Истината не е само с едно лице

Методи Кръстев, Вашингтон

    Преди четири месеца във Флорида завършва процесът срещу 24-годишната Кейси Антъни, обвинена в убийството на двегодишната си дъщеричка Кайли. По време на съдебното дирене обвинението защищава тезата, че детето е отровено с хлороформ и след това задушено с тиксо, залепено на устата и нослето му. Съдът не приема тази теза със заключението, че представените факти от разследването не доказват по безспорен начин вината на обвиняемата, и постановява окончателна оправдателна присъда, неподлежаща на обжалване.
    В края на ноември телевизионният канал WKMG в град Орландо в щата Флорида съобщава, че в негово разследване е установено, че в деня, когато малката Кайли умира, някой е използвал компютъра на майка й, за да търси в Гугъл "начини за задушаване, от които следи не остават". Но, както съобщава същият канал, следователите са пропуснали това доказателство, тъй като ползвали като търсачка само Интернет Експлорър, а телевизията прави разкритието си, ползвайки и Мозила Файърфокс. По този повод защитникът на Кейси, адвокатът Хосе Баес, заявява пред телевизията, че е знаел за търсенето на доказателства в компютъра на обвиняемата: "Опасявах се, че с данните от това търсене обвинението може да ни смаже".
Четири месеца след оправдателната присъда прокурорът по делото Джеф Ащън заключава пред същата телевизия: "Позор е, че сме пропуснали това доказателство!"
Но окончателната присъда е вече издадена и връщане назад няма. В действията си съдът се е ръководил от непоклатимия принцип още от времето на древния Рим "In dubio pro reo" - "При съмнение, в полза на обвиняемия"!
И така, престъпление няма, но съмненията сред американците остават.

Бележниците на генерал Рондо

На 16 ноември съдебният състав на Международния наказателен съд в Хага оправдава хърватския генерал Анте Готовина, осъден на 15 април 2011 г. от същия съд на 24 години затвор по обвинения в престъпления срещу човечеството. И в този казус преценката на съда е, че обвинението не представя убедителни доказателства за вина, поради което... "При съмнение, в полза на обвиняемия". И обвиняемият излиза на свобода. Но съмненията остават.
Ако филмовият герой Макс Ото фон Щирлиц от сериала "Седемнадесет мига от пролетта" можеше да надникне в бележниците на френския генерал Филип Рондо, сигурно щеше да възкликне:

"Информация к размишлению".

Ветеранът от френското разузнаване не е случаен човек. Работил е в контраразузнаването и разузнаването, бил е съветник по въпросите на разузнаването и на специалните операции на различни министри от левицата и десницата, специалист по Близкия изток, главно действащо лице при арестуването на международния терорист Карлос в Судан през 1994 г.
Генерал Рондо попада в полезрението на пазителите на закона, когато във Франция избухва скандалът с аферата "Клиърстрийм". "Клиърстрийм" е името на люксембургска клирингова къща, гарантираща разплащания по сделки. Нейното име и имената на френски политици се споменават във връзка с крупна сделка за продажба на френски фрегати на Тайван, при чието осъществяване под масата са раздавани тлъсти подкупи за посредниците. През 2004 г. в битността си на министър на вътрешните работи Доминик дьо Вилпен нарежда на генерал Рондо да започне разследване по аферата с тайванските фрегати. По-късно тази задача, поставена на генерала, както и дадени от него показания по аферата, в която е замесено и името на Никола Саркози, стават причина в дома му да бъде направен обиск. Тогава са открити тефтерчетата с личните му бележки. По този повод след време вестник "Либерасион" ще възкликне, че навикът на експерта по специални операции да записва подробности за дейността си и за водените от него разговори е

"порочна графомания" 

