Историческата памет

Доц. Юрий НИКИФОРОВ*

Денят на Победата е главният празник в Русия. Той е едновременно и държавен, и личен празник на всеки човек. Във всяко семейство има някой прадядо, воювал на фронта или трудил се в тила за Победата. За гражданите на Русия това е ден на триумфа на нашите цивилизационни ценности. Нравствените качества на хората, солидарността, подвигът и самопожертвователността, социалната организация, равнището на развитие на науката и промишлеността - всичко това ни донесе Победата над Германия през 1945 г.

На срещата на върха на главите на държавите от ОНД през декември м.г. президентът на Руската федерация Владимир Путин даде изчерпателен отговор на обвиненията на европейските политици към СССР за съдействие на Хитлер в разпалването на Втората световна война. Истината и лъжата бяха назовани с техните имена. Руският президент нарече "връх на цинизма" резолюцията на Европейския парламент от 19.09.2019 г. "За важността на запазването на историческата памет за бъдещето на Европа", в която за пореден път бе декларирано, че СССР и Хитлерова Германия са еднакво отговорни за трагедията на Втората световна война (ВСВ). 

"Юбилейната резолюция на Европарламента от септември 2019 г. следва да бъде разглеждана само като звено от една верига, като поредна крачка към ревизията на логиката. Тенденциите са налице: ако на някакъв начален етап (тук можем да си спомним американските документи от времето на "студената война") ставаше дума за осъждане на някои "тоталитарни" престъпления, след това за престъпленията на "комунизма" - при това сред жертвите задължително се посочваха народите на бившия СССР, то постепенно "престъпленията на комунистическите режими" бяха трансформирани в "престъпления на окупаторите".  

Ние разбираме, че главните "поръчители" на информационната кампания за преразглеждане на историята на ВСВ съвсем не са в Полша и в Украйна, и дори не в Брюксел. В същото време най-наглите и безцеремонни изявления често идват от представители на страните от бившия "социалистически лагер" (Чехия, Полша), а също от бивши републики на СССР - Прибалтийските, например. Защо? За това явление освен съществуващата "външна поръчка" има и вътрешно политически причини. За тези страни Русия като продължител на СССР на международната арена стана удобен обект за това да се прехвърли собствената историческа отговорност за идването на власт на комунистите и на близките до тях партии след войната, за репресиите в следвоенния период и пр. За "европейската съвест" разговорът на тази тема е тягостен - много по-лесно е да се прехвърлят всички обвинения на гърба на прословутите "окупатори" - т.е. на Съветския съюз, и да се обяснят с "ръката на Москва" всички обсъждани в Европарламента реални (или митични) престъпления на тоталитаризма. В основата на този вариант на историческата политика лежи преди всичко неспособността да се поеме тежестта на гражданската отговорност за своето собствено минало. От руска гледна точка, този избор на политическите елити в постсъветските страни е достоен за съжаление.   

В същото време съдържанието и характерът на тенденциозното политизиране на историята на ВСВ  в изявленията на европейски политици и на медиите ни карат да се замислим за по-сериозни последствия за бъдещето на Европа. А именно: краен резултат от усилията за ревизиране на ролята на Съветския съюз във войната и в Победата над фашизма ще стане (или в значителна степен вече е станало!) обезсмислянето на тази Победа в очите на милиони хора, станали обект на целенасочена идеологическа обработка в рамките на антисъветското, антируското "пренаписване" на историята. Гражданите на европейските държави скоро може напълно да престанат да разбират - ЗА КАКВО и С КОГО са воювали преди 75 години страните от Антихитлеристката коалиция, В ИМЕТО НА КАКВО народите на света дадоха огромни жертви. И ЗА КАКВО на Нюрнбергския процес са съдени главатарите на Третия райх.

Нюрнбергският процес над главните военни престъпници даде окончателната оценка на Втората световна война. Въз основа на това днес трябва да признаем, че хитлеристка Германия е била въплъщение на злото и сътрудничесвото с нея - под каквито и да е лозунги - днес не заслужава нито оправдание, нито прошка. Да бъдат оправдани колаборационистите означава забрава или омаловажаване на подвига на тези, които се бориха с фашизма в окупираните от Германия страни. На великата коалиция на страните, чиито войски се сражаваха с Вермахта на бойните полета, помагаха десетки, стотици хиляди представители на различни страни и народи, намерили в себе си мъжеството да застанат против злото на страната на силите на доброто. Оправдаването на сътрудничеството с нацистите е оплювка на гробовете на тези, които дадоха живота си за Победата. 

