Иван Гранитски на 65 години

Иван ГРАНИТСКИ е роден през 1953 година в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и заместник главен редактор на вестник "Пулс", заместник главен редактор на "Литературен фронт", директор на ИК "Христо Ботев". През 1995-1996 година е начело БНТ. Година по-късно създава издателство "Захарий Стоянов", чийто директор е досега.

Автор е на повече от 30 книги с поезия, критика и публицистика, като най-новите три от тях - "Стрелата на времето", "Зазоряване" и "Атлантида", бяха представени преди дни.  

БОДХИ

Съзерцаваш под дървото Бодхи

крилете на разцъфващия лотос

Приличат на златиста пеперуда

пърхаща над изумруденото езеро

Ако наблюдаваш дълго лотоса

ще усетиш че си част от него

Тялото ти вече е нежното стебло

в чиито вени твоя кръв тече

Нозете ти в пръста прорастват

главата се разпуква в чуден цвят

Олекваш като цветния прашец

привличащ медоносните пчели

И чуваш маховете на крилете

които трансмутациите направляват

в октавите на сферите небесни

И рееш се като първоначалния фотон

решен да се превъплъти във лотос

под сянката на животворното дърво

прегърнало сънуваща душа

ЦВЕТОВЕ

В белия квадрат на конуса

златисти сенки просияват

зеленото прорязва жълти кръгове

оранжеви са пирамидите на точката

В триъгълника черното е сиво

червенеят вертикалите на сферата

Защо кафявото набъбва в розово

не знае антрацитено лилавото

Но хоризонтите на синьото изригване

обясняват паралелепипедите на дъгата

И тук изгрява ясната загадка

цветовете са и същности и форми

Същността на формата е съдържателна

а съдържанието формообразува цветовете

Цветът на формата - това е вятъра

спиралата която свири в тръстиките

ХОРАЛ

Толкова е радостно да се събудиш

и да съзерцаваш зазоряването чудно

Да усещаш че си част от Естеството

и нежно те пронизва искрата на живота

Бърборенето сладко на славеите да разбираш

да чуваш соковете земни как извират

Приятелски да разговаряш с мравки и пчели

Да осъзнаеш свойта необятност Като че ли

от нозете ти израстват вековните ели

И тези хълмове долини и ждрела

над които си разперил орлови крила

да те приласкават като майчината пазва

Сипеи скали и облаци да ти разказват

за хилядите минали превъплъщения

на галактики към бъдещето взрени

и промишляващи за началата на Вселената

А ти полегнал във ливадата зелена

да вдишваш въздуха кристално чист

и наблюдаваш нежносинята небесна вис

Да чувстваш как във твойте вени

текат подземните реки И вдъхновени

си пробиват път през проломи усои

за да избликнат в изворчета и прибои

И да проумееш просветлен накрая

че си част и начало на Безкрая

КНИГА

Човекът е свещена книга

Посветеният разбира и чете

Ако към звездите се въздига

душата на невинното дете

в него Любовта расте

И всяка страница прочетена

разкрива тайното познание

Радост и страдание

са магически преплетени

защото страсти и желания

изпълват преходното тяло

А умът безсмъртен и безкраен

създава всичко отначало

в промисъл сияйна

на вътрешното огледало

Ако гледаш към основата на кръста

ще зърнеш ти реката на душите

Ще усетиш че си пръстен

в който розата е скрита

и Светлината си разпръсва

ПОЛЪХ

Дълбай дълбай докрай във смисъла

опитвай се да проумееш формите

значението трудно ще допусне

да отключиш неговото съдържание

Прояснява образът на необяснимото

едва когато изпитанията преодолееш

Опитай се да гледаш с вътрешното зрение

И не след дълго ще откриеш изумен

че видимото е илюзия и тъй подвежда

разумът човешки към грехопадения

към пропасти от лъст и изкушения

А невидимия полъх на вятъра Господен

платната на човешката душа издува

И тя е тъй свободна и щастлива

като птица в пазвите на август

ПТИЦИ

Незабележимото е по-съществено

от искащата почести бъбривост

В короните на ласкавите кестени

чирикат косове игриви

Тъй простодушно и естествено

живеят тези птички божии

Пеят звънко и тържествено

