Из историята на Българския Червен кръст
/ брой: 194
И в Княжеството, и в Източна Румелия още през 1878 г. се учредяват първите червенокръстки дружества у нас. През май в София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени с председател Софийския митрополит Милетий. В него се включват и работят редица видни граждани на София начело с губернатора на областта В.П.Алабин. На 25 октомври е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков - главен губернатор на Източна Румелия. Веднага след Съединението на двете български области на 20 септември 1885 г. е създадена и Националната организация с председател митрополит Климент.
Тя е утвърдена с официален указ на първия български княз - Александър Батенберг, който взема БЧК под свое покровителство. Организацията е призната и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20 октомври 1885 г. От учредяването си Българският Червен кръст има 15 председатели - важни фигури в обществения живот на страната: митрополит Милетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, д-р Любен Рачев, д-р Петър Коларов, д-р Кирил Игнатов, проф. д-р Стоян Саев и маг. фарм. Христо Григоров. Традицията короновани особи да покровителстват Червения кръст е запазена по време на династията на царя. Българският Червен кръст има значителен принос за формирането и първите стъпки на българската обществена здравна система. Той построява и много болници в София, Плевен, Хасково, Бургас и др. В своята многогодишна история Българският Червен кръст играе важна роля в организирането и оказването на медицинска помощ по време на войните, които България води за национално обединение. Той провежда многобройни здравни курсове за обучението на самарянки и милосърдни сестри, които полагат грижи за болните и ранените войници и офицери на фронта и в тила. Най-големите изпитания за организацията в мирно време са голямото земетресение през 1928 г. и бежанската вълна от Беломорието и Одринска Тракия, с които българските червенокръстци се справят блестящо и успяват да спасят от глад и мизерия хиляди хора, мобилизирайки своите собствени ресурси и помощта на десетки други чуждестранни червенокръстки организации.
Организацията е инициатор и създател на санитарната авиация и спешната помощ в България, както и на организираното безвъзмездно и доброволно кръводаряване. Българският Червен кръст многократно оказва помощ на редица страни. В Русия са изпратени две медицински бригади - по време на Руско-Японската война (1903-1905) и Първата световна война. Той организира санитарни влакове и болница на Източния фронт по време на първата фаза на Втората световна война. Войната срещу нацистка Германия още веднъж доказва готовността на националната ни организация да работи при екстремни условия, като бъде вярна на хуманитарните си принципи. Държавата винаги е подкрепяла Българския Червен кръст и многократно е демонстрирала уважение и признание към огромния му принос в хуманитарната област.