Истината за шпионина "У-2"

Александър Гасюк, Вашингтон,
Николай Долгополов, Москва

Половин век след освобождаването на Гари Пауърс от съветския затвор и замяната му за разузнавача Абел-Фишер, Пентагонът реши посмъртно да награди своя пилот.
Ръководството на американските ВВС връчи голямата бойна награда - Сребърна звезда - на семейството му.
Ще припомним, че шпионският самолет "У-2" на Франсис Гари Пауърс бе свален на 1 май 1960 година край Свердловск. В Пентагона на "Российская газета" съобщиха, че наградата за доблест и храброст е присъдена за проява на "изключителна преданост и храброст, проявена пред лицето на въоръжен враг" и почти двегодишно пленничество в Съветския съюз.
Кореспондентът на "Российская газета" във Вашингтон разговаря с Гари Пауърс-младши - сина на станалия своеобразен символ на студаната война американски пилот - за баща му. Московският кореспондент на "Российская газета", написал книгата "Абел-Фишер" и добре запознат със съдбата на Пауърс, разказва за него без разкрасяване.

- Последните медали са били връчени на баща ви преди 12 години. Вие приехте Сребърната звезда от ръководителя на ВВС на САЩ. Какво означава тази награда за семейство Пауърс?
- Наистина предишните награди - медал на военнопленник и медал на директора на ЦРУ - бяха връчени на баща ми през май 2000 г. и отбелязаха 40-годишнината от инцидента с "У-2". Лично за мен Сребърната звезда е закъснялото с половин век признание, че баща ми е бил герой на своята страна, и тя слага точка на различните слухове и спекулации за него.

Коментар от Москва
Размененият през 1962-а Пауърс отначало у дома бе обявен за предател. И не само от медиите и съгражданите му. Пилотът, признал се за шпионин, е бил викан в Конгреса. Настоявали за обяснения защо е признал. "А какво да правя - оправдавал се след това Пауърс. - Искаха да се предам на руснаците жив, а после да се самоубия. Да, в тайник в монета имах карфица със смъртоносна отрова. На мен обаче ми бяха заповядали да я използвам само ако не мога да издържа мъчения при разпитите. Каквото нямаше обаче го нямаше". Така Пауърс, разказал пред следствието в Москва всичко, което е знаел, успя да докаже, че е постъпил правилно. И дори накара ЦРУ да му плати по 2500 долара месечно - според онова време сериозна сума - за двете години пленничество.
- Как успяхте да "пробиете" връчването на такава висока бойна награда?
- Разсекретените през 1998 година документи потвърдиха, че полетът на баща ми с "У-2" е била съвместна операция на ЦРУ и американските ВВС. Това даде възможност официално да го признаят за военнопленник и именно заради това той получи предишните награди. Десет години по-късно разбрах за двама други американски пилоти, свалени на границите на СССР и попаднали в съветски затвори, които по-късно получили високи награди. На основание на това през януари 2011 г. написах писмо до Пентагона и се поинтересувах не е ли този факт прецедент и за моя баща. Десет месеца по-късно Министерството на отбраната на САЩ потвърди правото на баща ми за посмъртно присвояване на Сребърна звезда.

Коментар от Москва

След завръщането си у дома пилотът е конфликтувал преди всичко с ЦРУ. Той е имал основания за това. ЦРУ добре се е било погрижило за него. Той изобщо е нямал шансове да катапултира: ако е бил натиснал копчето, просто е щял да се взриви. Креслото на пилота е било минирано.

- Колко често Гари Пауърс си е спомнял и разказвал за случилото се с него през 1960-а?
- Когато през 1962 г. баща ми се върна вкъщи, той беше разпитан от следователи на ЦРУ и той им разказал за всичко, с което се е сблъскал. След това той често се изказваше в различни клубове, организации и училища и разказваше за обстоятелствата, при които е бил свален. Разбира се, той не засягаше чувствителните въпроси, свързани с тайните на самолета "У-2" и националната сигурност на САЩ.

Коментар от Москва
Пилотът не е бил от онези, които ценят нормалното отношение към себе си. Той е мразел Русия, и то до такава степен, че когато през 1976-а се появиха признаци на разведряване, той се изказваше където можеше, и то без пари, призовавайки: "Не вярвате на руснаците. Те искат да ни погребат".

- Какво именно ви е разказвал баща ви за дните в затвора на Лубянка?
- Той си спомняше как е бил в единична камера три месеца. Там е преминал през серия сурови разпити с използване на ярка светлина, остри въпроси, смъртни заплахи. Физически мъчения обаче не е имало. Следователите от КГБ са се опитвали да го пречупят и да го накарат да им сътрудничи.
Преминавайки през тази драма, баща ми все пак не издава жизненоважна информация, не поставя под заплаха други програми и други пилоти на "У-2" за които е знаел, и не се отрича от САЩ. И именно заради това му връчиха Сребърна звезда.

