Ивелина Радионова е големият победител на конкурсите за поезия "Горчиво вино" и "Лирични гласове"

Маргарита Петкова, Ивелина Радионова и Петър Андоновски получиха големите награди на двата конкурса за поезия, в които всяка година участват най-много български поети. Награждаването, както ДУМА писа, стана по традиция на "Алея на книгата" в София, като част от нейната културна програма.

В Националния конкурс за любовна лирика "Горчиво вино" наградата "Евтим Евтимов" за цялостен принос към българската поезия получи Маргарита Петкова, най-значимата съвременна поетеса и майстор на любовната лирика, се казва в съобщението. Наградата й бе връчена от Гичка Тренева, секретар на НЧ "Братя Миладинови - 1914" в Петрич, което е организатор на конкурса. 

Големият победител, едновременно в Националния конкурс за любовна лирика "Горчиво вино" и Международния поетичен конкурс "Лирични гласове", стана Ивелина Радионова. В анонимната поетична надпревара стихотворението й "На Боянския майстор" бе отличено като най-добро от журито на "Горчиво вино", председателствано от литературния критик Пламен Тотев, с членове - поетесите Петя Хантова и Катя Кирянова. Наградата й бе връчена от председателя на Съюза на народните читалища - заслужилия читалищен деятел д-р Николай Дойнов.

Втора награда бе присъдена на Ваня Статева от с. Порой за "Тази късна любов". Трета награда получи Марина Алексиева от София за "Ти и виното" - след разкриване на анонимността и уведомяването й за наградата, се разбра, че авторката е дъщеря на поетесата Миряна Башева. Поощрителна награда бе присъдена на 25-годишната ромка инвалид от Петрич Ана Асенова.

В Международния конкурс за поезия "Лирични гласове" победител в международния раздел стана македонският поет и романист Петър Андоновски, носител на Наградата за литература на Европейския съюз за 2020 г. В рамките на церемонията на сцената в пешеходната част на бул. "Витоша" той представи романа си "Тялото, в което трябва да се живее", носител на най-престижната награда в родината му - "Роман на годината".

Голямата награда "Романьола Мирославова" в българския раздел на "Лирични гласове" получи Ивелина Радионова.

Добромир Банев връчи първа награда на Мария Илиева от Монтана за поетичния й шедьовър "Черната ездачка". Втора награда получи любовното стихотворение на Валентина Йотова "Сън с дъх на смокиново сладко", а трета - Веселин Веселинов за стихотворението "Надреални светове", почит към символистите Яворов, Лилиев и Ясенов. Поощрителна награда бе присъдена на Екатерина Пенчева от Ловеч.

В литературното четене в памет на Евтим Евтимов и съпругата му - поетесата Романьола Мирославова, създателка на "Лирични гласове", се включиха поетите Добромир Банев, Димитър Христов, Костадин Филипов, Петя Хантова, Катя Кирянова, Катя Кремзер, Анжела Димчева, Таня Попова, Мая Панайотова.

Първа награда "Горчиво вино 2020"

Ивелина Радионова

ДО БОЯНСКИЯ МАЙСТОР

Все по жълтици досега вървях,

мнозина ми целуваха нозете.

В Средец най-първата болярка бях,

но само ти докосна ми сърцето.

Заспивах, а до мене Калояна,

прегърнал ме, с венчален пръстен,

ала в съня си виждах аз Бояна

как светва изпод ловките ти пръсти.

Събуждах се - готова за молитва,

с една надежда, малка като лешник,

и молех Бог във твоята палитра

да пази любовта, макар и грешна.

А после идвах в църквата, при тебе,

на светлина от свещ да ме рисуваш.

И сто пъти проклинах този жребий,

но пак мълчах, с очите те целувах.

Мълчеше, майсторе, но аз случайно

разбрах, че багри правиш от цветя,

откъснати за мене нощем, тайно,

с любов и нежност, скрити от света.

Усещах колко те болят ръцете

и знаех, че рисуваш премълчаното,

което доловил си на лицето ми,

та вечно по стените да остане.

Прости ми, че все още по жълтици

вървя! Изгарят ме, като жарава!

А ти до царя ме изписа, до светици...

Помни, че те обичам!

                              Десислава

Първа награда "Лирични гласове 2020"

Мария Илиева

ЧЕРНАТА ЕЗДАЧКА

Със тихата си скръб ще се напия,

луната ще направя оплаквачка,

отровата изпила без остатък,

ще чакам смело черната ездачка,

за да я моля с нея да ме вземе

по-рано от предвиденото време;

и ако трябва, ще й служа вярно,

ще й помагам, ще й бъда стреме.

Душите ще събирам вместо нея

и неговата ще оставя за накрая,

през радости и болки да премине,

и ада да познае, да прегърне рая.

Тогава ще се спусна устремена,

душата му със нежност ще обгърна,

дочакала мечтаното блаженство

в затвора тленен пак ще се завърна.