Иван Иванов: Въоръжените ни сили са в окаяно състояние

сряда, 31 Март 2021 / 19:04

230

Иван Иванов е полковник от резерва. Завършил е Висшето военно-артилерийско училище „Г. Димитров“, гр. Шумен, Военна академия „Г. С. Раковски” и курс за висши ръководни кадри. Заемал е редица командни и ръководни длъжности в Българската армия, Генералния щаб и Министерството на отбраната. Бил е заместник-министър на отбраната. Председател е на „Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната” (КООСО) – неправителствена организация, включваща в състава си 30 регионални организации. Директор е на „Център за изследване на политиките в сигурността и отбраната”(ЦИПСО). Кандидат е за народен представител за 45 Народно събрание от 26 МИР.

Господин Иванов знаем, че средата за сигурност влияе върху развитието на въоръжените си и техните способности. Как най-общо бихте оценили средата за сигурност в настоящия момент?

Да, средата за сигурност, чрез рисковете и заплахите, които създава за националнатасигурност влияе върху развитието на въоръжените сили. През последните две десетилетия светът претърпя период на значителни промени: политически, социални, икономически и на околната среда.Международният ред, установен след Втората световна война, премина през дълбок преход, доминиран от многобройни промени, които се извършиха и продължават да се извършват както в държавите, така и в междудържавните отношения. Този процес на обществени промени продължава да увеличава сложността на средата за сигурност и да създава нови рискове и заплахи. Глобализацията, икономическата интеграция ивзаимосвързаността на международната система, бързата промяна и сливането на различни тенденциите доведе до увеличаване нанесигурността. Всичко това превърна средата за сигурност от комплексна в сложна. Тази сложност от своя страна доведе до увеличаване на отклоненията от националните интереси и до по-големи различия при възприемането на рисковете и заплахите от държавите. В тези условиянастъпилите промени във военния, икономическия и геополитическия баланс задълбочиха противопоставяне в определени обществени сфери.

Обобщавайки всичко това може съвсем накратко да характеризираме средата за сигурност като нестабилна, несигурна, сложна и неясна.

В условията на тази среда как пандемията повлия като цяло на света и в частност на въоръжените сили?

Глобалната пандемия COVID-19 промени из основи света. Кризата парализира икономиката, транспорта, образованието, социалната сфера и наложи невиждана изолация в населените места. Смъртоносната заплаха, обаче не обедини света. Напротив, дори когато вирусът обхвана почти всички държави, разделението между тях се задълбочи. Отношенията между САЩ, Европа и Китай спаднаха до най-ниската си точка от десетилетия. Отношенията между Русия и Запад не показват позитивна посока на развитие.Институциите, законите и нормите за сътрудничество претърпяха множество неуспехи. Пандемията оказа въздействие и върху въоръжените сили. Разпространението на COVID-19 сред военнослужещите намали оперативните способности на армията. Доведе до промени в: организацията на ежедневното функциониране; начина на обучение; спря набирането на войници, а военните болници бяха привлечени да се борят с вируса. Лекотата на предаването на вируса наложи търсенето на нови подходи и решения за запазване на оперативните способности на въоръжените сили и способността на държавата да се защитава и да участва в създаването на сигурност в международен мащаб. Казано на кратко пандемията увеличи сложността и несигурността в света.

На фона на тази сложна и несигурна среда за сигурност, как на кратко бихте оценили състоянието на въоръжените ни сили?

