Иван Янчев подреди юбилейна изложба

Колкото опознавах творчеството на Иван Янчев, толкова повече ме впечатляваше неговата личност - подчерта директорът на Културния център при Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. д-р Александър Кьосев при откриването на юбилейната изложба, посветена на 75-годишнината от рождението на ексцентричния писател, поет и художник. Той е автор на повече от 35 книги с поезия, публицистика и мемоаристика, сред които "Таланти и подлеци", "Дългът да не умираш", "Амнистия на забравата", "Сонети", "Самопрозрение" и др., на 17 изложби - акварел, графика и живопис.
Писателят Иван Петров представи творческия натюрел на художника. Иван Янчев не прави нищо зад кулисите - подчерта той. - Винаги назовава открито истината, доверява се на подсъзнателната сетивност, затова в неговото творчество няма банални неща. От друга страна, абстрактните му картини внушават чудатост и неповторимост. Негова е привилегията да бъде особняк - вечно търсещ новатор, който служи на благородната кауза на духовното. Наше е правото да го отхвърлим или приемем с този негов особняшки свят, но в крайна сметка се получава така, че той с нещо е успял да ни заплени. Такава е и настоящата му изложба, която е израз на сътвореното от него в самота.
Трудно ми е да намирам красиви фрази, когато се изразявам, защото те приличат на красиви и натруфени жени - сподели от своя страна художникът писател, развълнуван от казаното по негов адрес. - Доживях 75-годишнината си, за да поема отговорността за вашата и моята радост. Няма да скрия, че цял живот съм бил обвиняван за политическите си пристрастия. Но не мога да се откажа от тях, защото всичко е политика. Още Хорациий е казал, че всички сме материалисти, но духовното е заложено в нас. Вървях си по пътя и не ме интересуваха викачите и дрънкалата. Живях свободен, независимо от всичко, затова съм удовлетворен, че днес се явявам пред вас като един късен Исус Христос, който едновременно с това е непоправим републиканец.
Изложбата на Иван Янчев е подредена в северното фоайе на СУ "Св. Климент Охридски" и включва над 20 творби на художника от различни периоди на неговото творчество. Сред тях са малко известен "Автопортрет" в тъмносиньо, небезизвестният "графичен коментар" на "Дисидент"; "Охрид", маслени бои; "Портрет на Ваня, Очакване", Париж, 1972 г.; "Ръцете на жена ми", 1992 г. и др.
Специално за ДУМА художникът писател  нарисува графика-автограф, с надпис: "За "ДУМА". На добър час!"