Ива Евгениева: Връщаме се там, където сме оставили нещо

Ива Евгениева е родена в София, има българско и френско гражданство. Ръководител на отдел "Международно сътрудничество и проекти" и член на УС в голям български холдинг, експерт по кариерно ориентиране и развитие, консултант по организация и стратегия за компании от банковия, енергийния и козметичния сектор, сътрудник в Икономическия и социален съвет. Координира и участва в голям брой международни инициативи. Магистър по европеистика, както и по мениджмънт и търговия, бакалавър по икономика и социални науки. Владее 5 езика.

"Няма опит, който да пречи"

- Ива, като гледам биографията ви, става ясно, че сте гражданин на света. Но всеки път се връщате в България. Как изглежда страната ни, видяна отдалеч с очите на българина?

- Географски погледнато, по-скоро съм гражданин на Европа, тъй като преживяванията и опитът ми са се случили основно на територията на континента. В същото време много от личните и професионални контакти, които съм имала, са с хора, идващи от различни краища на света. Възможността да се сблъскаш с толкова много и разнообразни истории и гледни точки, без да ти се налага да пропътуваш хиляди километри, е и едно от нещата, които според мен придават чара и богатството на Европа. Друг е въпросът как отделният човек успява да изживее тази възможност. Това, което със сигурност ми е направило впечатление през последните 15 години, е, че познанието за страната и културата ни и имиджът, който тя има сред чужденците, претърпяват положително развитие. До голяма степен това се дължи на членството ни в ЕС и на улесненото пътуване между държавите, което позволи на много хора да посетят страната ни, а не просто да си изграждат мнение, базирано на стереотипи и оскъдна медийна информация.

Що се отнася до мнението на българите, с които съм се срещала в чужбина, мога да говоря за моето поколение, което масово отиде да учи и впоследствие остана да работи в Западна Европа. През последните 5 години всички знаем колко много от тези млади българи се върнаха в родината си и съм сигурна, че са го направили със съзнанието, че тук ще изживеят нещо по-добро за тях от това, което са срещнали на Запад. Разбира се, част от тези българи останаха и продължиха да се развиват в чужбина и от контактите ми с такива хора знам, че те винаги споменават България с известна носталгия и най-топли чувства.  

Притеснителна е по-скоро една нова тенденция, която се наблюдава през последните години и се потвърждава от данните на Евростат. Все по-малко хора се връщат, а тези които преди 4-5 години са се върнали, отново започват да търсят възможности да заминат за чужбина. Според мен причината много българи да не се връщат е, че вече почти нищо не ги свързва с България. Загубили са близките си, приятелите им също са някъде по света, а и не виждат ясна възможност за професионална реализация, нито пък условия за социална сигурност.

Връщаме се там, където сме оставили нещо и очакваме да го намерим отново: спомени, традиции, роднини, приятели, кариера... Тъй като винаги съм имала много силна връзка със семейството си, никога не съм си поставяла за цел да изградя живота си извън България, въпреки че съм имала тази възможност. Всеки има едно място на земята, което чувства като свое, уютно и удобно като дом и за мен това е България и затова винаги ще се връщам. Но тъй като съм оставила и много спомени, и близки приятели там, където съм преживяла студентските си години, основно Франция и Испания, имам нужда да се връщам във всяко едно от тези места, което за добро или лошо дефинира мен, както и голяма част от моето поколение, като граждани на Европа.

- Какво ви научи опитът от многообразните ви дейности навън? Помага или пречи?

- Едно от нещата, които съм научила, е, че няма опит, който да пречи. Трябва да гледаме философски на всяка ситуация, пред която сме изправени, и да разпознаем с какво тя би била полезна и градивна за нас и за околните. Вярвам, че всичко, което ни се случва, има причина и ни учи на нещо. Това е начин на мислене, който съм изградила на база на опита си и който ми помага да бъда гъвкава, адаптивна и най-вече толерантна. Работата ми е свързана с много хора от различни държави и едно от важните качества при такъв тип работа е човек да умее да разбира поведението на околните и да намери правилния подход за решаване на всекидневните казуси и различия в гледните точки между сътрудниците си.

