История за оцеляването, славата и приемането

"Случи се нещо, което не бях очаквала. Реших да спра след цял живот препускане и най-сетне да се вгледам в себе си. За петдесет години натрупах доста опит, но колко от него бях оползотворила? Прекарах повечето време в страх да не би да покажа себе си. Бях убедена, че не заслужавам нищо добро, бях улисана в коригиране на всичко лошо. Защо се случи така? Това е историята на моя живот."

От емблематичните филмови роли до многобройните й връзки, Деми никога не е оставала далеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът й е низ от успехи и предателства, разочарования и победи.

В изключително откровените си мемоари "Всичко, което съм" (изд. "Ера", превод Красимира Абаджиева) Деми Мур разкрива най-неочаквани детайли от кариерата и личния си живот. Тя е разтърсващо искрена по отношение на трудното си, несигурно детство, сложните отношения с майка си и бурните си връзки. Деми разкрива колко усилия й струва професионалният успех и сложният баланс между кариерата и семейството.

Въпреки че се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не спира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки травми от детството, които я следват години наред. Безпощадно честна пред себе си и света, Деми Мур описва най-личните си страхове, слабости, успехи и надежди. "Всичко, което съм" е история за оцеляването, славата и приемането, история за феноменалния живот на една силна жена.

"Бях момиче с майка, която иска да се самоубие, бях изоставена от двама бащи и може би ленивото ми око беше символично доказателство за истината на моя живот, който изобщо не вървеше по лесния и прав път. Оперирах окото на петнайсет години, но недъгът се запечата в душата ми. През пубертета се превърнах от кльощаво дете с лениво око в харесвано и желано момиче. Това ме смущаваше. Не знам защо, ала отъждествявах сексуалността с нещо неприлично и срамно. Изминаха доста години, докато успея да се отърся от това чувство."

"След по-малко от седмица мама каза, че пак ще се местим. Радвах се, че ще напусна това място, което ми напомняше за отвратителното преживяване с легналия върху мен Вал. Той дойде да ни помогне за багажа. Седях на задната седалка на мерцедеса на мъжа, който ме изнасили, а мама седеше отпред. Настанихме се в "Ла Сиенега" - комплекс от двуетажни къщи от средиземноморски тип. Вал знаеше адреса и вече не можех да се измъкна. Докато Джини подреждаше кашоните, двамата останахме насаме и той каза: "Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара?" Погледнах го изумено и Вал повтори: "Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара?" Никога нямаше да разбера дали майка ми е взела тези пари, за да му разреши да ме изнасили. Най-вероятно й ги беше дал като добавка към наема, тъй като тя вече беше спала с него и съответно - заплатила своя дял. Имам три дъщери и не мога да проумея как една майка би допуснала възрастен мъж със съмнителни намерения да се възползва от детето й. Това е колкото немислимо, толкова и отвратително. Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара? Чувствах се като сираче..." 

"Бях само на двайсет и пет, а животът ме завъртя и нямаше спиране. Сватба, бременност, прекрасна дъщеричка. С Брус бяхме известни и с толкова много пари, колкото и не си бяхме помисляли, че някога може да имаме. Звучи като живот приказка, но не след дълго се оказа, че никакви пари, успех или слава не могат да изцелят обременената с горчивини и тлеещи травми душа."