Ицко Финци в нови роли - пътешественик, оператор, пианист

Нина Иванова

Ицхак (Ицко) Финци завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955 г. заедно с прочутите български актьори Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Досю Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев. Играе в Драматичния театър в Димитровград, както и в Бургас. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър в София. След това - в Театър "София", Младежкия театър, Малък градски театър "Зад канала". Работи с режисьори като Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, Бено Бесон, Васил Луканов. Има и редица запомнящи се роли в киното - участва в култовите български филми "Сиромашко лято" (1973), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Вилна зона" (1975), "Щурец в ухото" (1976), "Господин за един ден" (1983), "Патилата на Спас и Нели" (1987), "Закъсняло пълнолуние" (1996), "Пансион за кучета" (2000), "Откраднати очи" (2004), "Пазачът на мъртвите" (2006), "Летете с Росинант" (2007), "Миграцията на паламуда" (2011) и мн. др. Носител е на наградата "Аскеер" за цялостно творчество през 1991 г., както и на награди от български и международни фестивали. През 2004 г. получава орден "Стара планина" - първа степен. Прекрасен музикант - свири на цигулка, пиано и акордеон.

- Много добре изглеждате, г-н Финци. Какво ви вдъхновява?
- Един проект, който ще ме прати чак на другия край на света.
- Пътешествие?
- Пътешествие, но след това и филм за пътешествието.
- Сам ли правите всичко?
- Не. Това е наш проект с Лиза Боева. Тя е кинорежисьорка, изкуствоведка, преподавателка в Нов български университет.
- Работили ли сте заедно и преди?
- Да, с Лиза досега сме заснели няколко игрално-документални филма.
- Кои са те?
- Най-напред "13 кратки опуса за голям екран", после "Вера". След това "Космос". Последният е "Лятото на Мона Лиза" - изследване на мита за знаменитата картина на Леонардо да Винчи.
- А сега?
- Сега се подготвяме за документален филм за битниците и хипитата в Америка. Лиза е направила обстойно проучване, бих казал всеобхватно, на раждането, развитието и залеза на тези движения, на писателите, музикантите и художниците, свързани с тях (книгата е над 400 страници). И то е основата ни...
- Вие в каква роля сте, какво е вашето участие?
- Тя ме слага в центъра на своя филм и заедно с мен пътува и снима.
- Снима сама?
- Понякога работим с две камери - тя с нейната, аз - с моята. Моята е спомагателна. Вече бяхме веднъж в Щатите и сме заснели някои неща. Например имаме интервю с един от героите на Керуак*.
- Но тръгвате пак, така ли?
- Иначе няма да има филм. Такива са ни плановете, обаче най-напред трябва да намерим финанси, за да осъществим идеята. Пък и аз да науча добре английски.
- Как учите езика?
- Ходя на един особен курс - по три часа и половина дневно, пет дни в седмицата.
- Сериозна работа.
- Това е една система, при която се използва сугестопедичен метод на обучение. Още съм в началото - ще видим какво ще излезе. Засега е доста увлекателно.
- Не ви ли липсва театърът?
- Не, сега ми харесва да се занимавам с документално кино - то ме е обсебило и ме държи във форма.
- Вие живеете с музиката. Свирите ли в момента?
- С музика се занимавам, да. Опитвам се да усъвършенствам пианото. Любопитно ми е да разбера дали начинът, по който свиря, може да има художествена стойност. Мога ли да забавлявам публиката. На пианото съм самоук, по цигулка съм вземал уроци години наред.
- Планувате ли да направите концерт?
- Вече свирих 2-3 пъти пред публика и виждам, че може би това е съвсем реално. Репертоарът ми е доста голям, обаче дали няма да доскучая... Навярно ще трябва и да разказвам нещо. Предстои да го намисля. Скоро ще зная дали мога да направя цял концерт. Той няма да бъде в зала - може в клуб, в заведение.
- Как ви стига времето?
