Истинският Джон Ленън - в писма, картички, записки и рисунки

Тази година се навършват петдесет години от появата на много културни феномени - "Ролинг стоунс", Агент 007, дебютния сингъл на "Бийтълс". Петдесет години са доста време и за по-голяма част от хората днес тази годишнина напомня, че преди те да се появят се е случило нещо велико, но са го пропуснали. Величието на шейсетте не е избледняло и все още в общественото пространство Джон Ленън и "Бийтълс" се асоциират с най-гениалните постижения в съвременната музика.
За живота и творчеството на Ленън е писано много и това сякаш е неизчерпаема тема, тъй като музикантът е имал не само интересна кариера, но и интригуващ личен живот. Сега обаче почитателите на гения имат възможността за първи път да се докоснат до неподправената артистичност и лиричност на твореца - чрез книгата на Хънтър Дейвис "Джон Ленън. Писма" (изд. "Сиела"). В писмата си Ленън успява да излее емоциите си толкова добре, колкото го прави и с музиката. Текстовете предлагат на читателя представа за епохата, за отношенията на Ленън и за чувствата, които най-различни събития са предизвиквали у него. Стилът на кореспонденция не се различава много от текстовете на песните му - те са едновременно весели и тъжни, изпълнени с любов и мъдрост, докосващи се до дъното на душата чрез прости думи.
Хънтър Дейвис прекарва дълго време в издирване на писма на Ленън. Той посещава аукциони, частни колекционери, намира всички, за които предполага, че са имали връзка с музиканта. Дори пуска обява в "Гардиън" с молба всеки, който в водил кореспонденция със звездата, да предостави информация. Резултатът от тези детективски усилия е събирането на почти триста писма, пощенски картички, записки и рисунки, направени лично от Ленън. Почти половината от тази неповторима колекция е предоставена лично от Йоко Оно, която продава правата за публикацията и избира Дейвис за редактор на книгата.
Хънтър Дейвис е британски журналист и писател, автор на единствената официална биография на "Бийтълс" от 1968 г., за която получава световно признание.

В леглото за мир

Джон и Йоко се женят с много скромна церемония в Гибралтар на 20 март 1969 г., след което решават да си устроят изключително публичен меден месец, като поканят в спалнята си целия свят. И светът се отзовава на поканата, като влиза там, придружен от тонрежисьор и оператор, както и от случайни минувачи - едва ли не от всеки, пожелал да види Джон и Йоко в леглото им в амстердамския "Хилтън" между 25 и 31 март.
Двамата решават да се възползват от медиите, за които са сигурни, че и без друго ще се появят, а светът като цяло ще се запита: "Охо, какво ли са замислили?" Като прекарват в леглото цяла седмица, оставяйки косите си да растат свободно, Джон и Йоко се надяват да изпратят едно простичко послание.
В продължение на почти цяла година двамата участват заедно в артпърформанси, надявайки се да накарат хората да се запитат за природата на изкуството, театъра и действителността. Част от тези събития са доста сложни за редовия зрител, който не може да схване цялата картина и цел на заниманието, и в резултат Джон и Йоко се превръщат в обект на подигравки и закачки. Но от този момент нататък тяхната основна цел, която прокламират безпощадно, е едно простичко послание: мир.