Иванка Митева избира България пред европейските сцени

Галина Минчева

Именитият белетрист Емил Коралов, създател на седмичния вестник за деца и юноши "Весела дружинка" и на вестника за изкуство и култура "ЛИК", има интересна, необикновена лична съдба, която прилича на роман. В неговия сюжет участват две жени - Милка Петрова и Иванка Митева.
Милка Петрова е първата съпруга на маестрото, която напуска този свят рано - на 37 години. Френска възпитаничка, фина и изискана, тя издава приключенски романи и участва активно в списването на в. "Весела дружинка". Изданието се ражда по нейно предложение и с пари на баща й. Повечето идеи в него са на Милка. Тя изписва и заглавката на първия брой, която после е рисувана от художника Стоян Венев. Съвременниците й, между които е Поляна Петканова, дъщеря на тракийския Иван Вазов - неповторимия прозаик Константин Петканов, си я спомнят като изключителна интелектуалка, с чиито книги израстват няколко поколения българчета.

Коралов със семейството си - съпругата му Иванка Митева, синовете Андрей, Ясен, Любомир и дъщеря му Емилия

След кончината на Милка Емил Коралов е отчаян и се отдава изцяло на децата си Ясен, Андрей и Любчо и на своите детски романи от поредицата "Жари и Морското момиче". Като немски възпитаник той търси равновесие в личния си живот и в чувствата си, но съдбата му готви голяма изненада. Скоро той се влюбва в Иванка Митева, неповторимата тогава Мадам Бътерфлай - оперна примадона на 33 години, която е на върха на своята кариера.
Коя е Иванка Митева, преди да срещне мъжа на своите мечти?
Младата жена с красиви испански черти на лицето е изразителен мецосопран. Тя е ученичка на знаменитата Христина Морфова. Когато пътува през лятото на 1936 г. от София за Казанлък, проф. Александър Балабанов слуша в бюфета на гарата от един радиоприемник хубава народна песен. Удивен от чутото, по-късно професорът пише във в. "Мир": "Заиздигаха се отнякъде, от ада ли бяха, но сигурно бяха от душата на някого - едни тежки, едни силни, едни дълбоки звукове. Те се разнасяха в салона, изпълваха всяко кътче и завладяха сърцето и ума ми..." Веднага, щом се връща в столицата, известният учен отива в Радиото и се интересува от името на певицата, пяла "Надвечер се робе препродават..." Оказва се, че песента е изпълнена от младата Иванка Митева.
За своите 25 години Иванка има огромен успех на сцената. Пее с оркестъра на Музикалната академия, в която учи. Същевременно изнася концерти на благотворителни вечери във Военния клуб и на националните ни празници. Тогавашните вестници пишат, че от г-ца Митева трябва да очакваме шеметен успех, за който "тя разполага с всичко". Нейният мецосопран е особено мощен в средния регистър. Тя пее големи арии от известни опери. Във "Фрайшюц", "Ирис", "Вълшебният стрелец", "Сватбата на Фигаро", "Миньон", "Лакме" и др. Иванка получава нестихващи бисове.
След трагичната смърт на Христина Морфова през 1936 г. певицата е разстроена, но има желание и хъс за работа. През 1939 г. тя печели Хумболтова стипендия и заминава да специализира пеене в Берлин. В Германия музикалната критика е високопрофесионална, но тя е ласкателна и благосклонна към таланта на българката. Всички боготворят младата актриса. Нейната преподавателка Ана Баармилденбург, която е виенчанка, я учи, че животът е кратък, а изкуството - вечно. Затова трябва да му отдаде всичко от себе си. Не случайно влиятелният берлински вестник "Folkischerbeobachter" пише, че госпожица Митева е истинска немска възпитаница, която пее и играе великолепно. На берлинска сцена, разказва примадоната, за първи път се среща с образа на мадам Бътерфлай и го претворява блестящо. Публиката следи в продължение на пет години внимателно всяка вечер играта на младата жена и я аплодира. А критиката я нарича българската Мария Джебутани - румънката, която тогава е кралица в берлинската опера. Малко преди да си тръгне за София, Иванка получава покана от операта в Цюрих да подпише договор за солистка. Без да се колебае, тя отказва, защото твърдо решава да се върне в България.
