Италия се върна към купонната система

Ася Стоянова

В началото на декември италианският премиер Марио Монти обяви на пресконференция обнадеждаващи данни за икономическата ситуация в страната. С нескрито задоволство той посочи, че "спредът" е паднал до под 300 пункта, което е наполовината от показателите му преди година, когато Монти пое управлението на Италия. Това означава, че Италия започва да си възвръща доверието. С термина "спред" финансовите експерти обясняват разликата в продажбата на ценните книжа, като летвата е доста висока и се взимат за сравнение безрисковите германски облигации. Допреди няколко месеца понятието се използваше само от икономисти, сега обаче то навлезе и във всекидневието на обикновения италианец. С надеждата за скорошно излизане от обхваналата страната рецесия, хората следят новините около спреда и резултатите от антикризисните мерки на премиера. Все по-голяма част от тях обаче са негативно настроени за бъдещето на страната, която доскоро бе сред водещите европейски икономики. Доста са на мнение, че програмата на Монти ще изведе Италия от рецесията, но каква е цената, която плаща народът? Отчайващо равнище на безработицата, фалиращи предприятия, ниска раждаемост, съкращения на персонал и финанси във всички сфери. Това са причините голяма част от италианците да са на ръба на мизерното съществуване.
От началото на годината затворилите фирми в страната са над 55 000, което означава по около 200 на ден. От тях фалит са обявили 9000, като най-висок е процентът в районите Марке, Ломбардия и Пулия. Производството в страната е спаднало с над 20%.
Според италианския статистически институт безработицата до края на годината ще достигне 10,4 на сто. За 2013 година обаче данните са още по-песимистични с прогноза за 11,4%.  Най-критична е ситуацията сред младите. Останалите без работа младежи до 24-годишна възраст са с рекорден за страната показател - над 36 на сто. Това са към 650 хиляди души, което е повече от 10% от младото население на страната. Към момента безработните в Италия са общо 2,870 милиона. Серията от отчайващи данни се допълва и от сведената до минимум покупателна способност. Статистическите цифри показват, че повече от половината домакинства са намалили драстично месечния си разход за основните хранителни стоки. Покупките на плодове и зеленчуци са понижени с 41,4%, на месо - с 38,5 на сто, а на хляба - с 37%. Дори непрекъснатите промоции по празните магазини и супермаркети вече не са така примамливи за обеднелите италианци. Някои области обявиха отпускането на помощи за подпомагането на хората в кризата. Те ще раздават купони, с които бедните семейства ще могат да купуват хранителни продукти или да плащат част от сметките си. Например общината в Бергамо ще отпусне 500 хил. евро за семейства в затруднено финансово положение. Съществуват и организации на доброволни начала, които приготвят и раздават храна на изпадналите в неволя италианци. Те са под ръководството на католическата църква и докато допреди няколко години в тези кухни гощаваха само емигранти, то сега - цели италиански семейства. 
За сметка на тях обаче депутати и сенатори получават огромни заплати, допълнения към тях, и ползват много привилегии. Те взимат 3503 евро месечно за разходи, 1331 евро за транспорт, и над 3500 евро за секретарки и сътрудници. В Италия депутатите и сенаторите са над 900. Месечното им възнаграждение е повече от щедро - по 11 283 евро. За сравнение колегите им от Франция получават 6892 евро, испанските депутати - 2813 евро плюс 1800 за жилищен наем, а в Германия по 7009 евро на месец.


Ромина и Маурицио са младо семейство с две деца. От 1995 година имат малка фабрика до Флоренция за текстил и прежда. Разказват с тъга и носталгия за времената, когато са имали годишен оборот от около 1 млн. евро, 25 работници и са произвеждали пет пъти повече от сегашните 70 000 кг месечно. В онези години не са имали възможност за отпуски и почивки заради големите поръчки и многото работа. Сега пак нямат възможност за ваканция, но поради липса на пари. Фабриката все още работи благодарение на няколкото чужди клиенти, които имаме, обяснява Ромина. Но бяхме принудени да съкратим персонала от 25 на 6 души, а оборотът ни за миналата година беше по-малко от 350 хил. евро, допълва тя. Над 60 на сто от доходите на фабриката отиват за данъци и такси, обяснява Маурицио. А ако заплатите на работниците са по 1000 евро, за плащане на осигуровки отиват по още толкова.
И двамата се радват, че имат приличен договор с компанията за ел. енергия и за ток дават "само" 2000 евро месечно. Голям удар обаче им нанася преди години дружеството "Екуиталия", което събира дълговете на фирмите и частните лица към държавните институции. Така те са били принудени да теглят кредити и платят не само задължения от 33 000 евро, но и лихвите към главницата, възлизащи на близо 57 000 евро, натрупани за около година. Алтернативата е била да им бъде конфискувана продукция и машини, възлизащи на много по-големи суми и да спрат работа.
Маурицио и Ромина нямат собствено жилище и живеят под наем. Разказват, че отдавна вече са се лишили от всякакви развлечения, не ходят дори на кино, а за ресторанти не си и помислят.
Техните цели са да могат да платят заплатите на малкото им останали работници и да си докарат макар и минимални средства, за да поемат грижите за децата си. А на въпроса какви са плановете им в бъдеще, Маурицио казва, че не може да си позволи лукса да мисли позитивно за такова.

Маурицио сутрин оправя сметките и върши секретарска работа, а следобeд работи на машините

Ромина е една от 6-те работници във фабриката

Преди десетина години Валентина завършва с отличие специалност "Молекулярна биология" в престижния Флорентински университет. Печели и конкурс за докторант, но така и не го завършва поради липса на парични фондове в университета.  Валентина е развивала научна дейност, свързана със стволовите клетки в човешкия организъм, и е изследвала болести по костната система. Тя е на 35 години, живее с майка си и няма собствено семейство. По-точно няма пари, за да има такова.  В момента тя работи в частно училище за подготовка на незавършили средно образование, както и на студенти, където взимат допълнителни лекции. Нетната заплата на Валентина не надхвърля 400 евро, като има 15 часа седмично преподавателска работа. Майка й получава 600 евро пенсия и с общи усилия си докарват по 1000 евро на месец. Не престава да праща нови и нови запитвания за работа, но вече месеци не намира нищо.
Двете живеят в двустаен апартамент в покрайнините на Флоренция, за който плащат 875 евро наем. Разбира се, сметките са отделно перо. Ситуацията ни става все по-трагична. Вече не можем да си плащаме наема и рискуваме да бъдем изхвърлени на улицата, разказва през сълзи тя. Отдавна живеем в постоянни заеми и харчим само за най-необходимите хранителни продукти. Лишила се е от вечери, прекарани навън с приятели, или от любимите й театър и кино. Въпреки че гледа песимистично на бъдещето си, нейната мечта е да работи в изследователската, сфера като обяснява с патриотична нотка, че Италия се нарежда между първенците в научната работа по молекулярна биология. Все пак останала й е някаква надежда и това е работа в Обединеното кралство, където мисли да имигрира. Болката й обаче ще е огромна, защото "обичам моята страна, културата ни и всичко тук", споделя Валентина.

Валентина - биоложката, която може за избере и емиграцията
Снимки АВТОРКАТА