Ивайло Калфин: Готов съм да вляза в битката за президентския пост

Искам да започна с благодарност към всички мои другари, към всички хора, които повярваха, че мога да участвам и че ще е добре и за БСП, и за левицата да участвам в тази кампания. За мен това е признание на пътя ми в политиката, включително и това, което правя в момента.
Пътят ми е бил пред всички вас. Той нито е равен, нито е безспорен, както не е равен и безспорен преходът в България. Има обаче едно нещо, което е трудно да се отрече - никога не съм изчаквал събитията, никога не съм търсил удобен момент за действие. Всеки момент е подходящ за действие тогава, когато знаеш какво искаш да постигнеш и когато искаш да го направиш.
В политиката човек трябва не да се пази, а да работи непрекъснато за защита на интересите на гражданите и своите избиратели. За мен политиката не е професия, а убеждение. Спомням си 1991 г., когато влязох в кварталната организация на БСП в "Красна поляна". Влязох, защото тогава, ако си спомняте, гонеха членовете на БСП отвсякъде. Влязох, за да бъда до баща си, който е дал целия си живот за отбраната и за строителството на страната. Влязох, за да бъда до тези, които тогава не си представяха, че 20 години ще има геноцид срещу българските пенсионери. Направих го не за да правя партийна кариера, въобще не съм си представял такова нещо. Затова за мен участието и заниманието с политика е действително признание,

въпрос на морал и на убеждение

Не е нито въпрос на прехрана, нито въпрос на кариера.
Не искам да се връщам назад. Знам, че има много хора, включително в тази зала, има много хора и в БСП, които не са съгласни с някои мои действия. Искам да ви кажа обаче нещо, което е много ясно и в което съм убеден. Не съм мръднал нито на йота от разбиранията си за необходимост от социална държава, от справедлива държава, от солидарна държава. Никога не съм мръднал от разбиранията си в България да има левица, която да е достатъчно широка и мощна, за да може да осигури тази държава. В това съм вярвал, в това вярвам и днес. За това съм работил, за това работя и днес - и като депутат, и като член на правителството в квотата на БСП, и в момента като евродепутат. Мисля, че с това, което съм правил, слабо е да се каже, че съм бил лоялен към политиката на БСП. Аз съм я отстоявал и съм правил всичко възможно тя да се случи, във всички свои функции през последните години, които съм пред вас.
Уважаеми другари, заради това в тази зала се чувствам сред единомишленици. Не заради критиките, които са безспорни и неизбежни за който и да застане пред вас.
Не съм правил кампания за издигане на моята кандидатура. Винаги съм бил отговорен към избирателите си и мисля, че всеки един, с който сме работили, може да го покаже. Споменах съвсем честно в хода на номинациите, че в и около БСП има хора, които биха били по-силни кандидати от мен. Продължавам да го мисля. Само че животът се случва в определен контекст. В него трябва да умееш не само да мечтаеш и да чакаш удобния момент, а трябва да използваш възможното, за да достигнеш максималното.
Днес искам много ясно да декларирам пред вас, че съм готов да вляза в битката за президентския пост от името на БСП. Нещо повече - ако вие ми възложите тази отговорност, ще бъда горд с това доверие. Не просто ще участвам, а ще участвам с всяка своя сила и възможност в тази битка. За мен всичко

