29 Март 2024петък13:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Истината се доказва в практиката*

Референдумът е средството, с което избирателите ще оценят дейността на политиците

/ брой: 191

автор:Филип Филипов

visibility 2303

С огромен интерес и удоволствие следя писмената дискусия на страниците на вестник ДУМА между заместник-председателя на БСП Георги Пирински и един от най-атрактивните български макроикономисти проф. Иван Ангелов. Не съм икономист и много от специализираните икономически термини и конструкции в статиите на тези двама уважавани български автори възприемам в качеството си на редови читател на вестник ДУМА. Сигурно и двамата автори имат своите силни икономически аргументи в защита на позициите си. Сигурно и двамата отразяват част от истината относно дискутираната тема, в съответствие с техните възгледи. Сигурно и двамата са прави, както много често се случва в политическите спорове, когато те се провеждат от такива безспорно добронамерени, компетентни и ерудирани интелектуалци, каквито са Пирински и Ангелов.
Никак не ме притеснява фактът, че

противоположните възгледи

на двамата опоненти могат в един момент да се окажат съвместими и твърде близки. Напротив. Бих се изненадал, ако се окаже, че има теоретическа несъвместимост между, на пръв поглед, крайно противоположните становища на двамата автори. Защото, както е добре известно, научните модели (в дадения случай икономически) са едно, а реалният живот е нещо доста по-сложно и неопределено от винаги идеализираните научни теории.
От аргументите на Пирински може да се направи заключението, че политиката на БСП се формира в резултат на сериозна вътрешнопартийна дискусия. В съответствие с действащите уставни документи и дългогодишната историческа практика на най-старата политическа формация у нас. Според заместник-председателя на партията всички негативни и позитивни явления, свързани с БСП, в крайна сметка могат да се възприемат като отражение на колективната политика на партията върху политическите реалности.


Ангелов пък фокусира своето внимание именно върху тези политически реалности. Пирински разглежда принципите на ръководство в БСП. Ангелов оценява политическия резултат от прилагането на тези принципи. Ако светът беше идеален (а той, както знаем, съвсем не е такъв!) между двата подхода на разсъждение, нямаше да има никакво логическо противоречие. Все пак критерият за истинност на всяка теория е практиката. Ако практическите резултати от прилагането на дадена теория не са удовлетворителни, то това поставя под съмнение истинността на тази теория.
В момента може да се очертаят две много важни политически задачи пред БСП. Едната има международен характер и е свързана с политическото влияние на партията в Европа. Голямата вероятност Сергей Станишев да бъде избран за постоянен председател на ПЕС, като същевременно запази лидерския си пост в БСП, дава позитивна оценка на решението на тази първа задача. Втората задача е свързана с опозиционната дейност на партията и скромните успехи на БСП в борбата за свалянето от власт на вредното за България правителство на ГЕРБ. Разбира се, при решаването и на тази втора национална политическа задача БСП показа атрактивни резултати. Наскоро предадената в Народното събрание осемстотинхилядна подписка в защита на българската ядрената енергетика е

уникално политическо явление

в най-новата история на страната. Що се отнася до икономиката и стандарта на живота обаче, не само БСП, но и целият български политически елит са в дълг към избирателите. Каквито и аргументи да бъдат изтъквани, при прехода от двуполюсен към многополюсен свят, България се връща с десетилетия назад във всички области на живота.
Поставя се въпросът: каква е била цената на демократичните промени у нас и съгласни ли са избирателите на България с тази цена? Отговор на този въпрос не дават в своите статии нито Пирински, нито Ангелов. Отговор на въпроса по-скоро дава Станишев в своята политическа дейност, като главен инициатор и вдъхновител на подписката за провеждане на референдум относно българската ядрена енергетика. Именно референдумът е средството, с което избирателите ще оценят дейността на политиците.
Спорът между Пирински и Ангелов има само теоретично значение и едва ли може да даде прагматичен отговор на най-важните за българите въпроси. Този теоретичен спор, за съжаление обаче, не може да обясни защо именно сега и защо именно в България демократичните промени в края на миналия и началото на настоящия век са толкова антисоциални и всъщност самият демократичен процес се изражда в своя антипод. Не е възможно актуалното управление на страната от ГЕРБ да бъде характеризирано с друг термин освен като неототалитарно.
Спорът между Пирински и Ангелов е частно научен, но той има своя философска основа и в крайна сметка

търси своя отговор

в народо-психологическите особености на съвременното българско общество. Тези особености не дават възможност на демократичните промени у нас да донесат благодатните плодове, които българите отдавна очакват и безспорно заслужават. Този извод показва, че въпросът за отговорността на наложилия се антисоциален модел у нас, върху който Ангелов набляга в статиите си, е важен, но сам съдържа в себе си своето логическо отрицание.  Ако българите желаят да променят съдбата си, то те непременно трябва да променят отношението към самите себе си. Тогава спазването на принципите на ръководство на БСП би имало практическа стойност, върху която концентрира вниманието си Пирински. Ако българите не променят отношението към самите себе си, светът ще продължава да не забелязва проблемите на този безспорно надарен в цивилизационно отношение народ. И спорът между Пирински и Ангелов ще продължава да бъде само теоретичен.

*Заглавието е на редакцията

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