Да, защото тя дълго време дава храна за френския печат да изнася сензационни факти за задкулисието на френската политика. Заинтригувани от тази сензационност, френските журналисти Жан-Арно Деран и Лоран Жеслен, автори на книгата "Да разбереш Балканите: История, общества, перспективи", започват свое разследване. В него се натъкват на секретно донесение на генерал Рондо, от което е видно как френските тайни служби са закриляли преследвания от Международния наказателен съд (МНС) хърватски генерал Анте Готовина. Донесението е с дата 17 март 2005 г. и е адресирано до началника на военния кабинет на президента генерал Жоржлен с копие до тогавашния министър на отбраната госпожа Мишел-Алио Мари. Този документ, изтъкват двамата разследващи журналисти в своя публикация в независимото френско електронно издание "Медиапар", е официално свидетелство за връзките, които е поддържало френското разузнаване DGSE - Главна дирекция за външна сигурност, с хърватските сили след 1991 г., а след това от 2000 до 2005 г. с военнопрестъпници, търсени от МНС.
В записките си генерал Рондо разкрива как DGSE е поддържала контакт с хърватския генерал в периода на дългото му укриване от съда от 2001 до 2005 г. В тях има факти за постоянните контакти между министъра на отбраната госпожа Мишел Алио-Мари, президента Жак Ширак и ръководството на разузнаването. Френският генерал често споменава имената на преследваните от МНС Радован Караджич, генерал Ратко Младич и Горан Хаджич (бивш президент на Република Сръбска Крайна). Но, както отбелязват Жан-Арно Деран и Лоран Жеслен, дълго време "приоритет на приоритетите" е бил генерал Готовина. И така до 7 декември 2005 г., когато Готовина е арестуван.
Няколко месеца по-късно генерал Рондо записва в тефтерчетата си: "Отношенията с Готовина да бъдат прекратени". Но преди да бъде "зарязан" по такъв начин от DGSE, човекът, преследван от съда в Хага за престъпления срещу човечеството, дълго време се е радвал на протекция, която се обяснява с
многобройните услуги

оказвани от него на Франция.
Анте Готовина винаги е поддържал много близки отношения с Франция. Роден е през 1955 г. Бяга от Титова Югославия и на 1 януари 1973 г. постъпва в Чуждестранния легион с името Иван Грабовац. Зачислен е във Втори парашутен полк, базиран в корсиканския град Калви. През 1978 г. участва в парашутен десант в конгоанския град Колвези, чиято цел е репатрирането на намиращите се там европейци, чийто живот е заплашен от бушуващите в района бунтове. През 1978 г. Анте Готовина напуска Чуждестранния легион, а през април 1979-а става френски гражданин.
През 1991 г. се връща в Хърватия и прави главоломна военна кариера, като стига до чин генерал и става комендант на военния окръг Сплит. Като такъв участва в светкавичната операция "Буря", с която за няколко дни Хърватия си връща територията, окупирана от отцепниците от Сръбска Крайна. Операцията е подготвена от западни военни разузнавания - по-конкретно на Франция и САЩ. "В донесението от 17 март 2005 г., което разкриваме", пишат двамата разследващи журналисти, "Рондо отбелязва: "През август 1995 г. служител на френското разузнаване наблюдава хода на операцията "Буря". Факти от този период са основанието за преследването на генерал Анте Готовина от МНС. Фактически от есента на 1992 г. Службата поставя