по-малко от победа на тези избори ще бъде неуспех

През последните години на два пъти бях избиран да водя листа на БСП - през 2005 г. в Русе, през 2009 г. - за Европейския парламент. Първия път обърнахме една почти 10-годишна тенденция и БСП и Коалиция за България станаха първа политическа сила в Русенския избирателен район. Втория път в един тежък момент за социалистическата партия постигнахме резултат, който много хора, включително и тук сред нас, не очакваха. И днес имам действително честта, и не го казвам като празни думи, да ръководя Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.
На предстоящите президентски избори трябва да участваме за победа, победата не е важна само за нас, тя е важна за страната. При сегашната ситуация левицата е единствената политическа сила, която може да мобилизира подкрепа, за да спре "преяждането с власт" на ГЕРБ и на Бойко Борисов. Сигурен съм, че народът ще бъде разумен и ще запази малкото останали политически баланси.
Тези избори са различни. Те не се свеждат само до ролята на президента през следващите 5 години. Те се отнасят до това дали ще разрушим все още крехките промени в демократичната политическа система или ще се върнем назад и ще укрепим твърдата ръка и съмнителните хора, които мачкат институциите в България.
Дали някой в тази зала вярва и си представя, че президентът на България, който и да бъде той, от ГЕРБ ще бъде независим? Дали някой си представя, че президент от ГЕРБ ще бъде надпартиен? Дали някой си представя, че президент от ГЕРБ ще бъде обединител на нацията? Който и да бъде, ще се случва това, което се случва и в момента - мачкане на институциите, безцеремонен натиск върху тях, ликвидиране на всякакви наченки даже на свободна мисъл, на демокрация, на медии, за да може да се покаже картинката на един човек в държавата.
Искаме ли и българският народ, иска ли президентът да бъде такъв? Сигурен съм, че избирателите имат достатъчно здрав разум и няма да приемат президентът да бъде избран с тази конфронтация и тази омраза, която Бойко Борисов насажда в държавата.

Не ни трябва президент на омразата

независимо дали говори меко, сложно или просташки.
Съдържанието на политиката на ГЕРБ е противопоставяне. Съдържанието на политиката на ГЕРБ е мачкане на институциите. Съдържанието на политиката на ГЕРБ, независимо в какви думи ще се облече, е антидемократично и антиконституционно. На мен все повече Борисов ми прилича на Кадафи, който формално не заема никакви функции в Либия и нищо не зависи от него, но е диктатор.
Браво на кметовете, които се противопоставят на този полицейски натиск и са готови отново да застанат на избори! Браво на съдиите, които се опълчиха срещу натиска! Браво на тези медии, които все още са готови да говорят и да изразяват мнението си свободно!
Конституцията е едно от постиженията на нашата държава. Тя дава на президента онези права, които са свързани с националното обединение, с демокрацията, с изваждането и отстояването на общи и демократични ценности. Няма смисъл да обсъждаме дали трябва да се дадат повече или по-малко права на българския президент. Те са такива, каквито са дадени в конституцията. Мисля, че следващият президент трябва да стъпи на това, което е направено досега. И всички ние да си дадем сметка, че през последните 10 години президентът беше излъчен от левицата, от БСП и той е единственият политик, който убеди избирателите да бъде преизбран два пъти. На тази основа трябва да се работи и по-нататък.
Следващият обаче ще бъде президент на ХХI век. Той трябва да бъде човек с визия, който да пренесе държавата по-напред. Трябва да бъде лидер и да съумява да мобилизира подкрепа от всички страни. За да се постигат национални цели, те трябва да се формулират с общи усилия. Те не трябва да зависят от политическия цикъл, защото всички виждаме, че той е свързан с много конюнктурни действия. Това не означава президентът да иззема функциите от другите институции. Означава да изпълва със съдържание собствените си функции.
Основните проблеми, които стоят пред страната, са икономически и социални. Това, което ще се случва в страните около нас, включително в ЕС, няма да бъде по-добро. Това го казвам като икономист, казвам ви го като единствения представител на новите страни-членки, който преговаря по бюджета за след 2014 г., казвам ви го като човек, който тази седмица говори с главния икономист на МВФ и с председателя на Световната банка. В Европейския съюз, особено в еврозоната, предстоят много тежки решения. България е зависима от тези страни. Ние не сме остров.
Вътрешните фактори също не са по-добри. Икономиката изпитва огромни трудности, през последните 2 години тя върви в обратна посока на тази, в която вървят останалите страни. Това ни обрича на стагнация, обрича на бедност голяма част от гражданите. Темите, свързани с технологии, с образование, с провеждане на европейски политики, са изключително важни за страната. По социално-икономическите проблеми трябва да се работи не проформа, а с реални дългосрочни стратегии.
Дълго мога да говоря за външната политика. През последните 2 години нея я няма. Следващият президент трябва да положи усилия тя да се активизира, България да се върне при Балканите, Черноморския регион, съседите от изток и да води европейската политика. България да я задава и да я провежда. Нещо, което започнахме да правим и което го няма в момента. Това обаче става с подготвени и опитни, а не с партийно подбрани хора от дипломацията.
Следващият президент трябва да бъде един от лидерите на промените в институциите, включително в съдебната власт, чрез своя авторитет и своите назначения в независимите институции. Президентът трябва да поеме лидерството и да насърчи гражданското общество към пълна

