03 Декември 2022събота04:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

ВЪЗРОЖДЕНЦИ

Из архивите на Захарий Зограф

Юбилейната изложба на знаменития иконописец в Историческия музей в Самоков ще продължи и през есента

/ брой: 212

автор:Петра Ташева

visibility 5251

Китният Самоков, разположен в северните поли на Рила, край живописното корито на река Искър, събира възхитените погледи на гостите си, буди любопитството им с богатата история на своето минало, с интересните си стари къщи, с Девическия метох, с големите и красиви храмове, с омайващите природни околности. Центърът на градчето, в което сега живеят 30 000 души, е оригинален конгломерат от стари и нови сгради. Ожаднелите гости първо се навеждат над студената струя планинска вода, която се лее от чучура на Голямата чешма - паметник на културата от 17 век. Тази обществена сграда е построена в османски имперски стил, има богата каменна пластика, фонтан и къщичка за птички. През 1660 г. управителят на султанската кухня строи площадната чешма с благотворителни цели. И днес водата ромоли и разказва легендата, че който пие от нея, ще остане завинаги в Самоков. Истината е, че градът спечелва сърцата на своите посетители.
 Наблизо е старата Байракли джамия. Тя е запазена от времето на Османското владичество, но е преустроена през 1845 г. и изписана от самоковските зографи Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич. Чудна, красива смесица на българска и ориенталска орнаментика са нейните декорации. 
Величествено се издига сградата на читалище "Отец Паисий" - паметник на падналите герои във войните през 1912-1916 г. А до нея погледът грабва стилизираната в български стил сграда на Историческия музей. Той е един от най-старите у нас, създаден е през 1930 г. по идея на самоковските художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев. Официално Министерството на просвещението го утвърждава като институция през 1936 г., а на следващата проф. Христо Вакарелски прави първата етнографска експозиция. Проектът на арх. Юрдан Юрданов е от 1930 г., но първата копка на сградата е направена през 1940 г. от проф. Богдан Филов и чак през 1943 г. - след Втората световна война, експозициите на музея са пренесени от читалището и разположени в сегашната солидна и красива сграда. Днес музейните експонати наброяват внушителното число от 30 000!
През 2010 г. Историческият музей чества своята 80-годишнина и я отбелязва с поредица от изложби. По случай 200-годишнината от рождението на прочутия иконописец Захарий Зограф (1810-1853) през май беше открита изложбата "Из архивите на Захарий Зограф". Тя продължава и ще може да се види и през есента, когато ще се състои научна сесия за неговото творчество.
Още през ранното Възраждане Самоков става Меката на изкуствата, на художествените занаяти у нас. Оттук, от близкото село Доспей, започва родът на Христо Димитров - основоположникът на Самоковската иконописна школа. Той е баща на братята Димитър и Захарий. От него те поемат божествената искра на своите четки и изписват много манастири и черкви из цяло Българско. 
Захарий е роден през 1810 г. Живее само 43 години, но за това кратко време успява да остави огромно богатство от икони, портрети, рисунки, скици... Творбите му - истински шедьоври на иконописта, го утвърждават като талантлив майстор на четката, но още и като предтеча на светската живопис, защото в тях се виждат образи на живи хора. Изложбата започва с надгробните плочи на Захарий и братовата му жена Християния. Към нея той е изпитвал синовна привързаност, след като  остава 9-годишен сирак. Отглежда го, възпитава и обучава брат му Димитър. Неговата млада съпруга Християния, обичана и уважавана от всички в рода на доспейците заради хубостта си, добротата и интелигентността си, става "майка", приятелка на Захарий. По-късно той изписва с обич лика й. През 1853 г. мор коси хората в Самоков. Захарий се завръща, среща бягащите си родственици и пита: "Къде е тенка?" Отговарят му, че бере душа и той отива да се грижи за нея. Заразява се, смъртоносната болест го отнася няколко дни след като Християния е починала и го погребват в гроба на тъста му - бащата на неговата съпруга Екатерина Хаджигюрова. Свършекът на земните му дни е белязан от голямата му благодарност, отзивчивост към страданията на Християния. Това дава повод да се роди преданието за красивата и силна любов помежду им, която влиза в лиричната творба на Павел Спасов "Греховната любов на Захарий Зограф". По всяка вероятност това е художествена измислица, която още повече увеличава популярността на големия наш художник.
