Историята трябва да се знае и помни

Акад. Сава Дълбоков

През 2014 г. се навършват 70 години от паметните събития в с. Павел, Свищовско, където загинаха 35 партизани и ятаци антифашисти. По този повод издаваме отново мемориалната книга за антифашистката борба в Свищовския край и трагичните събития в Павелския район. Един от мотивите за преиздаването й е, че в публикуваната история на с. Павел авторите са елиминирали тези важни събития. Те са проявили липса на исторически и политически подход и елементарно човешко съпричастие относно скъпите жертви.

 Начело в борбата

През 1907 г. в с. Павел се създава организация на БРСДП (т.с.) с основател Иван Недков, който, отбивайки военната си служба в Севлиево, успява да прочете "Комунистическия манифест" и "Що е социализъм и има ли той почва у нас".
В навечерието на Първата световна война местната партийна организация наброявала вече 60 членове, които участвали дейно в изборните борби и събирали средства за партийната кооперация "Освобождение", а когато ги мобилизирали, на фронта разяснявали империалистическия характер на войната, разпространявали партийния орган "Работнически вестник". Те първи възторжено приветствали Великата октомврийска социалистическа революция.
За повишаване на борческия дух на родолюбивото и свободолюбиво павелско население допринася още един факт - тук през 1922 г., след дълго скитане из България, се заселват и 55 тракийски бежанци - бедни селяни, прокудени от родното им село Търново, Узункюприйско (днес в пределите на Турция). Заедно с другите бедни селяни, бежанците тракийци са принудени да припечелват хляба си като ратаи, да обработват чорбаджийските ниви на изполица и като надничари да залагат и на своите малки парчета земя. И съвсем естествено през годините на антифашистката въоръжена борба те се оказаха едни от най-ревностните, верни и предани укриватели и помагачи на партизаните. Дейността на комунистите и ремсистите в с. Павел, която се засили особено много в годините на антифашистката борба, се направляваше и ръководеше непосредствено от окръжния и районния комитет на БРП. Неговите членове и ръководители често посещаваха селото, провеждаха нелегални партийни и ремсови събрания, изграждаха на място една от най-надеждните крепости на въоръжената борба. През есента на 1942 г. тук беше създадена нелегалната печатна база на окръжния комитет на партията и се отпечатваха редица листовки и позиви и вестник "Народен партизанин", орган на партизанския отряд. Почти всички партизани от Свищовския край и много други нелегални другари намираха сигурна подкрепа у верните укриватели и комунисти в с. Павел. Те бяха приемани сърдечно и подпомагани от семействата на Петко Грозданов, братя Рускови, Иван Недков, Никола Стамов и Коци Атанасов. Центърът на тази дейност бе домът на семейство Грозданови - превърнал се в главна опора и база за нелегалните дейци.

Трагичните събития

Когато през юни 1944 г. Горнооряховският отряд води кръвополитна битка в стражишките гори, в района и в дома на Кера и Петко Грозданови се разигра трагедия, която ще остане паметна в историята на нашата въоръжена антифашистка борба. Вече споменах, макар и бегло, за нелегалния Иван Кънчев от Горна студена, в чиято здравина и сериозност към борбата се бях усъмнил и за когото бях изказал някои опасения. За съжаление, тези опасения се оказаха верни. Заловен от жандармерията на 5 юни по време на битката на отряда в стражишката гора, за да спаси себе си, той стига до гнусно предателство, като става сътрудник на полицията и посочва един по един всички укриватели, които са му давали подслон, храна, човешка топлота и доверие. За извършената услуга на фашистката власт той бе пуснат от полицията и свободно си отиде на село. Ние обаче още тогава го осъдихме на смърт в името на народа. След 9.ІХ.1944 г. Народният съд в Свищов потвърди присъдата над Иван Кънчев за клетвопрестъпление, черно предателство и пролята народна кръв и я приведе в изпълнение.

