Иво Сиромахов вади "Българско криминале"

Една парадоксална ситуационна комедия, която разказва как малките хора се разминават с големите си мечти - да бъдат известни, да бъдат герои, да бъдат звезди, така най-кратко описват специалистите театроведи първата пиеса на Иво Сиромахов "Българско криминале", чиято премиера предстои в Стара Загора на 13 април.
Сценаристът от екипа на телевизионното шоу на Слави Трифонов е завършил текста през 2009 г., с реализацията се е захванал проф. Атанас Атанасов. В образите на героите са се вживели няколко добре познати на почитателите на Мелпомена под липите актьори като Христофор Недков, Стефан Борисов, Георги Райчев, Станислав Станев и Цветомир Черкезов и, разбира се, дамите Диана Найденова, Силвана Пишимарова, Мария Енева и Светла Тодорова.
Действието се развива в джазклуб, където се събира компания неудачници - частен детектив, журналист без постоянна редакция, лекар без кабинет и възрастна дама, представителка на реститутската прослойка в съвременна България.
Всички те мечтаят за авантюри, искат да им се случи нещо вълнуващо, което да ги накара да повярват в собствената си значимост. В един момент решават да се впуснат "по надолнището" само и само да станат прочути. Какво се случва след това - смях, ирония, самоирония, интересни ситуации...
"Искам да пиша пиеси, в които и актьорите, и зрителите да се забавляват. Смятам, че театърът е място, в което хората търсят положителни емоции, място, на което могат да избягат от досадата на всекидневието...", коментира в аванс Сиромахов, но не бърза да разкаже финала.
Междувременно директорът на старозагорската драма Ивелин Керанов признава, че разчита в голяма степен на премиерата, "за да върже" финансовия край на трупата, като допълва, че 6400 мъже, жени и деца са прекрачили прага на театър "Гео Милев". Което означава, че в касата са влезли около 36 000 лв. Сума малка, но и показателна, че не всичко е загубено в поредния експеримент. Защото има още цели три тримесечия, в които се надява да достигне и надмине миналогодишните постъпления. Кой ли казваше, че изкуството, както и любовта не са само пари?