Синовете му също продължават родовата традиция и са талантливи художници - зографи. Характерът, интелигентността и начетеността на младия възрожденец Захарий - талантлив ученик на Неофит Рилски, проличава ясно и категорично от оригинала на неговия Сметководен тефтер. В него той акуратно е записвал всичко - всяка стотинка, всичко, което е плащал, получавал, което е делял със съдружника си Каракалфин. Изложбата представя Захарий Зограф като силно духовен човек, знаещ добре славянски и гръцки език, писмописание и сметководство. Запазените негови 31 писма до обичания му учител Неофит Рилски са ценен материал за живота и за времето, в което е работил. Италианският Анатомичен албум, завещан на Захарий от неговия баща, доказва, че доспейците са  художници на световно равнище. И те, като Микеланджело и Леонардо да Винчи, са се подготвяли със знания по анатомия, преди да започнат да рисуват хората, преди да правят техните портрети.
Изложените многобройни рисунки от архива на Захарий са дарени на музея от неговите внучки Вера Зографска-Мандел и Христина Зографска Кузмова. Греят като слънца двете пана с прочутите иконописни платна на зографа от черквата "Св. Богородица Благовещение - Рибна" в Асеновград и "Колелото на живота" от Преображенския манастир. Голямо впечатление прави "Екзотичният пейзаж" на Захарий. Той не е реставриран и убедително доказва, че авторът му е голям, велик художник, който се родее със световните майстори на четката.
В двете стъклени витрини са подредени автентични вещи на двамата големи представители на Самоковската художествена школа - Захарий Зограф и Никола Образописов. Бастунът на Захарий - неговият "бодигард" в безкрайните му и многобройни пътувания бил тайният му "ковчег", защото се говори, че в него е кътал златните си пари, джобният часовник, сърменият колан и двата камъка за стриване на боите - това са личните, ценни вещи на Захарий. А витрината на Никола Образописов показва цялото художествено "ателие" на зографа - сандъчето с палитрата, бурканчетата с боите, четките и инструментите, с които работели самоковските майстори. Тук е и личното оръжие на художника.
Високообразован и родолюбив бил Захарий Зограф. Знаел си цената и като художник, и като мъж - красив, желан и достолепен. За достоверност, с достойнство, но и с гордост, той не забравял да се подпише върху платната си: "Захарий Зограф Болгарин". Трудно е да се обходят и видят всичките творби на майстора, защото са пръснати по черкви, манастири и параклиси в близки и далечни земи български. Чак в църквите на Карея, в Светия Атон е рисувал той - Захарий Зограф.
Днес в града традициите на старата Самоковска школа продължават децата - младите таланти. Голяма дейност развива Детската художествена школа "Захарий Зограф". Тя се помещава в Доспевската къща, където е живял Димитър Христович Зограф, където е запазено и неговото ателие от 1848 г.
На 19 август Историческият музей откри в Художествената галерия на града нова изложба  "Наследството на Васил Захариев във фонда на музея". Тя показва едни от най-добрите произведения на проф. Захариев - виден самоковец, специалист по декоративна живопис, графика, гравюра, илюстрация на книги, банкноти, екслибриси.
Историческият музей в Самоков развива богата и разностранна дейност. Посреща гостите си, организира изложби, издава каталози и книги за историята на града, за видните му личности. Колективът, ръководен от директорката Нина Христовска, с готовност и научна компетентност се отзовава на желанията на многобройните си посетители.

               
 

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 586

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 696

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 577

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 602

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