За мен армията е много важен етап от моя живот. Почти всичко, което съм постигнал дължа на нея. Затова към Българската армия и хората в отбраната се отнасям с уважение и се прекланям пред избрания от тях нелек път. Но за да имаме добре подготвена армия със способности, съответстващи на съвременните рискове и заплахи трябва да подхождаме обективно при оценка на нейното състояние. За да направим такава оценка трябва да видим какво се случи с въоръжените ни сили през последните тридесет години. От началото на прехода до днес БА е обект на непрекъснати реформи и експерименти. Много от направените организационни и структурни промени в повечето случаи бяха наготово взети модели или добри практики, доказали се в други страни. Основната грешка при прилагането им у нас е, че не се отчетоха традициите, организационната култура и духа на БА. В резултат на което, много от тях се провалиха или показаха много по-слаби резултати от съществуващите дотогава модели и структурив армията ни. По този начин повечето от подсистемите на въоръжените сили бяха доведени почти до крах или до значително снижаване на тяхната ефективност. Това, заедно с политически назначеният ръководен състав на армията, непритежаващ необходимата компетентност и лидерски качества, както и клиентелистките назначения в администрацията доведоха армията до невъзможността да изпълнява в пълен обем конституционните си задължения за гарантиране териториалната цялост, независимостта и суверенитета на страната. От първоначалните намерения, прокламиращи създаването на малки, мобилни и модерни въоръжени сили реализирано беше само първото. Колкото и да ме боли от една такава оценка, то ние трябва да я приемем за да може да формулираме правилно проблемите и да търсим верните решения.

Какво е вашето виждане по проблема с некомплекта на въоръжените сили?

Според мен, въпреки емоционалните реакции на министъра на отбраната, един от най-важните проблеми на този етап в армията е некомплекта.Съгласно данните посочени в последния официален "Доклад за състоянието на въоръжените сили" на МО, публикуван на 15. 04. 2020 г. общият некомплект на БА е 21%. По видове въоръжени сили той се разпределя така: СВ 26%; ВВС 12% и ВМС 15%. По категории ваоеннослужещи: офицери 19%, сержанти 9% и войници 29%. В условията на пандемията от Ковид 19 много икономически субекти изпаднаха в тежка финансова криза, а някои от тях фалираха в резултат, на което се увеличи безработицата. Това даде възможност да се увеличи броя на кандидатите за военна служба. Това обаче не бива да ни заблуждава, че проблемът с некомплекта е решен. Този проблем съществува не е само в БА, а в почти всички армии от НАТО. Защо в повечето от тях се намира решение, а при нас, не? Отговорът се крие в компетентността на МО и поставянето на проблема на научна основа. Три са основните фактора, вляещи на политиките за набиране на личен състав:

• заплащането (заплати и обезщетения);

• висока безработицата; и

• системата за набиране.

Коефициентите на въздействие върху набирането установени от направените изследвания в САЩ и Великобритания са: 1,46 на заплащането, 0.9 на безработицата и 0.5 на системата за набиране. Безработицата е фактор, който не зависи от МО, но останалите 2 фактора зависят. Затова решението трябва да се търси вследната последователност:

Първо повишаване заплата на военнослужещите. Тя е с най-голямо влияние върху потенциалните кандидати. Преди да се присъединят към армията младежите разглеждат паричните и социални предимства както на гражданския, така и на военния сектор. Присъединяването става тогава, когато разликата между военните и цивилните заплати е в полза на военните.

Установено, че средното увеличение на военните заплати спрямо гражданските с 10% довежда от 5 до 8% увеличаване броя на набраните войници. Предприетото и широко рекламирано увеличение на заплатите на военнослужещите с 10% през последните три години не доведе до желания резултат. Причината за това е, че не бе направен необходимия анализ на заплатите в гражданския сектор сравнени с тези в армията. Не се определиха критичните длъжности, за които няма кандидати в резултат, на което се предприеха общи, а не целенасочени действия за преодоляване на некомлекта с използването на толкова важния инструмент какъвто е заплатата. За да се използва силата на този инструмент първо трябва да се повишатзаплатите първо там където некомплектът е най-голям - в случая това са Сухопътни войски.

Освен заплатата, военнослужещия трябва да получава и допълнително заплащане за несгодите на службата. Добавки трябва да се дават за разходи, направени по служебни причини или за да компенсират онези неудобства на военния живот, които не са покрити от заплатата и да улеснят задържането на кадрите.

