Историята на една фотография от 1898 г.

Кръстю Берберов

В жилището на семейство Макасчиеви от Сливен видях една много стара фотография на група ловци. Снимката беше придружена с изрезка от вестник, където пишеше, че в центъра на тази ловна компания е братът на Христо Ботев - Кирил. На изрезката няма дата, но съдейки по шрифта, предполагам, че вестникът е "Работническо дело".
Авторът на публикацията е Боян Ботйов - племенник на Христо Ботев, който е бил командирован в Сливен. В местния исторически музей той се е запознал с Асен Макасчиев - реставратор на старинни оръжия в музея, който му е подарил тази снимка. Това се е случило около 1990 г. От публикацията научаваме интересни неща.
Полковник Кирил Ботев, заедно с майка си Иванка Ботева, живее в Сливен от 31.01.1897 г. до 10.07.1901 г. Тук той става генерал, командвайки Трета Балканска дивизия. Семейството живее на бул. "Цар Освободител" (главната улица). Стари сливналии са ми разказвали, че на манифестации по празниците Иванка Ботева се е показвала на прозореца на къщата и множеството възторжено приветствало майката на войводата.
Генерал Ботев е бил с младежки дух, човечен, толерантен и лоялен. Помни се, че той е покровителствал местното еврейско население, над което често са правени опити за погроми. И, както преди, когато е служел в Пловдив, така и в Сливен, при един подобен случай той застава пред развилнялата се тълпа и успява да вразуми хората да се разпръснат.
Снимката е направена в местността Абланово (Стара планина) на 20 юли 1898 г. на голям стъклен негатив - това й дава високо качество.
Ген. Ботев е в средата. До него е адютантът му капитан Сотиров. Почти всички ловци изглеждат достолепно и са с мустаци и бради. Повечето са с двуцевни ловни пушки. В компанията има и двама турци с фесове.
Най-вляво на снимката е фотографиран старият оръжейник (тюфекчия) и ножичар (макасчия) Георги Макасчиев. Той е един от малцината, въоръжени със стари пушки - кремъклийки. Пушката му е изработена от самия него специално за Първото българско изложение през 1892 г., за нея той е получил златен медал. Георги Макасчиев е познавал лично генерал Ботев.
Ловът в Сливенско има дългогодишни традиции. Стара планина навремето е гъмжала от дивеч. Градът е бил прочут със своите тюфекчии, които са правели пушки не само за турската армия, но и ловни пушки. По време на лов са използвали и обучени ловни кучета, които се виждат и на фотографията.
Малко след Освобождението организацията на ловците в Сливен е вече изградена. Интересно е, че първите годишни билети за лов в Сливен са били от околийския началник, което се вижда от билета за 1914 г. В билета е публикуван и първият Закон за лова в България, приет от Народното събрание през 1904 г. На квитанцията за платен членски внос личи и точното название на дружинката - "Сливенско ловчийско-стрелческо дружество "Сокол".
През 1947 г. всички ловни дружинки в страната се обединяват в Български ловно-рибарски съюз. На ловните билети вече е имало и снимка на ловеца, а също и страница за завереното от МВР позволително за носене на ловно оръжие.
Майката на Христо Ботев - Иванка Ботева (Дрянкова - 1823-1911), е наистина майка-героиня, защото е родила 9 деца: Христо (1848-1876), Петко (1852-1872), Стефан (1854-1890), Кирил (1856-1944), Тота (1859-1864), Ана (1860-1864), Генко (1861-1863), Генко (1863-1866), Боян (1866-1885).
За съжаление повечето от децата умират съвсем малки.
Боян Ботев през 1876 г. е изпратен да учи в Русия. След това през 1883 г. учи във Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г., тежко е ранен и умира от раните си.
Стефан Ботев учи при баща си в Калоферското училище. После със съдействието на легендарния меценат Евлоги Георгиев завършва гимназията в гр. Табор (Чехия). Завръща се в България и до края на живота си (1890) е директор на Пловдивската библиотека и музей.
Съдбата и животът на Иванка Ботева са напълно сравними с величието на други две български майки - баба Тонка и баба Маринка (майката на Хаджи Димитър).
Преди години, когато още не беше започнало разширението на Главната улица, на къщата, където е живяло в Сливен семейство Ботеви, имаше паметна плоча. Преди година-две Общината отново постави плоча на мястото, където е била въпросната къща, но кой знае защо на паметната плоча е пропуснато името на Ботевата майка!? Скулпторът, изработил плочата, ми каза, че е имал намерение да впише и Иванка Ботева, но някой от отдел "Култура" на Общината му казал, че няма нужда...


На фотографията от 20 юли 1898 г. генералът е седналият в средата с бял кител, фуражка на главата и пушка, придържана с лявата ръка. Вдясно от него е адютантът му капитан Сотиров

Външни корици на ловния билет от 1914 г.