Из новата книга на Иван Гранитски "Начала"

Предчувствие

Какво предхожда Началото

Предусеща ли приликата
обяснението за своето опровержение
Не виждаме ли
как покълва семето на Хаоса
в нивата на подредеността

Окончателната яснота
самотна светлина се назовава
игра
искра
пулсираща в утробата на Абсолюта

Не е ли Светлината
разкаяние на Мрака
Как се нарича смирението
коленичило
пред кристалния престол на Бога

Душата си припомня според Платон
градините на детството невинно
виденията на отминали епохи
И вижда себе си
преди да е родена

Какво е тя
Предчувствие
Възнамеряване
Всепронизващ полъх
Божията тухла на Вселената

Началото на всички начала


Конче

Конче мълния се стрелка
на самия край на хоризонта
Блести гръбнак изопнат -
мост към безпределното

То иска да надбяга всичко
да прескочи векове епохи
Неповторимо и различно
да бъде конче синекдоха

Да посреща Светлината
на изгряващото слънце
И в обоите на Свободата
да е съзидателната мълния


Сънят на ястреба

Какво сънува ястребът

Лети над омагьосаната долина
и вижда свят от причудливи сенки
Играят
стрелкат се
изчезват
и се появяват неусетно
превърнати в загадъчни тирета

Разперили криле
посрещат изгрева на черно слънце
над моравата мараня
и гмуркат се с фатален устрем
в мистичните реки на зазоряването

Ястребът сънува себе си
в мига преди да се роди
Той все още е само намерение
в сърцето на великия Създател
но вижда всичките си превъплъщения
реещи се между Нищото и Битието

Ястребът е динамичната душа на Пустотата


Вихри

Те целуват се тъй бясно
сякаш иде сетният им миг
Запалено е цялото пространство
напомнящо агонизиращ бик

Конвулсия телата вкоравява
сплетени в неистов унес
Ври кръвта им като лава
обичат се докрай - до лудост

Какво че утре ще изчезнат
погълнати от вихрите враждебни
Сега са тук - красиви умни звездни
Сега са вечно млади и последни

Последните ще бъдат първи
първи в царството на Свободата
Любовта е незаменимото огърлие
Божият венец на красотата


Прах

Животът ни протече като че ли
подменен изцяло от подобия
И никак даже не боли
Ерзац и скука Нищо особено

Любов надежди идеали
изтляха в прозата на дните
Унизени но накичени с медали
с прекършени криле но сити

Така изгубили душите си
обзети от атавистичен страх
ще си отидем от света изтрити
превърнати във анонимен прах