Второ това е система за набиране. Изграждането на професионална система за набиране на военнослужещи е гаранция за по-добри резултати. В момента армията разполага със система, която е обслужвала наборната армия. Дори в МО няма структура, която да отговаря занабирането на военнослужещи. Няма изградена система за набиране на кадри (за професионалната армия), няма изследвания по този проблем, както и липсва база данни за определяне на фокус групите към, които трябва да се насочат усилията. Само с рекламната кампания „Бъди войник“ не може да се постигне искания резултат. Нейната ефективност съгласно направените изследвания е с много по-малък коефициент от 0.05 до 0.10.

Затова е необходимо:

• в дирекция "Управление на човешките ресурси" да се създаде отдел "Набиране на военнослужещи и резервисти";

• военните окръжия да станат главни информационни центрове за набиране на военнослужещи и резервисти (като запазят и досега съществуващите си функции);

• да се използват военните отдели в общинските центрове ( ако няма такива се разкриват) като структура за набиране на кандидати за военнослужещи и резервисти;

• да се привличат военнослужещи от резерва за набиране на кандидати за военна служба срещу заплащане, което да се определя в зависимост от броя на набраните кандидати;

• да се създаде Единен национален център за подбор и начална военна подготовка на кандидатите за войници. В него да се провеждат медицинските прегледи, психологическите тестове, изпитите по физическа подготовка, тестовете за обща култура и начална военна подготовка.

• да се създаде система за проучвания, която да събира, обобщава и анализира информацията по набирането с цел подобряване на политиките за преодоляване на некомплекта;

• да се установят връзки с родители, учители, лидери на общности и други ключови фигури за ефективно набиране и задържане;

• да се предприемат стъпки за създаване на увереност в обществото, че живота в армията е привлекателен.

Трето е задържането на кадрите. Съсзадържането на военнослужещите ще намали и процентът на некомплекта. Независимо от направените промени в кадровия модел и Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (в частта за кадровото развитие) резултатите в процеса на задържане не се подобриха, а напротив хаоса стана по-голям. Затова е необходимо:

• условията на живот да станат важен елемент от оперативните способности. Там където е възможно се ускорява процеса за тяхното подобряване;

• справедливо възнаграждение, като важен елемент за поддържането на войнския дух, а така също и за задържане на личния състав;

• изготвянето на социален пакет, който да е конкурентно способен с тези от другите сектори;

• да се създадат условия и ясни пътища за военна кариера на войниците;

• да се определят основните рискове при изпълнението на задачите от личния състав и на тяхна основа се определя заплащането;

• да се създадат условия за баланс между способностите и разходите за личен състав, въоръжение и техника, тилово осигуряване и инфраструктура;

• Да се предприемат стъпки за предоставяне на правдоподобна информация на военнослужещи и обществото за това, което се прави за армията.

Какво е вашето виждане относно модернизацията на въоръжените сили?

Съгласно Плана за развитие на въоръжените сили три са основните проекти за инвестиционни разходи . Първият е за "Придобиване на нов тип боен самолет“ за ВВС, вторият е "Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб" за ВМС и третият е за „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” за СВ. Първите два са стартирани, а на третия е прекратена процедурата. Независимо от многото хвалби за тези четири години това ръководство успя едва в края на мандата си да стартира два проекта за модернизация. Независимо от това въоръжените сили са в същото окаяно състояние, в което бяха в началото на мандата и най-вероятно ще останат така още 3-4 години. Освен това за основният вид въоръжени сили - Сухопътните войски, няма стартирала процедура за модернизация и не е ясно, кога това ще се случи или дали въобще ще се случи. Не е ясно и още колко допълнителни финансови средства ще за необходими за приключване на проекта за боен самолет и дали това няма да окаже влияние върху останалите проекти.

В българската авиация има и един много тревожен факт - МО не успя да сключи нов рамков договор за учебните самолети Pilatus PC-9M. От доставените 6 машини, сега лети само една, и то до края на месец май 2021 г. След това Pilatus PC-9M спират да летят. Подобно е положението и с L-39ZA. И двата типа са много добри и доказани учебно-тренировъчни самолети. Вместо МО да сключи рамкови споразумения за интегрирана логистична поддръжка за тях, се купуват 4 самолета Zlin 242, които не са с военно предназначение и са с доста спорна репутация. На него трудно ще се обучават военни пилоти, а от друга страна, в „биографията“ на този самолетима 19 катастрофи с 21 жертви (https://aviation-safety.net/wikibase/type/Z42). Никой не е дал аргументи защо за начално обучение се предпочита Zlin вместо Pilatus.

