Историята на една голяма любов

"Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите" - след почти двайсет години авторът, написал тези думи, отново се среща с българските си читатели. Пабло Неруда е най-големият чилийски поет и носител на Нобелова награда за литература, а "Сто сонета за любовта" е една от най-важните книги в неговото творчество. За Неруда великият испански поет Федерико Гарсия Лорка казва следното: "Той съзерцава света, завладян от истинско удивление; на него са му чужди два елемента, дали живот на толкова псевдопоети: омразата и иронията. Когато реши да поиска възмездие и вдигне шпага, той ненадейно открива ранен гълъб в дланта си." Неруда посвещава сонетите си на последната си, трета и най-любима жена, Матилда Урутия.
"Сто сонета за любовта" излиза като част от поредицата "Голямото завръщане", в която ИК "Кръгозор" представя знакови автори и творби, научи ДУМА от Мирена Димитрова.

Как започва всичко?

Пабло и Матилда се запознават през пролетта на 1946 г. на концерт на Чайковски на открито в парка Форестал в Сантяго и остават заедно до смъртта на Неруда. Когато се срещат, тя има амбиции да стане сопрано с международна известност, а той е женен за втората си съпруга - аржентинската художничка Делия дел Карил, с която живее близо 20 години. След бурната кратка среща на Матилда с Неруда неговите политически и литературни дейности и нейните артистични ангажименти ги отдалечават. Двамата се срещат отново в Мексико през 1949 г. Дълги години любовта им е тайна. Двамата влюбени пътуват по света непрекъснато - Матилда следва Неруда, когато той е в изгнание, а през 1952 г. се връщат в Сантяго, Чили. През 1955 г. един служител на Неруда издава техните извънбрачни отношения и това слага край на брака му с Делия. Едва тогава двамата влюбени спират да крият своята връзка, въпреки че не могат да я узаконят и да сключат брак чак до 1966 г.
Неруда построява за Матилда къщата, на която дава името Ла Часкона. Поетът нарича и своята любима Ла Часкона (Рошава), заради буйните й червени коси. Матилда се превръща в източник на вдъхновение за любовните му стихове. Първоначално поетът я представя като Розарио де ла Серда в "Los versos del capitan", а после като жената с най-красивите ръце в "Las odas elementales". Докато "100 сонета за любовта" са изцяло посветени на Матилда.
Неруда особено е обичал къщата си в Исла Негра. Името, измислено на шега от самия поет, означава Черен остров. Но няма никакъв остров - само черни скали в бурните вълни под къщата, която прилича едновременно на кораб и на влак. Помещенията й са прикачени едно към друго като вагончета - реверанс на поета към баща му, който бил машинист. В двора има локомотив, а в градината откъм океанската страна - лодка и голяма котва. Неруда умирал за океана, но му прилошавало на истински кораби. Затова искал домът да му създава и усещането, че се рее из водната шир. В спалнята има огромен прозорец - точно срещу леглото. Пабло и Матилда се будели сутрин, сякаш потопени в океана. Исла Негра е и последният им дом във вечността - там двамата са погребани един до друг.

Пабло и Матилда

Пабло Неруда (Рикардо Рейес Басоалто) е роден на 12 юли 1904 г. в Чили. Приема псевдонима Неруда, повлиян от чешкия поет Ян Неруда. Първата му стихосбирка "Дрезгавина" излиза през 1923 г. От 1927 г. започва дипломатическата му кариера. Посещава почти всички европейски страни и редица държави в Азия и Латинска Америка. Два пъти е бил в България (1960 и 1962 г.). Неруда e с леви убеждения. Има три брака, последният е с Матилда Урутия - жената на неговия живот. През 1971 г. Пабло Неруда получава Нобелова награда за литература. На 23 септември 1973 г. умира от рак.