Ивелин Димитров - човек от висша класа

Ивелин Димитров (18.01.1931, Силистра - 27.09.2008, Кампобасо, Италия) завършва композиция в ДМА "Панчо Владигеров" при проф. Марин Големинов. Композитор, педагог и диригент, автор на симфонична, камерна, клавирна и хорова музика, голяма част от творческото му дело е посветена на основаната от него през 1968 г. камерна капела "Полифония". Една богата, всеотдайна творческа личност, която остави следа не само в музикалния живот на България, но най-вече в умовете и сърцата на хората, с които е работил повече от 50 години. Миналия месец щеше да навърши 80 години. На 31 януари авторската вечер в негова памет в Съюза на композиторите с участието на камерна капела "Полифония", проф. Стела Димитрова-Майсторова, Йоана Стратева - цигулка, и квартет "Хорс" ни пренесе в обширното пространство на неговото творчество.

Възможният най-висок професионализъм

бе веруюто, което той следва през целия си творчески път, което означава: "Вярност към партитурата, строгост при нейната реализация, интонация, структурност, фразировка, кулминации. Не правя разлика между хорово и всяко друго музициране. Смятам, че хористът трябва да бъде доведен до такива професионални възможности на един инструменталист, да разполага със своя глас така, както свирещият на лъков инструмент разполага с лъка във всичките му варианти. А да работиш с двайсетина великолепни млади момичета - това е вдъхновение, което желая на добрите си приятели. Те изиграха своята роля в моя живот и продължават да я играят. По отношение на хоровото писане те повлияха с възможностите си да изпеят всичко онова, което им се предложи, с изключителна музикалност и музикантски ум - те се отнасяха към музиката и предложения текст с висш професионализъм. Това неизбежно изгражда у мен вкус, равен на техния, както аз изградих у тях вкус, равен на моя. И оттук смятам, че се получи - за мен - една добра резултанта", споделя в интервю пред БНР през 1987 г.
Най-ценното, казано за един музикант, са

оценките от колегите-музиканти

"Превъзходна диригентска работа, почти невероятна интонационна чистота, изрядна техника и звуков баланс и още суперлативи могат да се добавят към характеристиката на този изключителен колектив. Съставът на Ивелин Димитров може да бъде чест за всяка национална музикална култура." Васил Арнаудов, сп. "Музикални хоризонти", кн. 6, 1977.   
"Ивeлин Димитров вгради цялата си духовна и човешка същност в камерна капела "Полифония", въплъти себе си, душата си във всеки тон и фраза, за да постигне онази неповторима атмосфера на чиста и неземна радост от висшите и всевечни импулси на музиката. Кристалната звучност на хора не само като интонация, но и като израз на една сюблимирала в почти инструментални форми концепция за правене на музика, е една от основните черти на неговия стил и изразност. Богатата му творческа натура му позволи да съчетае вродения му стремеж към съвършенство с ярка и спонтанна артистичност на пулта. Неговият перфекционизъм и бягство от вторични ефекти не доведоха до сух и анемичен академизъм, а напротив - станаха база за разгъване на многообразно и многоцветно фразиране, пластично дихание, висока култура на звуковата емисия и дълбоко осмислена, почти автентична стилна интерпретация. С цялостната си дейност на диригент, организатор, педагог и композитор Ивелин Димитров и неговият хор "Полифония" ще останат завинаги в златния фонд на българската музикална култура." Проф. Васил Казанджиев в радиопредаване, посветено на Ивелин Димитров, ноември 2008 г
Днес неговата рожба "Полифония" продължава да живее, както и