Обощавайки казаното до тук може да заключим, че при изготвянето на проектите, направените избори, провеждането на процедурите както и при подписването на договорите бяха допуснати много грешки, който доведоха както да прекратяване на процедури,така и до подписване на неизгодни договори. Причината за това е липсата на работеща и ефективна методика, както и на необходимите знания и опит при изготвяне на заданията, провеждането на процедурите и сключването на договорите.

Считам, че модернизацията на въоръжените сили трябва да продължи, като се спазва следната методология:

- Модернизацията да се обвързва с отбранителна ни индустрия, да се планира синхронно за трите вида въоръжени сили, а да се реализира поетапно за всеки вид, чрез определяне на конкретни приоритети за всеки етап.Наличната бойна техника да се поддържа, ремонтира, модернизира и усъвършенства до приемане на въоръжение на новата.

- Модернизацията е комплексен процес за придобиване на способности. Той освен закупуване на ново въоръжение и техника трябва да включва и промени в: организационната структурата, подготовката, доктрините и концепциите, командването и управлението, инфраструктурата и оперативната съвместимост. Подготовката на военнослужещите за работа с новото въоръжение и техника трябва да започва предварително, а замяната на старото въоръжение и техника да става планово и последователно, с цел запазване на необходимите способности.

- Целесъобразно е в отделен раздел в Закона за отбрана да се определи реда за специални обществени поръчки за нуждите на въоръжените сили, като кандидатите, който предлагат като подизпълнители национални предприятия от отбранителната промишленост да имат предимство.

Как бихте коментирали проблема с резерва на въоръжените сили?

Съгласно последния официален "Доклад за състоянието на въоръжените сили" на МО,публикуван на 15. 04. 2020 г. некомплектът на доброволния резерв е 82%. Неговото предназначение е да допълва активните сили. Замислен като една добра възможност за преодоляване на некомплекта в армията той се превърна в неин проблем. Всичко това е заради неправилния подход и погрешен принцип на изграждане на доброволния резерв. През последните 4 години бяха направени редица промени в Закона за резерва, но проблемът не се разреши, напротив задълбочи се повече. Направените през 2020 г. промени за въвеждането на срочна служба в доброволния резерв също няма да доведат до желаните резултати. Няма да доведат до положителен резултат, защото не е анализирана средата, в която ще функционира закона, не са открити фокус групите, от които ще се привличат резервистите както и тенденциите на пазара на труда. Всичко това обрича на неуспех предприетите стъпки и се получава максимата – „опит грешка - опит грешка“.

Какво предлагате вие за разрешаването на този проблем?

Сега съществуващият доброволен резерв да се преименува на постоянен. Защо постоянен, защото във военните формирования с най-голям некомплект трябва да имат постоянни длъжности, които да се заемат от резервисти. Неговото предназначение ще е да попълва активните сили. Резервистите от постоянния резерв ще сключват 3-годишен договор за служба в резерва. С предимство ще се приемат граждани, които притежават професионална военна подготовка или гражданска специалност за съответната длъжност, но ако нямат такава ще се приемат и кандидати без подготовка. Службата в този резерв се изразява в провеждане на обучение един път в месеца във формированието, в което е приет на служба резервиста в събота и неделя и участие, един път годишно в десетдневно учение, като резервистите могат да работят и по друг договор. За тези два дни на обучение те ще получават двойно възнаграждение за длъжността, която заемат тъй като работят в почивните дни. Те имат същите права и задължения като другите военнослужещи и възможността да преминават без каквито и да е административни затруднения в активните сили, както и да се връщат обратно. Такива възможности ще имат и военнослужещите от активните сили.

