Изборът на Сърбия е Брюксел, а не Москва

Орхан ДРАГАШ*

Президентът на Сърбия Александър Вучич наскоро каза, че няма санкции на Сърбия срещу Русия, защото 85% от сръбските граждани подкрепят и обичат Русия. Устойчива ли е тази политика на най-голямата държава от Западните Балкани в светлината на изключването на Русия от останалата част на Европа, Запада и цивилизацията? Отговорът е "Не".

В този смисъл само един въпрос сега заслужава внимание: Кога, а не дали, ще настъпи значителна промяна?

Вучич не преувеличава, когато говори за огромния процент сръбски граждани, имащи топли чувства към Русия. Противно на това мнение, има убедителни рационални причини, поради които сегашната политика на Сърбия трябва да бъде променена. Западните партньори губят търпение към Сърбия поради нежеланието й да се присъедини към силния европейски отговор на бруталността на режима в Кремъл, извършил най-тежките престъпления в Европа след Втората световна война.

Във всекидневния живот не 85%, а 100% от гражданите на Сърбия са здраво свързани с Европа, а не с Русия. Две трети (около 61%) от търговията на Сърбия е със страните от ЕС, като Русия заема дял от 5%.

От всички чуждестранни инвестиции в Сърбия почти 70% идват от ЕС и по-малко от 10% - от Русия. Заедно с местните компании, западните инвеститори са най-големите работодатели в Сърбия, като стотици хиляди работят в техните компании.

От какво ще се откаже сръбската икономика, когато (и не ако) наложи икономически санкции на Русия? Става дума за по-малко от милиард долара износ, предимно на храни и промишленост? Това е по-малко, отколкото изнася Сърбия за съседна Босна и Херцеговина (1,35 милиарда долара) или почти толкова, колкото изнася за Косово, което дори не признава за държава.

Очаквайки промяна на сръбската политика спрямо Русия, можем да използваме уместната аналогия с 1948 г. Тогава лидерът на Югославия Йосип Броз Тито скъса връзките си със СССР и Сталин. За Тито бе несравнимо по-трудно да вземе това решение, отколкото за Александър Вучич днес, защото Сталин имаше стотици хиляди войници на СССР в региона, готови да нападнат Югославия всеки момент.

И накрая да кажем нещо за "пъпната връв", свързваща Сърбия и Русия - съюзът им по отношение на Косово. Тази връзка бе прекъсната на 24 февруари 2022 г., когато Путин нападна Украйна. Изолирана от най-важните международни форуми, Русия сега е отхвърлена от световната общност. Москва ще продължи да твърди, че защитава Сърбия и Косово, както в ООН, така и в други организации, но това се говори от безпомощни и изолирани политици, чийто глас не струва нищо в международните отношения.

Вучич има историческия шанс да осигури постоянно място на страната си в семейството на най-напредналите нации. Той е човек, който иска да бъде запомнен с нещо велико, да остави наследство. Сега той има този шанс. Не трябва да мисли за социологически проучвания, защото истинският държавник води народа си, а не го следва.

Единственият избор е Сърбия в ЕС. Ето защо е важно ЕС да започне да интегрира Сърбия и всички останали на Балканите възможно най-скоро, защото украинската трагедия показа каква опасност дебне, ако ЕС е бавен, нерешителен и объркан към тези, които искат да се присъединят към него.

Ако така продължава, нищо няма да спре Путин и Русия да се опитат да пренесат агресията си от Украйна на Балканите. И няма да има смели украинци и украинки на Балканите, които да се противопоставят на руския агресор. Евентуално някои ще ги поздравят като освободители. За да се избегне това, трябва да се вземат важни решения в Белград, Брюксел и други европейски градове. Първата стъпка трябва да бъде направена от Сърбия

* Орхан Драгаш е основател и директор на Международния институт за сигурност - Белград