Истини и поуки от изборите - можем ли да ги разберем?

Георги ПЕНЧЕВ

Тези избори още дълго време ще вълнуват и тревожат националното съзнание. Защото такива избори България не помни. Политици, политолози, социолози и разни още "лози" ще блъскат глави да разчетат какво казаха българите. И защо го казаха.
Моите размишления са на писател и човек, който е живял твърде дълго и е видял какво ли не. Затова тези размишления си имат по-особен ъгъл.
Ще започна с онова, което най-силно ме изненада. И искрено ме зарадва. За Румен Радев като бъдещ президент дадоха подкрепа българи, които изповядват различни убеждения и са поддръжници на разни партии. Възприемам този факт като най-важен, интересен и дай боже показателен. Показателен, че българите започват да поумняват и да разбират, че по големите, главните въпроси на държавата трябва да са единни.
Омръзна ни това обидно и непонятно разделение на народа. Ние сме шепа хора, а я докарахме дотам, че брат застана срещу брата. Тези злобни разправии дърпат държавата все към ямата.
 
Като се обърнем назад през годините

на българския преход, ясно съзираме, че тази злоба между хората е била много потребна, за да прикрие като мъгла разграбването на държавата. Нахални и чужди на интересите на хората политици като стръвници се нахвърлиха на народното богатство... Разделиха обществото на политически секти, извадиха стари, забравени спорове и създадоха невиждана политическа бъркотия. В тази мътна вода те лесно и безнаказано изловиха народната риба. Продаваха предприятия за лев, опустошаваха кооперативни стопанства като чужди вандали.
Когато хората се събудиха - държавата беше ограбена до шушка. За една нощ се "родиха" български милионери, владетели на заводи, на стопанства... А българите станаха най-бедните в Европа. През годините разделението и споровете между хората се подклаждаха съзнателно.
Тези президентски избори дадоха важен и непознат преди знак, че хората се събуждат, че за съдбовните проблеми на държавата започват да действат като единен народ. Това, което се случи, е добра крачка във вярната посока на българското единение.
Веднага против това единение скочиха злобни сили. Защото единението за тях ще е смърт. Те са свикнали постоянно да мътят водата, да създават напрежение. Отново извадиха своята извехтяла карта и както сполучливо един ярък журналист я нарече - с мирис на непрани чорапи, за комунистическите символи. Дали наистина  символите на миналото им пречат или другаде ги стяга силно чепикът. Защото със закон миналото не се отрича, а с условия за по-добър живот, с по-богата държава и по-спокойни хора. А това го няма и няма.
Убедителната всенародна подкрепа за  президента Румен Радев е верен знак и за народна зрелост. Главата на държавата така трябва да бъде избиран, а не с подкрепата само на отделни партийни привърженици. Защото е президент не на една партия, а на държавата. Този урок по демокрация трябва да се помни и да се повтаря винаги.
 Тези избори бяха твърде различни в много посоки и заслужава да се премислят различните им страни.
Много важно за бъдещето е да се разбере защо толкова много и тъй различни хора по убеждения, възраст, подготвеност и т.н. подкрепиха новия президент. Той наистина в пълния смисъл на думата ще е народен президент, избраник на народа.
 Мисля си, че тези тъй различни хора бяха изненадани и впечатлени от умен, организиран, стегнат, ясен и категоричен човек. Той малко говори, но казва думи на място, умът му сече като бръснач и е готов веднага да намери ясен и точен отговор на всеки въпрос. Не е всезнайко и казва което не знае. Тази обикновена човешка откровеност силно допадна на народа. Защото му е омръзнало да слуша политици, които лижат и мажат, а нищо смислено не казват.
Неговото посочване за кандидат, когото малцина познаваха, е първата и решаваща стъпка. Заслугата е на социалистическата партия и на Корнелия Нинова. Тя пое огромен риск. Дори в партията нямаше поддръжка, но успя. Защо успя?
Не е една причината, но главната и определящата е, че Румен Радев се оказа човекът, за когото много хора са си мечтали. Наистина мечтали, защото достатъчно срам брахме досега от люде с дребни възможности. Излагаха себе си, но срамяха нацията. Генералът се доказа наистина като генерал от най-висок и завиден ранг, какъвто България заслужава.
Особено съм впечатлен от неговата

премерена и ясна приказка

без излишни думи. Мисля, че покрай него и дейците на БСП започнаха да си мерят приказките, да говорят ясно и стегнато. Това се харесва на хората, защото разбират, че им казваш нещо важно, а не им хвърляш мъгла. Навярно на много хора от разни категории и с различни нагласи им допадна твърдият и решителен характер на нашия президент. Неговият остър спор с военния министър за съдбата на българската авиация и българското небе откри пред хората смел и решителен мъж, който не отстъпва от своята позиция.
Има един особен интимен момент в битието на президента, който вярвам, че спечели сърцата на много обикновени българи. Селяните от Славяново се надпреварваха да разказват, че той често е при баща си и майка си, че генералският пагон не му пречи да върши най-обикновената селска работа, да сяда на приказка с хората, да помага на селяните. На такива хора народът вярва и ги подкрепя.
Президентската победа е добър повод социалистическата партия да премисли какви възможности тя има за победа в бъдещи избори. Тези поуки са много важни и дано партийният пленум си е сторил труда да ги потърси и да се подготви да ги използва.
Според мен победата в такива обществени избори в голяма степен се определя от подходящия кандидат, от човека, в когото избирателите трябва да видят своя, нужния човек. Ако партията успее да пречупи мераците на разни мераклии за власт, толкова повече ще спечели народното доверие.
Партията спечели в президентските избори, защото предложи на народа достойни и избираеми кандидати. Румен Радев и Илиана Йотова за краткото време на кампанията убедиха българите, че познават техните болки и грижи, че са решителни да се грижат за народните дела. Като разясняваха своята предизборна програма, те активно помагаха за укрепването и въздигането на социалистическата партия. Затова президентската победа е несъмнен успех за БСП.

Случи се нещо изключително важно     

Президентският избор раздвижи редиците на социалистическата партия така, както нищо не беше сторило това от години. Социалистическата партия е в качествено ново измерение. По друг начин гледат към нея много млади хора. А нейните членове и симпатизанти придобиха забравено самочувствие и увереност в своите сили. Заслужава да се погледне още по-надълбоко. Изглежда нейни бивши членове, откъснали се по различни причини, преосмислят дали трябва да гледат отстрани. И още нещо, което също трябва да се съзира. Щом замирише на власт, изпълзяват отвред нахални мераклии, които чрез партията ще търсят целта си.
Задават се нови избори. Те ще са много по-сложни и трудни. ГЕРБ ще търсят със зъби и нокти реванш. Социалистическата партия е в подем. Има сили, има кадри, има и опит. Време е да се промени пътят на България и обикновеният човек да се усети стопанин на живота си и на бъдещето си.