Народни закрилници-мъченици

Полицията задържа яташкото семейство на Петко Грозданов от с. Павел. Жена му Кера успява да се отскубне и се скрива в дома на съседите, но полицията и там я откриват и я залавят. С побой я докарват пред тяхната къща, където тя отново се изплъзва от ръцете им. През нощта напуска дома си и отива в с. Полски Тръмбеш, за да предупреди братята Димо и Никола Кръстеви, които също са тракийски бежанци и дейни участници в борбата срещу фашизма. По-късно излиза в полето към с. Страхилово. Там обаче на 10 юни е открита и заловена от жандармерийската мотоциклетна разузнавателна група на палача Каноров. Завързана и изтерзана, палачите я докарват в с. Павел и я хвърлят при задържаните. Сред тях вижда верни ятаци и още десетки и стотици комунисти, заподозрени павелчани и хора от съседните села.
Садизмът и злорадството на палачите са неописуеми. За няколко дни са арестувани 160 души - от с. Павел, от Алеково, Босилковци, Пейчиново, Драгомирово, Полски Тръмбеш, Страхилово, Полско Косово, Долна Студена... Върху им се сипят юмруци, тояги, камшици, гумени палки, ритници и приклади. Изобретателността на палачите сякаш нямаше край. Стаята на учениците от първи клас беше превърната в полицейски участък, цялата опръскана с кръв... Само за 20 дни загинаха 35 души въстаници, ятаци и най-предани в борбата против фашизма народни синове и дъщери.
На 21 октомври 1944 г. в с. Павел се проведе масов районен митинг за отдаване почит към загиналите от фашистките палачи антифашисти. Тленните останки на героите-мъченици бяха извадени от животинските гробища, където бяха нахвърляни безразборно и бяха поставени от близките си в отделни ковчези. Траурният митинг бе открит от секретаря на партийната организация в с. Павел - народния учител Стефан Пенчев. Достойният син на незабравимото семейство Грозданови, дало 4-ри свидни жертви в борбата. След него говорих и аз. Болката за тези честни труженици, които отделяха от своя залък за нас, народните партизани, ме задушаваше. Накрая уверих близките и всички присъстващи, че властта на Отечествения фронт взема мерки за истински народен съд и строги присъди за виновниците за страданията и жертвите на най-добрите синове и дъщери, загинали в Павелските събития и в цялата страна.



САВА АТАНАСОВ ДЪЛБОКОВ  е роден в с. Овча могила, Свищовско на 17.12.1919 г. Като ученик във Велико Търново през 1934 г. става активист на РМС, а през 1936 г. е приет за член на БКП. През 1939 г. е студент по право в Софийския университет, където е активен деец на БОНС. През 1942 г. минава в нелегалност и става член на Горнооряховския окръжен комитет на БКП и организатор на антифашистката борба в Свищовския край. За активната му антифашистка дейност 3 пъти е осъждан на смърт задочно.
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Околийския комитет на БКП в Свищов, а от 1950 г. - първи секретар на Окръжния комитет на БКП - Плевен. От 1960 г. е първи зам.-министър на финансите, а от 1963 г. е завеждащ Планово-икономическия отдел на ЦК на БКП. От 1971 г. е зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния планов комитет. През 1973 г. става член на секретариата на ЦК на БКП.
През 1977 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на материално-техническото снабдяване и държавния резерв. От октомври 1978 г. до 1990 г. е първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт. От 1.01.1990 г. е пенсионер.
Написал е много статии, брошури, книги по финансово-икономически въпроси и четири мемоарни книги. През периода от 1945 г. до 1990 г. е народен представител, а от 1954 г. до 1990 г. е член на ЦК на БКП.
Сава Дълбоков е завършил Висшата партийна школа, има висше юридическо и финансово-икономическо образование и звание академик на Международната славянска академия за наука, образование, изкуство и култура в Москва.
Награждаван е с много ордени и медали и е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд".


Паметникът на загиналите антифашисти в с. Павел