В София всички приветстват завръщането на сърдечната Иванка. Днес тя казва, че навремето колегите й са я посрещнали с радост, но не пропуснали да я укорят, че не е останала в Цюрих. Любомир Пипков създава специално за нея ролята на момиче от народа в 7-а картина на операта "Янините девет братя". По онова време и Христо Бръмбаров, който особено много цени Иванка, твърди, че тя има глас като виолончело.
След като Софийската опера се завръща от Вършец, където е евакуирана по време на войната, Любомир Пипков кани г-ца Митева да пее "Мадам Бътерфлай" от Пучини. Оттогава, в продължение на много сезони, до края на своята певческа кариера, Иванка е невероятната и блестяща Чо-Чо сан. Сюжетът на произведението ляга на сърцето на актрисата.
Днес 100-годишната Мадам Бътерфлай разказва, че всяка вечер е плакала на сцената. Особено разтърсващо преживява раздялата на героинята с малкия й син. Върхът на сливането с образа е, когато един късен следобед, на път за операта, Иванка среща своя близък Крум Йоцов. Той й съобщава, че синът му е починал. Крум имал голяма търговска фирма "Гипакс", която отделяла средства за обучението на талантливи българчета в чужбина. Той дава известна сума и на Иванка, когато заминава на специализация в Берлин. Потресена от чутото, певицата пее и плаче цяла вечер. Христо Бръмбаров, който сяда винаги на мястото на пожарникаря, за да следи играта на актрисата, е притеснен. Той забелязва, че от плач Иванка няма да стигне до края на представлението. Впоследствие тя успява да се съвземе, но е изненадана от реакцията на публиката, която същата вечер я аплодира слабо. Тогава Бръмбаров й напомня максимата на Станиславски, че не артистът трябва да плаче, а зрителите.
След едно от поредните си участия в прочутата опера Митева получава интересно писмо. То е от известния писател Емил Коралов (1906-1986). По това време белетристът току-що е овдовял и гледа сам тримата си сина. Най-малкият от тях - Любчо, е само на една годинка. Талантливият писател споделя в писмото си, че не е оперен критик, но с правото на зрител поздравява младата жена с изпълнението на Бътерфлай. "Вашата героиня - изповядва той, е жива с всяка одухотворена Ваша усмивка, с горещо-мечтателния Ви поглед, който продължава да блести у мен... Саможертвата на майката в лицето на Бътерфлай ме впечатлява."
Иванка все още не знае, че Емил е загубил любимата си съпруга. Тъкмо се готви да му отговори, когато получава второто му писмо. В него той я моли да участва в литературно четене, организирано от Съюза на българските писатели. Преди това Коралов иска да разговарят. Срещата им е опознавателна. След нея, за кратко време, двамата решават да свържат съдбите си. Решението е взето и с помощта на девера на писателя, известния хирург Марин Петров, брат на Милка Петрова. По-късно, роднините на починалата му съпруга приемат с обич и с уважение новата майка на дома Коралови. От голямата Бътерфлай Иванка се превръща в голямата майка. Ясен, Андрей и Любомир са децата, които тя отглежда с много любов. За да не измести майка им в тяхното съзнание, Митева окачва в детската стая нейния портрет. Кара момчетата да й викат "леля Ваня", а в гримьорната си държи винаги портрета на най-малкия син - Любчо. Днес Любомир Коралов е известен журналист. Той твърди, че любимата му опера е "Мадам Бътерфлай", тъй като стократно е присъствал на репетициите на майка си. Тримата синове боготворят Иванка. Сестричката им Емилия се ражда осем години след брака на белетриста с певицата.
"Живях с Коралов 41 години - спомня си днес някогашната Мадам Бътерфлай, и за това време извървяхме и тежки, и хубави дни. Вярвам, че върхът на моето творчество е, когато създадох добро семейство с Емил."
--------
Представлението на "Хофманови разкази" от Офенбах на 30 януари от 16 ч. в Националната опера и балет е посветено на Иванка Митева-Коралова, която утре навършва 100 години. Певицата, пресътворявала най-дълго ролята на Мадам Бътерфлай, и нейни близки ще присъстват на спектакъла, научи ДУМА от Операта.