- А тук какво ви спира, ако решите да направите нещо въз основа на този опит?

- Иска ми се да вярвам, че хората сами си изграждат причини, за да не направят дадено нещо, и че когато човек е мотивиран и истински желае нещо, няма невъзможни решения. Но, за съжаление, все по-често животът в България ми дава примери за това колко важни са външните фактори за реализирането на една цел. Истината е, че където и да е човек, невъзможни неща няма, има по-лесно и по-трудно достижими цели и разликата е, че едни държави се грижат за това да улеснят всекидневието на гражданите си, а други правят точно обратното. Тъй като аз вече се опитвам да реализирам проекти, свързани с опита ми до момента, както и някои нови идеи, основната пречка, която срещам като предприемач, е критичното нефункциониране на икономиката и администрацията в България, което води до сериозна липса на пазар, на кадри и, разбира се, на финансов ресурс. Това е ситуацията, ако желая да предлагам български продукт на българския пазар. Разбира се, ако се намерят външни инвеститори и реализация на продукта навън, нещата седят по малко по-различен начин, но аз лично бих предпочела усилията ми да са в полза на развитието на българската икономика, а не на тази на други страни или големи чуждестранни корпорации, дори и ако това гарантира личната ми материална сигурност.

- Член сте на Младежкото обединение на БСП. Вашите цели в обединението и в личен план?

- Да членуваш в подобна организация за мен означава да си отборен играч и да имаш желание да действаш и то в интерес на обществото или, иначе казано, на хора, които може и да не познаваш, дори да нямаш много допирни точки с тях, но които имат нужда от подкрепа. Това е и едно от нещата, които ме карат да се чувствам пълноценна - да помагам. В обединението имам възможността да се срещна с много млади и интересни хора, изпълнени с хъс и идеи. Според мен това, от което младежите в БСП се нуждаят, все още е повече увереност в собствените си сили и капацитет за развитие на нови идеи и тяхното реализиране. През последната година успяхме да реализираме много нови инициативи, но смятам, че това е само началото и е едва малка част от това, на което тази енергия, събрана на едно място, е способна. 

Една от темите, по които винаги съм смятала, че трябва много да се работи в България и която бих дефинирала като моя цел, е развитието на така нареченото "гражданско общество". Смятам, че всеки носи отговорност както за себе си, така и за околните и степента на осъзнаване на тази отговорност ни прави развито общество. Поради липса на интерес и информираност много хора все още недооценяват и не използват пълноценно демократичните права, които имат, и не осъзнават как действията и решенията на отделния човек биха повлияли живота както на неговите близки, така и на по-широк кръг от хора.

- Номинирана сте като кандидат за евродепутат от няколко организации на БСП. Това нова спирка ли е по вашия път или искате да използвате натрупания вече опит за европейска България?

- Определено това е нов етап и ново предизвикателство за мен, но в същото време е и логична последователност в моето професионално и лично развитие. Завършила съм европеистика, освен в България съм живяла и в четири страни от ЕС. През последните 5 години работата ми е свързана с разработването и координацията на европейски проекти в сферата на младежта и социалната интеграция, което ми позволи да опозная отблизо и в конкретика начина на функциониране на много от европейските стратегии и политики и да идентифицирам добрите практики и някои съществуващи проблеми. Радвам се, че номиниралите ме организации оценяват приноса, който моят опит би имал, както и че ми гласуват доверие. Ще бъда много щастлива, ако с натрупания си до момента опит мога да допринеса за европейското развитие на страната ни, но в същото време оценявам и отговорността, и трудностите, които подобен ангажимент крие, особено за един млад човек. Ето защо, в случай че бъда част от екипа на България в Европейския парламент, ще разчитам на подкрепата и сътрудничеството не само на колегите от БСП, но и на цялото българско общество и неговите различни представители в Европа.