Според способа за комплектоване на въоръжените сили, постоянният резерв се разпределя на организационен и индивидуален резерв:

- Организационният резерв са войскови единици (взвод, рота) от състава на формированията, определени за попълване с личен състав от постоянния резерв. Те се попълват с резервисти на основата на сключен договор за съответна длъжност. Резервистите от този резерв се подбират за конкретното поделение, за определена длъжност и постоянният им адрес на живеене не може да е по-далече от 100 км. от района в който е дислоцирано войсковото формирование.

- Индивидуалният резерв са резервистите, сключили договор и назначени на определени длъжности, за които имат нужната квалификация (това са длъжности, за които има дефицит на кадри, финансисти, лекари, юристи и др.), както във войсковите формирования и щабовете от активните сили, така и във военновременните формирования. Те се привличат при нужда за изпълнение на определени дейности.

Другият резерв е мобилизационният резерв. Той е предназначен за нарастване на силите в случаи на кризи и включва получилите мобилизационно назначение във въоръжените сили български граждани, годни за военна служба, притежаващи определена военна подготовка или гражданска специалност, както и техниката, получила мобилизационно назначение. Като тук основно ще се привличат пенсионирани военнослужещи, както и такива, които са напуснали въоръжените сили независимо дали са резервисти от постоянния резерв или военнослужещи от активните сили. При необходимост ще се провежда обучение и на граждани за включване в резерва. За попълването на този резерв считам за целесъобразно да се използват студентите, обучаващи се във висшите военни училища. За целта още на входа на училището трябва да се обявяват от кои специалности ( в зависимост от потребностите)студентите ще могат да се обучават за резервисти (войници, сержанти или за офицери с различен срок на обучение). За срока на обучение МО трябва да поеме разходите за настаняване, хранене, военно облекло, както и заплащане на семестриалните такси за гражданската специалност. За тях се създават отделни учебни планове.

Общият резерв включва водещите се на военен отчет български граждани, годни за военна служба. Този резерв служи за попълване на постоянния и мобилизационния резерв.

Как бихте коментирали работата на интегрираното министерство?

Така наречената "умерена интеграция" доказа своята непригодност, тъй като при нея военната експертиза загуби своето значение. В резултат на този модел на интеграция възникнаха съществени дефекти във функционално-организационното устройство на Министерството на отбраната, пряко доказателство, за което е състоянието на въоръжените сили. Този проблем изпъква и от предложените в Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 добри практики, които трябва да се използват за развитие на интегрираното министерството (постигане на баланс, синхронизация и др.). Едно добре работещо интегрирано министерство не се нуждае от баланс и синхронизация. Интегрираното министерство може да работи добре в други страни, но създадено у нас, без съобразяване с нашите традиции, организационна култура и редица други особености, води до провал. Връщането на началника на отбраната в командната верига е добро решение, но това няма да подобри работата на "Интегрираното министерство".

Какво предлагате вие за решаването на този проблем?

За решаването на проблема трябва да се извърши структурен и функционален анализ на администрацията на Министерството на отбраната и структурите, подчинени на министъра на отбраната. След което те да се реорганизират с цел оптимизиране и премахване на дублиращи структури и функции, повишаване ефективността, подобряване на взаимодействието и повишаване ролята на военната експертиза. Създаване на Стратегически щаб на отбраната (СЩО), като част от специализираната администрация и Щабът по отбрана формират този щаб. Стратегическият щаб също е подход за създаване на "интегрирано" министерство, но на основа на военната експертиза. На дирекциите в СЩО ще се възложи да провеждат и отчитат политики в отбраната. В момента функцията на дирекциите е да подпомагат министъра на отбраната. Ежегодно се прави отчет и анализ на провежданите политики от дирекциите. При така изградената структура важна роля ще има Инспекторатът на Министерството на отбраната. Той става основен орган за контрол и ще оценява: изпълнението на целите на отбранителната политика; способностите на въоръжените сили за провеждане на операции; изпълнението на стратегическите, доктриналните и нормативните документи и ефективността на инвестициите в отбрана. Ще проверява: състоянието на дисциплината и морала във въоръжените сили и останалите структури на министерството, състоянието на специалната и бойна подготовка на военните формирования и подготовката на щабовете. Контролира изпълнението на нормативните и поднормативните документи. Реагира на сигнали и жалби. Инспекторатът е независима структура, пряко подчинена на министъра на отбраната и при своята работа може да използва външни структури за извършване на социологически проучвания и изготвяне на експертни оценки.

