да скрием от себе си.
В "Къде отиваш, пътнико?" Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч. Открила, че както в любовта, така и в живота човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.
Всичко започва в деня, когато Ади "случайно" се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите.
И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва "часът на Бога". Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път към Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.
Ади тръгва към края на света, последвала един копнеж в сърцето си, който всички понякога усещаме, но често насила заглушаваме. Копнеж, който въпреки зейналата в земята дупка на собствения ни гроб ни кара да вдигаме очи към небето, да ставаме сутрин, да искаме да бъдем по-добри хора, да раздаваме любов, да правим най-доброто, на което сме способни и да продължаваме чудото на живота, създавайки живот.
"Къде отиваш, пътнико?" е големият въпрос на земното ни битие. Изборът на съществуването ни. Да бъдем пътник - пилигрим на живота и радостта, тръгнал към Бог и вечността, или "пътник" - отчаян смъртник, поел към небитието. Човек, който се влачи през живота си като жив труп, или такъв, който живее с радостното удивление на възкръснал мъртвец.
"Не е случайно, че завърших тази книга на Великден. Възкресението като личен факт означава да съживиш сърцето си. А да съживиш сърцето си означава да можеш да обичаш", признава Ивинела Самуилова.
Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в Севлиево. Завършва езикова гимназия във Враца с испански и английски език, а след това - магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има и редица допълнителни квалификации и обучения, сред които журналистика и психология. Учредителка е на фондация "Кларитас". Една от основните дейности на организацията е свързана със съхраняване и популяризиране на българския музикален фолклор.