Коментар от Москва

Сурови разпити не е имало. Никакви мъчения и ярки светлини. Пауърс е бил необходим не за заплаха. Него, признал си всичко, са го изправили пред публичен съд, за да покажат на света своята хуманност. Не е трябвало да печупват пилота. Той вече е бил пречупен. В него веднага след приземяването намерили карта, инструкции за оцеляване, фотодокументи, остър нож, пистолет с дълъг ствол и със заглушител. А освен това намерили няколко златни часовника и пет хиляди рубли - огромни пари за онова време. Своите са можели и да го взривят във въздуха, и да го подсигурят, за което свидетелства и такава записка: "Аз съм американец и не говоря руски. Необходими са ми храна, убежище и помощ. Ако ми помогнете, ще ви възнаградят за това". Открили и дебела игла. Попитали го какво е това и Пауърс, смятайки разпитващите го за пълни идиоти, отговорил, че е "обикновена карфица". Нали си спомняте, онази същата, "обикновената", с бързодействаща отрова, с която, според мнението на колегите си от ЦРУ, е трябвало да се убоде за сбогом.

- Какво именно ви е разказвал Пауърс за размяната му със съветския разузнавач Рудолф Абел на прочутия мост в Берлин?
- Според разказите му това е станало в студена мрачна утрин на моста Глинике. Рудолф Абел е бил от едната страна на моста, а той - от другата. След като съпровождащите ги се убедили в личностите им, те едновременно тръгнали един срещу друг и към свободата си. Баща ми казваше, че той бил твърдо решил, ако нещо не потръгне както трябва, той просто е щял да скочи от моста в реката и да се опита да избяга. Той категорично не е искал да се връща в съветския затвор.

Коментар от Москва

Просто перчене. Пауърс е бил във Владимирската централа. Между другото, заедно с легендарния генерал от разузнаването Павел Судоплатов, който изкара доста време в затвора. Първоначално Пауърс наистина е бил тъжен и дори изпаднал в депресия. Шпионинът, осъден на 10 г. затвор, е бил спасен от лекарите. За две години той дори понапълнял. На моста се появил, това незнайно защо го помнят всички, които са посрещали на другата страна Абел, пълен човек с руска кожена шапка и хубаво зимно палто, а и с куфар в ръка. Както разказваха очевидците, сред вещите е имало традиционни руски сувенири и, направо да не повярваш, черен хайвер. Не, съдейки по всичко, от моста Глинике никой не е възнамерявал да скача. Срещу разплулия се Пауърс е вървял измършавелият полковник Абел, облечен с леко шлиферче, затворническо кепе и с найлоново пликче в ръце...

- Има слухове, че книгата на Пауърс "Операция "Прелитане": Спомени за инцидента с У-2" силно му е навредила, тъй като в книгата той е писал негативно за ЦРУ. Именно заради той уж бил загубил работата си като пилот-изпитател в "Локхийд Мартин". Наистина ли е така?
- Не мога да потвърдя това, тъй като не намерих никакви доказателства. Но именно така смяташе баща ми.

Коментар от Москва

Пауърс работил в "Локхийд" до 1970-а. Напуснал е редиците на военните пилоти на 41 г., което според всички канони се смята за нормално.

- Според една от версиите на историците, някой в правителството на САЩ специално е подставил Пауърс. Тези хора искали "У-2" да бъде свален в небето на СССР, за да попречат на разведряването, искано и от Никита Хрушчов, и от Дуайт Айзенхауер. Вярвате ли в теорита на заговора?
- Не, защото твърдо знам, че по време на разследването не бяха открити никакви факти, водещи до организирано падане на "У-2". Всичко това са слухове и спекулации. Всъщност ЦРУ е знаело, че винаги е имало шанс пилотите да бъдат свалени.

Коментар от Москва

ЦРУ дори не се е досещало за ракетите на ПВО от нов образец. Пилотите са били сигурни, че на височина 25 км не могат да ги свалят. Затова са и летели без страх.

Франсис Гари Пауърс е роден на 17 август 1929 г. в щата Кентъки. През 1950 г. става кадет в авиационно училище на ВВС на САЩ. Пауърс се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с "У-2" над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г. След завръщането си от плен той започва да работи във фирмата "Локхий Мартин" През 1977 г. загива при катастрофа на пилотирания от него хеликоптер.