- О, реши ли човек... Ето, напоследък ме увличат и записите на аудиокниги. Чета книги за сайта audioknigi.bg. Този сайт в интернет предлага литература, записана за слушане. И за мен е много интересно. Бих искал авторите също да останат доволни, и публиката. Така да бъде направено, че на човек да не му се иска да изключи компютъра или плейъра си и да чуе произведението докрай. Това е предизвикателство за един актьор.
- Значи сте в нова роля?
- Да, така е. Цели книги за пръв път чета. Има маса изисквания, на които трябва да отговаря такъв запис. Затова не си жаля времето и записвам, презаписвам, поправям, само и само да стане добре. Срещу мен стои Дениз Герганова - тя е и режисьорка, и авторка на целия проект, направила е едно великолепно студио.
- Какво четете сега?
- Две книги на Деян Енев се паднаха аз да ги чета. Вече има записи и на други български писатели - класически и съвременни. Първи в това студио е записвал актьорът Стоян Алексиев.
- Да се записват аудиокниги е нещо ново. Трудно ли се получава добър резултат?
- Зависи от изискванията, които си поставяш (смее се). Ако искаш да правиш нещо наистина добро, става по-трудно. Ако нямаш претенции, става изведнъж.
- Вие сте актьор с голям опит. При записа на аудиокнигите има ли я сценичната треска, както в театъра?
- Забелязвам, че в началото съществува загряващ момент - време, в което все още си "студен" и полека-лека навлизаш в текста. Постепенно достигаш до състоянието, в което ти водиш сюжета, както и скритото зад него, да кажем, подтекста. Както ставаше и в театъра. В първите минути на спектакъла още си скован, но колкото повече напредва представлението, толкова повече се разгорещяваш.
- Кои други книги сте записали досега?
- Записахме "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов.
- Каква беше разликата при записа на тези двама автори - единият класически, другият - съвременен?
- Съществена е разликата. Произведението на Алеко Константинов е един пътепис, писан доста отдавна. Алеко е много жив разказвач. Много любопитен, наблюдателен. За разликата, най-малкото те са различни жанрове: при Алеко чета пътепис, а при Деян Енев - къси разкази, на които прелестта им е в това, че поднасят истории, случили се с писателя, съвсем достоверни. В тях няма много прилагателни, изреждат се събития, факти, наблюдения, и фактите и случките са избрани така, че в разказа е скрит особен носталгичен тон, скрито е особено настроение.
- Чрез текста вие "виждате" автора?
- Наистина. При Деян Енев усещам писател, който е много човечен, състрадателен. Добряк, съчувстващ на хората, а ситуациите много често са абсурдни. Това са случки от неговия живот, но той е разказал тези, в които има и парадокс, те хем са от живота на малкия човек, хем злободневни, хем с нещо чудати. Човешки преживявания - няма преструвка, няма опит за разкрасяване. Тези софийски разкази са свързани или с улици, или с къщи, с техните обитатели. В тях има тъга, бих казал тъга по несъвършенството и дисхармонията на живота. И доброта.
- Като участвате в създаването на аудиокниги, вие самият слушате ли такива книги?
- Не, не ми се е случвало преди този проект, но вече смятам, че те са много полезни - удобни, привлекателни. Приятно е да чуеш добре прочетени неща. Случвало ми се е да слушам радио в колата. Много често музиката по радиото ми омръзва, а добра литература, която, да речем, нямам време да прочета, бих могъл да я слушам, возейки се.
- А вкъщи?
- Разбира се, вкъщи също може да се слуша, докато се занимаваш с всякакви други неща, макар че такъв един запис иска съсредоточено слушане.
- Тъй като стана дума за литература, как смятате, дали четенето и книгите вълнуват младите хора днес?
- Струва ми се, че напоследък четенето сякаш заема все по-малко място в съзнанието на младите хора. Иска ми се да вярвам, че аудиокнигите са един от начините това да се промени.

-----
* Джак Керуак (1922-1969) - американски писател, поет, художник, идеолог на бийтпоколението, особено със забележителния си роман "По пътя"

На пианото е самоук, по цигулка взема уроци години наред, бива го и с акордеона...


Като оператор