и постоянно са възторжени

И когато вечерта настъпи

песента на птиците ще вдъхнови

пухкавият здрач напъпил

в пазвите на билки и треви

СЪДБА

Мъчително е бавното разсъмване

с режещи проблясвания

Хоризонт непоносимо стръмен

посреща утро стряскащо

Уж денят изгрява радостен

а тревога тъмна го изпълва

Човек е изтъкан от страсти

от съзерцания и мълнии

Затуй съдбата му е непредвидима

Сутрин като пролет се усмихва

а привечер е люта зима

беснееща в предсмъртни вихри

СЪВЕТ

Отречи

светските съблазни

отхвърли

делничната суета

откажи

материалните изкушения

Остави

само грубата власеница

Забрави 

думата Аз

Помни 

- ще отговаряш

за всяко действие

както и бездействие

Бъди 

като птиците безгрижен

и като рибите вглъбен

Не забравяй 

- идваш от пръстта

и в нея ще се върнеш

Мигът който ти е даден тук

там ще бъде цяла вечност

Избери 

пътя на Духа

и пътя на Смирението

Другият 

води

към погибел

СКРИЖАЛ

В далечината хълмове изваяни

като гръд на сънуваща жена

Трепти в следобедната мараня

предчувствие за сладостно сияние

Енергия мъжествена се концентрира

сякаш в очакване на полубог

Пладнето надува меден рог

Природата вълшебствата си темперира

Последна мазка в този пасторал

полага там самотния художник

Рисува той библейският скрижал

съхранил енергията Божия

СФИНКС

Кой ще разкрие

загадката на Сфинкса

Бог или човек

Богът търси отговор

в игра на зарове

Човекът се изкачва

по стълбата на Яков

Ако Бог хвърли три и три

превръща се в човек

спорещ със софисти

в питагорейските градини

Ако Човек премине

трите стъпала последни

Алчност

Горделивост

Страх от смъртта

Съзира арката златиста

където го очакват

дванадесетте върховни същества

Телата им са от течащ кристал

и от искрящ нефрит главите

Те разбулват загадката на Сфинкса

Онова което сутрин е едно

по обед в две се въплъщава

а привечер

триединната му същност просиява

Сфинксът е богочовек

пазещ тайните на Сътворението

КОКОШКА

Кокошката нали е къдрава

тропосва като оверлог

курника със остри ръбове

и кудкудяка до възбог

Тя не познава синевата

родена е във този затвор

И мисли си че свободата

е да живееш сред оборски тор

Посвоему е тя щастлива

щъпурка си напред-назад

И не вижда брадвата игрива

наточена за крехкия й врат

ЛЮТИЧЕ

Взри се в плахото лютиче

и наблюдавай нежната му кожа

Капки бисерна роса се стичат

върху създанието божие

То чувства мисли и се радва

на ветреца хладен призори

и моли слънцето да се прокрадне

да избликне в светли извори

Защото стебълцето крехко знае

лютичето е жрец на Светлината

Единствено в природната омая

Човек постига Свободата

ПЕТЕЛ

Петел чаровно се прозява

когато почне да се зазорява

И звънък глас издига

към Слънцето И стига

петльовото кукуригане до Бога

още неразсънен във чертога

на сладки сънища омайни

фантазии илюзии и тайни

Храбър глашатай на Светлината

петелът се протяга в синевата

и знае вярва убеден е

че с него идва щастието денем

Че кръговратът неизменен

ще бъде тъй до памтивека

докато пее той И слуша го Човека

ДИАБОЛИЧНО

Понеже облото е остро

остротата му не се усеща

Континентите са острови

Студеното е май горещо

А триъгълникът има квадратура

както точката е всъщност линия

Пълното спокойствие е бурно

в детелината разцъфва пиния

Изобщо всичко е неясно

диаболичното е реалистично

За туй животът е прекрасен

а смъртта е неприлична

ЧЕРНО

Червеното сияние на хълма

напомня санкюлотска шапка

Просветват алените мълнии

Развява залезът забрадка

Картината апокалиптична

е сякаш от Дали рисувана

вяра и илюзии изтичат

иде нощ с кошмари и бълнуване

Но кой така декорите разбърква

времето защо върви обратно

Предсмъртно хоризонта хърка

изплезен към пълчищата на мрака

Конете на нощта са вече тука

и топуркат нетърпеливо със копита

Художникът прозява се от скука

армии от скакалци налитат

И когато черното превземе всичко

