ИСТОРИИ С ПОУКИ

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

І. ЗА ПРЕДВИДЛИВОСТТА

Самотна зимна вечер. По улиците вият ветрища и бездомни кучета. Студ.

Гражданинът Панайот Гочев - средно интелигентен алкохолик - седи на топло, пие гроздова и гледа телевизия. На екрана показват наводнено село. Държавен мъж с тревожен поглед тревожно обяснява, че наводненията ще продължават, защото речните корита не са почистени и реките ще продължават да преливат.

- Ми що не са почистени, а?! Трябваше да ги предвидите тия работи! - мърмори ядосано гражданинът Панайот Гочев.

После се пресяга към бутилката гроздова и си налива. Ръката му трепери и ракията прелива през ръба на чашата. Този факт обаче не буди тревога у гражданина Панайот Гочев. Макар и алкохолик, той е (както казахме вече) средно интелигентен и предвидливо е турил чашата в чиния, така че - всичко, което прелива от чашата, се събира в чинията и бели не стават.

ПОУКА: За да не стават наводнения в една държава, държавните мъже на тази държава би трябвало да са предвидливи поне колкото един средно интелигентен алкохолик.

ІІ. ЗА ЖИВОТА

Самотна зимна вечер. По улиците вият ветрища и бездомни кучета. Някъде някого колят и той също вие. Като бездомно куче. Студ.

Гражданинът Панайот Гочев - тих човек и домошар - седи на топло, пие гроздова и гледа телевизия. На екрана показват новите цени на хляба и салама. Навън оня, дето го колят, продължава да вие.

- Тц, тц, тц… - мисли си гражданинът Панайот Гочев. - Едно време, като четях по вестниците как в Полша всеки ден всичко поскъпва, как в Сицилия се трепят по улиците и как в Камбоджа за едно пиле дават една месечна заплата, като ги четях тия работи по вестниците, си виках: "Бе, как живеят тия хора там, бе!" А то ето - дойде и при нас: мафия като в Сицилия, инфлация като в Полша, глад като в Камбоджа. Ама все се живее някак си.   

В този миг далечен заблуден куршум пробива малка дупчица в прозореца на гражданина Панайот Гочев и олющва мазилката на отсрещната стена. Гражданинът Панайот Гочев припряно гаврътва ракията и с отигран плонж заляга под дивана. Втори заблуден куршум пробива втора дупка в стъклото.

ПОУКА: Преди да кажеш "живее се", помисли дали това, което живееш, е живот.

ІІІ. ЗА ЗАЩИТНИТЕ СРЕДСТВА

Самотна зимна вечер. По улиците вият ветрища и бездомни кучета. Онзи, дето го колеха, вече не вие - заклали са го вече. Студ.

Гражданинът Панайот Гочев - пиян като релса - лежи под дивана, забил нос в прах и паяжини, а от очите му текат мътни сълзи. Гражданинът Панайот Гочев плаче. Плаче от мъка. Защото е много пиян. Защото навън току-що заклаха някого. Защото е студено. И най-вече - защото не може да напсува. Друг път, при такива случаи, той тръсва една триетажна псувня и му олеква. А сега не може. Гроздовата е изтрила всички думи от паметта му. Помни той, че в псувните имаше нещо такова - "мамата", "мамката", "мамичката" - но какви други думи имаше, не помни. И затова плаче. От мъка.

ПОУКА: Не прекалявайте с пиенето! То може да ви отнеме и последното средство за защита в този живот - псувнята.