нетърпимост и недопускане на корупция

и аз съм готов да поема такъв ангажимент. Гражданите, особено хората, които имат нужда от подкрепа и солидарност, трябва да намират разбиране и съдействие в лицето на президента.
Функции на президента ли са това? Формално голяма част от тях са функции на изпълнителната власт. Но президентът е този, който трябва да постави дългосрочните цели и да търси съгласие с различни правителства, които следват едно след друго, да работят по общи цели - било в областта на здравеопазването, образованието, икономическите реформи, външната политика, сигурността. Там промените не носят резултат след година, след две или три. Един от основните проблеми на България е, че непрекъснато сменяме посоката, непрекъснато се люшкаме по партийните идеи на едно или друго правителство. Това трябва да се спре от следващия президент, като той мобилизира много силно гражданското общество.
Някои ще кажат, че не е възможно. Казваха ми навремето депутати поне от 3 страни от ЕС, че въпреки че сме си подписали договора в края на 2005 г. няма да влезем в ЕС, защото те няма да ни го ратифицират. Стана ли? Стана.
Слушах от много хора, че сестрите в Либия няма как да бъдат освободени, нашите медици няма как да излязат оттам. Стана ли? Стана.
Слушах от изключително много хора как няма възможност да получим допълнителни компенсации за "Козлодуй" тогава, когато се бориха страните миналата година в условия на криза за 215 милиарда. Получихме ли 300 милиона? Получихме.
Няма невъзможни неща. В това съм се убедил, включително от работата си в момента, която е пред очите на всички. Има поставяне на ясни цели, има готовност за диалог, има желание действително да се постигнат тези цели честно. Не е необходимо да сме шумни, за да сме ефективни. Не е необходимо да сме в първите страници на медиите, за да има резултати.
На България не й трябва президент, който да обяснява какво са решили в Европейския съюз. Ние това и сами можем да си го прочетем. На България й трябва президент, който да формулира националните политики и да ги наложи в ЕС. На България й трябва президент, който да разчита на политическата система, а не да се явява като от тъмните дебри на т.нар. гражданско общество, в което не знаем кой точно и какво има. Ние знаем какво е гражданско общество, знаем кои са неправителствени организации, знаем къде са тези сили, които са извън партийните структури, но дали някой може да се самопровъзгласи за техен представител? Не може. Напротив. Основата на политиката са партиите. Разбира се, трябва да се търси и диалог с всички, които са извън тях.
И на последно място. Днешният избор за мен трябва

да доведе до обединение на БСП, на левицата

и на повече хора около левицата. Всеки кандидат тук е добър и изпитвам голямо уважение към всеки един от тях. Това не са нови хора, това са хора, които са били пред всички нас през целия си път. Да, те имат различни профили. Имат различни виждания. Но това са хора, които имат достойнството да застанат на тази трибуна и да поискат вашата подкрепа. Аз съм готов да работя за този, който вие решите да бъде кандидат. И ще го направя с всички свои сили и с пълното съзнание, че работя за кауза, а не само за човек. Очаквам всеки един да направи същото.

Със съкращения

Изказвания на кандидатите за президент на БСП пред Националния съвет на партията на 16 юли т.г.