ангелът на бездната се появява

с прилепи и демони накичен 

и обхожда своята държава

ПРОЗРЕНИЕ

Плахото величие на Естеството

омагьосва даже простите чобани

Разхождат се из тучните поляни

невинните кози и крави И защото

слънцето прежуря май немилостиво

танцуват чардаш облаци игриви

А в полето синорите разчертават

квадратите свещени на числата

Нежно чуруликат си цветята

и възпяват Божията слава

Добродушните добичета въздишат

пасат си кротко Не очакват свише

знаците Господни да бележат

пасбищата злачни на Душата

Но разбират те за жалост че оттатък

впримчени са хората във мрежи

от които няма никакво измъкване

И тяхната кръщелница е Мъката

ПАСТОРАЛ

Ръси лек дъждец

в смълчаното усое

Замечтаният щурец

свири на обой

Вълнистата омара

пълзи към хълма

Отвързано магаре

пътеката изпълва

Стопанинът накуцва

подир него с яд

Кълвач един почуква

и гони дървояд

Пасторалната картина

мечтае за художник

Изгрява месечина

иде здрач тревожен

Нещо шушне и пролазва

в кадифения листак

Гушва в свойта пазва

таралежът единак

лешниче търкулнато

и му бае бае нежно

Нощта разпуска булото

и ресниците премрежва

ЗАЛМОКСИС

На духовния учител Иван Маразов

I

Царю и Първоначалнико Залмоксис

учител или ученик на Питагор

Теб когото те наричат

в Елада - Кронос и във Рим - Сатурн

Яма в Индия и Йима във Иран

учител на учителите по безсмъртие

на живите наставник

и на безсмъртните владетел

приготви се за последното си пътешествие

Халдейските жреци предсказаха

годината деня минутата дори

когато започва церемониално

 твоето пътуване из Ойкумената

Духът ти странстващ Аполон ще води

от мистичните египетски пустини

до хиперборейските ливади злачни

където сбрани са на вечен пир сияйните 

обгърнати от мека нежна светлина

и приспивани от ромона на арфите

Грифоните на Вечността те наблюдават 

не допускай стълбовете на Херакъл

да осиротеят без почтения ти Поздрав

И преди да се оттеглиш в пещерата

на свещената планина Когеон

разговаряй със кентавъра Хирон

и брат му - козлоногия чаровник Пан

Ще ти покажат те и другата страна

оглеждаща се в ямата космическа

Смисъла върховен на оста световна

където горното и долното съвпадат

и начева вечното превъплъщение

 

II

Оракулът на Делфи те предупреди

да потънеш в Елевзинските мистерии

и да повториш смело пътя на Орфей

Усещаш ли че всъщност се завръщаш

в лоното на предрождените си спомени

Чертае пътят ти спиралата безкрайна

вътре във вселенското яйце

и само третото око долавя

как непроявената материя отвън

самоорганизира се в енергия искряща

и подготвя посветените избраници

за последното пътуване към Първоизвора

А той се намира на острова Тринакия

островът на Блажените

където слънцето не изгрява

и не залязва

 

III

Безсмислено е жрецо да гадаеш

от колко време си във пещерата

Тук времето е спряло

между Живота и Смъртта

Три мига са трите години изпитания

и едновременно са три хилядолетия

Готов ли си да минеш през Черната врата

ще те посрещне там медузата Горгона

водач из преизподните на Мрака

И щом очите ти привикнат с тъмнината

ще видиш езерото на Смъртта

Кълба от серен дим и огън

докосват ледената му повърхност

Душите на неправедните

тук се мъчат безутешни

потъват във катрана нажежен

крещят без глас с откъснати езици

и ръфат ги все по-яростно

чудовищните дракони и харпии

Бучат фуриите на ужаса

Свистят стоусти скорпиони

и лава черна бълва 

геената последна

И грохот непоносим

и скърцане със зъби

и скръбен поплак

пространствата огласят

И ветрове освирепели

дерат очите ослепели

Вкочанен е даже въздуха

хриптящ в гърдите на Смъртта

Съзираш своите предци зазидани

в кристалните подземия на миналото

Те искат нещо да ти кажат

но прозрачната стена им пречи

Приближават се и отдалечават 

безмълвно махайки с ръце

А после се стопяват като сенки

и изчезват в здрачината

където ги очаква Персефона

и злокобните еринии