той живее в сърцата на своите хористки

Eвгения Тасева, психолог: "Какво бе Ивелин за нас? Баща? Не точно, но се отнасяше с бащинска нежност и загрижеността на родител. Приятел? Много повече - по-предан, по-лоялен. Когато страдахме, утешаваше ни и скърбеше с нас. Съратник? Да. Заедно музицирахме и изпитвахме наслада от това, което правим, благославяхме участта, която ни беше събрала, за да откриваме нови хоризонти в хоровото пеене. Учител? Да. Показа ни пътя към голямото изкуство, насочи ни към задълбочен философски размисъл, научи ни да вникнем в богатството на българския език с поетични сравнения и метафори. Даде ни голям урок по етика - как да запазиш достойнство в живота, как да останеш верен на голямото, на което си се посветил. Вулкан от емоционалност, артистичност, ерудиция, всеотдайност, лоялност. Човек от висша класа!"
Катя Диманова, преводач: "Щастлива съм, че съдбата ми отреди да работя с него цели 40 години. Той изгради у нас вкус към музиката, вкус към живота, към високите духовни ценности, от които себеуважаващия се човек не бива да отстъпва, съумя да създаде неподражаема общност, истинско семейство от близки и сродни по дух хора, въпреки различните професии, въпреки неминуемите житейски превратности."
Ваня Тончева, минен инженер: "Школата на Ивелин, школата на "Полифония" шлифова у нас дисциплина, всеотдайност, упоритост, оформи и по-висш манталитет, начин и стил на общуване и поведение."
Капка Велкова, инженер: "Ивелин Димитров ме въведе в прекрасния храм на музиката, на изкуството, на духовното. Чувствам се като богопомазана. Той ми показа какво е почтеност, доблест, себеотдаване, взаимоотдаване, достойнство и доброта."
Мариана Луканова, физик: "Аз съм щастлив човек, защото в живота си имах двама бащи - моя роден и моя духовен баща Ивелин Димитров. Много ми липсва!"
Пенка Казанджиева, художник: "Ивелин ни дари със свободата да можем да изразим себе си - ярки и многолики - по съкровен начин. Дари ни с щедрата си човешка обич и разбиране, с творческата необходимост "да отворим прозорец" към нови пространства, да осмисляме по дълбок, но и красив начин живота."
Олга Христова, техн. редактор: "Ивелин Димитров бе чужд на всяка показност. И въпреки това въздействието, което оказваше неговата личност върху чувствителните и духовно богати хора, беше много силно. Неговата харизма се дължеше на изключителната цялостност на неговата личност. Странната му магнетична сила особено ярко се проявяваше при контактите с колеги и ценители на музиката по време на турнета в чужбина. И досега - повече от две години, откакто той не е сред нас - получаваме от тях топли писма и имейли."
Проф. Ивелина Иванчева, пианист и педагог: "Като пръв приятел на моите родители, Ивелин Димитров присъстваше при мен "по рождение". Израснах в неговата среда. През 20-те години като пианист на "Полифония", той винаги ме чувстваше равностоен партньор. Всяка репетиция с Ивелин и капелата бе за мен школа за изкуство. "Полифония" оформи вкуса ми към съвременната музика. Тъжно е, че в нашия консуматорски свят такива хора като Ивелин си останаха "бели лястовици"."
Людмила Герова, диригент: "Кой си е мислил преди повече от 40 години, че ще дойде ден за тази равносметка, когато да минем отново през всичко изживяно и усетено? Ала пътят е пред нас. Камерната капела "Полифония" продължава да живее все така пълноценно, да се труди всеотдайно и амбициозно, за да доказва с всеки свой концерт, преди всичко на себе си, че един живот, отдаден на изкуството, не е преминал напразно. Нека се замислим за хилядите деца, ограмотени и възпитани за музиката от Ивелин Димитров в "Бодра смяна". Колко разкази за красотата, за историята и великите хора на България слушаха те, колко поетични вечери преживяха и колко изгреви посрещнаха с него - и каква незаменима публика от ценители създаде той от тях..."
Увлечени във водовъртежа на всекидневието, нека не забравяме, че имаме хора силни, чисти, със светли пориви и мъдрост - истинския двигател за израстването на нацията ни. Да ги ценим, да ги подкрепяме. След тях да вървим.

Укротете звъна си, камбани - Маестрото иска да спи!
Не хабете помпозни слова, закъснели ласкатели -  Маестрото вече не чува!
Не свирете, фалшиви фанфари -  Маестрото знае цената си!
Наведете глави и се вслушайте в музиката -  Маестрото има какво да ви каже!
Защото сърцето му беше кристална камбана - по-голяма и по-звънка от катедралните.
Защото душата му бликаше по-силна и по-нежна от всички оркестри в света.
Наведете глави и мълчете - пеят ангели! - Маестрото иска да спи...