Много често обвиненията срещу Русия и руския прочит на историята са свързани с упреци, че уж "теглим чергата към себе си", премълчаваме приноса на другите участници в Антихитлеристката коалиция, не искаме да признаем решаващия принос на САЩ във Втората световна война и пр. Тези обвинения звучат от времената на "студената война". Не можем да се съгласим с тях, защото и в Советския съюз, и сега в съвременна Русия, официалната позиция за войната включва задължително международното антифашистко измерение. Войната с блока на агресорите бе дело на всички страни от Антихитлеристката коалиция и в рамките на юбилейните мероприятия всяка година ние с благодарност си спомняме и почитаме паметта на воините от различни страни, които заедно с Червената армия се сражаваха на съветско-германския фронт: войниците от войските на Полския корпус, от Чехословашкия корпус на Людвик Свобода, от френската ескадрила Нормандия-Неман, българските, румънските и другите войници. Армиите на Великобритания и САЩ дадоха своя принос за разгрома на Италия и Германия, особено след десанта в Нормандия през 1944 г.  

Въпреки това, нямаме намерение в угода на нашите западни партньори да омаловажим или изопачим решаващата роля на Съветския съюз и неговите въоръжени сили - за това няма никакви исторически основания. Една компетентно изградена и добре обоснована система на представите за Антихитлеристката коалиция и за ролята на СССР, Англия и САЩ не може да не отчита очевидното - положението на главните участници на фронта на антфашистката борба не е еднакво. СССР участва във войната като страна, в която нахлуват главните вражески сили. Става дума за самото съществуване на страната и народа. Окупацията на значителна част от територията й, загубата на население, евакуацията на най-важните производства изискват крайно напрягане на всички сили - в течение като минимум на три години от войната. Що се отнася до Англия, реална опасност от хитлеристко нахуване на британските острови няма. САЩ пък, неуязвими за вражеско нападение, могат да си позволят да избират темповете и мащабите на необходимата за победата мобилизация. За американския бизнес и икономиката като цяло Втората световна война е "добра война" и американските компании печелят, предоставяйки продукция на всички воюващи страни. Колосалните военни поръчки измъкват американската икономика от Великата депресия, осигурявайки устойчив ръст и в следвоенните години. Американците имат предвид именно този резултат, когато говорят за СВОЯТА "победа" във Втората световна война.  

Ние, гражданите на Русия, имаме пълното право да смятаме, че съхраняваният в нашата памет образ на войната е верен. Той се основава на колективния опит на милионите хора, участвали във войната, преживели войната, загубили по фронтовете или в резултат на хитлеровия геноцид своите роднини и близки. Започнатата от хитлеристите през 1941 г. война срещу народите на Съветския съюз има особен характер - това е война за унищожение. Нашите предци отговарят на смъртния удар с всенароден подвиг: и ние справедливо наричаме своята война Велика отечествена. 

Затова именно, когато в Европа или в Америка казват или пишат, че Русия в рамките на "хибридната война" иска да натрапи на европейците своето разбиране, своя образ на войната - това, разбира се, е абсурд. Наистина странно би било да се иска от румънците и датчаните, от финландците или австрийците същото отношение към нашата война, към нашите жертви и към нашата Победа. Но ние няма да престанем да искаме уважение към нашето право на собствен прочит на историята и на Великата победа, уважение към нашата култура на паметта за Втората световна война. Нашата култура на паметта е част от нашия национален суверенитет. 

Друго нещо са страните, народите, които и днес, благодарение на съхранената историческа памет, се възприемат в Русия като наши съюзници в антифашистката борба. Ние почитаме нашите съюзници, братя по оръжие - китайци, американци, англичани, поляци, французи... 

В този ред е и България. Независимо от всеизвестния факт, че българското правителство до 1944 г. е било съюзник на Германия, в очите на руското общество много по-голямо значение имат последвалите събития. Българският народ се приема като съюзник на СССР в борбата с Германия, а не обратното. Веднага след нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз в Българя е сформирана антифашистка съпротива, започват борба партизанските отряди. Ние помним, че през 1944-1945 г. българските войски заедно с Червената армия се сражават на територията на Унгария и Австрия, участват в освобождаването на Югославия. Три пъти Българската народна армия е отбелязана в поздравителните заповеди на Върховния главнокомандващ Сталин. За храброст и мъжество в боевете с фашистите стотици войници и офицери от Българската армия са наградени със съветски ордени, десетки хиляди - с медал "За победата над Германия във Великата отечествена война 1941-1945 г." Неслучайно командващият Първа българска армия ген. Владимир Стойчев е единственият представител на друга страна, участвал в парада на Победата на Червения площад през 1945 г.   

Ние възприемаме победата над нацизма като наша обща победа.  

Превод от руски Велиана ХРИСТОВА

* Авторът е известен руски военен историк, доцент в Московския държавен педагогически университет; ст.н.с. в Центъра за история на войните и геополитика към Институт по световна история на Руската академия на науките; професор в Академията за военни науки