Как ще коментирате предложението направено в Програма 2032 за създаване на две нови командвания?

По отношение на командните структури на оперативно ниво в Програмата 2032 се предлага създаването на отделно командване за киберотбрана както и такова за логистичната поддръжка. Като аргумент е посочено, че така ще се повишат способностите. Но няма посочени никакви данни как, чрез създаване на оперативно ниво на нова структура ще се постигнат оперативни способности за киберотбрана и логистична поддръжка. По този начин за малката ни армия на оперативно ниво вече ще има 7 командвания. Това няма да доведе до нови способности, а само ще увеличи разходите, ще усложни процеса на вземане на решения и ще увеличи броя на военнослужещите в щабовете, за сметка на тези от военните формирования. Ще се задълбочи още повече съществуващата диспропорция между тях и органите за управление.

След като началникът на отбраната е включен в командната верига дейността на тези командвания може да се поеме от дирекциите: "КИС и киберотбрана" и "Логистика". Освен това командване логистика беше създадено и през 2009 г., но доказа своята неефективност.

И накрая вашето виждане относно развитието на военнообразователната система?

Военнообразователната система е важна част от системата за изграждане на способности. Основни елементи в нея са висшите военни училища и Военна академия. Те са ведомствени училища и би следвало да се ръководят от МО. Това на практика не се случва - министерството само администрира процесите и не осъществява никакво ръководство и контрол в резултат, на което обучението се комерсиализира.Комерсиализацията пък изведе като основенприоритет студентите; качество на военната подготовка се понижи; загубиха се важни за армията ценности и традиции в обучението и възпитанието. Демографският срив, социалните условия, ниското качество на образователната система като цяло, съчетани със занижените критерии на прием са другите проблеми, които понижават качеството на приетите за обучение курсанти. За това е необходимо да се извърши преглед на военнообразователната система. След това тя трябва да се реорганизира, като се предприемат действия за повишаване качеството на обучение и изграждането на лидери, отговарящи на изискванията и потребностите на армията. За целта трябва да се издигне ролята на войсковата среда в училищата и колежите и да се използва за подобряване на възпитанието и изграждане на необходимите войнски качества и умения у обучаемите. Необходимо е да се повишават критериите за прием и изискванията към дисциплината, изпълнението на заповеди, спазване на войнските традиции и ритуали, носенето на войсковата униформа и морала на обучаемите. След полагане на военна клетва курсантите считам, че трябва да придобиват статут на военнослужещи, като срокът за обучение се зачита за първа категория труд в съотношение 3:1. Трябва да се повишивъзпитателната роля на офицерите и сержантите, назначени за командири и инструктори във военните училища и професионалните колежи.

Буди притеснение направеното предложение в Програма 2032 за намаляването на срока обучение във военната академия по специалността „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ - редовна форма от една и половина на една учебна година. Образованието е консервативна система и всякаква промяна в нея трябва много добре да бъде обмислена. Наивно е да се мисли, че с намаляване срока на обучение ще се реши проблема с недостига на офицери в тактическите звена. Всичко това ще бъде за сметка на качеството на обучение и създаване на проблеми при реализацията на завършилите академията. В Програмата многократно се споменава навлизането на нови технологии, ново въоръжение и редица други нововъведения, които изискват добра подготовка, знания и компетенции. Те няма как да бъдат придобити за една година. Необходима е промяна на учебната документация, но срокът за обучение не трябва да се променя.

Накрая бих искал да кажа, че в Българската армия служат достойни и отговорни мъже и жени, които ежедневно изпитват на гърба си всички тези нерешени проблеми. За това ръководството на Министерството на отбраната трябва обективно да ги формулира и отговорно да се заеме с тяхното решаване.