началото на тайно сътрудничество

със специалните хърватски части: обучаване на личен състав и доставка на военни средства за комуникация".
Резултатът от операция "Буря" е методично изселване на сръбското население от региона, установило се да живее там през 17 век. Между 200 000 и 250 000 бежанци поемат пътя към Сърбия. В обвинителния акт на Анте Готовина се посочва, че срещу него има подозрения за участие в преследване с политически, расови и религиозни подбуди; за насилствено разселване на хора и за разрушаване на градове и села. Преследван е и по обвинение, че под неговото командване са били убити най-малко 150 цивилни сърби от Крайна, че са разграбвани и разрушавани сръбски жилища с цел да се пречи на завръщането на прокудените сърби.
След края на войната Готовина е издигнат до главен инспектор на хърватската армия. Но след смъртта на президента краен националист Франьо Туджман през 1999 г. ситуацията коренно се променя. Водена от желанието да се интегрира в обединена Европа, Хърватия решава да сътрудничи на Международния наказателен съд в Хага. Готовина и още шестима генерали са пратени в запаса. За капак хърватският седмичник "Насионал" пише, че тогава Анте Готовина дори се опитал да подготви военен преврат.
След тези събития МНС започва разследване на Анте Готовина. През пролетта на 2001 г. е оповестено, че предстои да бъде публикуван обвинителният акт на генерала. Обаче на 11 април 2011 г. Готовина посещава френското посолство в Загреб, където веднага му се подновява френският паспорт. На 8 юни 2001 г. обвинителният акт най-после е връчен на хърватските власти, а месец по-късно става публично достояние. Но генералът вече е преминал в нелегалност и вероятно бързо е напуснал Хърватия.
Ето какво пишат за този период в публикацията си в "Медиапар" Деран и Жеслен: "В началото на 2003 г. досието на Готовина се превръща в сериозна грижа за западната дипломация. САЩ предлагат награда от 5 милиона долара за залавянето му. Засилва се и натискът над Загреб. Вестник "Монд" твърди, че през февруари 2003 г. хърватските тайни служби са информирали френското контраразузнаване, че Готовина е бил забелязан в селце в околностите на корсиканския град Калви. Но тази информация е забравена, без да последва какъвто и да било опит за залавянето на "беглеца".
В началото на април 2003 г. генерал Рондо е записал в бележника си: "Да се срещна с Росо". Към това напомняне за предстоящата на 16 април среща в ресторант "Орхан" в Дубровник е добавено: "Да кажа на Анте Росо, че АГ (така в записките се маркира името на Анте Готовина) остава там, където е". Тази бележка сочи категорично, че генерал Рондо е поддържал връзка с хърватския генерал чрез посредничеството на генерал Анте Росо, когото познава от началото на 90-те години на миналия век, е коментарът на двамата френски журналисти. В донесението от 17 март 2005 г. Рондо впрочем уточнява: "Трябваше често да посещавам Хърватия и Босна и в компанията на генерал Анте Росо (бивш легионер, а по онова време шеф на специални части), за да контролирам успешния ход на нашите действия, и така до напускането на министъра на отбраната през 1993 г."
От пролетта на 2003 г. генерал Рондо започва да споменава в бележките си условията, при които Анте Готовина може да се предаде, като намеква да говори по въпроса с Карла дел Понте. Той дори добавя, че Готовина може да спазари свободата си срещу "К и М". К и М са, разбира се, Радован Караджич и Ратко Младич.
На 8 октомври 2004 г.в кратка бележка, цитирана първо от вестник "Монд", контраразузнаването засича генерал Готовина

вече не в Корсика, а в Югоизточна Франция

"Вероятно е избрал да се установи там, разчитайки на приятелските връзки, които генералът е успял да създаде като легионер в средите на крайната десница и на бандитизма, пуснали корени в този регион (Е). Там той може да се радва на сериозна мафиотска подкрепа и дори на видни местни личности, за да живее, без да трябва да се укрива, и за да разполага с възможността да пътува в чужбина без затруднения", пише "Монд". И в този случай нито една полицейска служба не е задействана официално, за да издирва беглеца.
На 6 декември 2004 г. след разговор с Филип Марланд, директор на кабинета на Мишел Алио-Мари, генерал Рондо записва в бележника си: "Готовина не е във Франция". И добавя, че е възможно да се намира в "католическата част на Хърватия". Предполага се, че източникът на тази широко разгласена от хърватския печат информация е британското военно разузнаване MИ5.
От началото на 2005 г. започва активно издирване на Анте Готовина. В бележника на генерал Рондо е отбелязано: "По повод издирването на военнопрестъпника Г - "хайката започна". На 1 март той пише: "Операция Г следва избраната посока". И уточнява, че "Г няма никакъв интерес да действа преди 17.03". Това е датата, на която трябва да започнат преговорите за присъединяване на Хърватия в Европейския съюз. Те обаче са отложени именно заради липсата на сътрудничество от страна на Загреб с МНС и незадържането на Анте Готовина.
Това е период, през който отношенията на Франция с МНС са в деликатно положение. Генерал Рондо споменава, че трябва да разговаря с шефа на военния кабинет на президента генерал Жоржлен, като отбелязва, че Жак Ширак "не желае Франция да влоши отношенията си с МНС". На 14 март 2005 г. Карла дел Понте пристига в Париж за среща с президента Жак Ширак и с Мишел Алио-Мари. Срещата е бурна. Както отбелязва в бележките си генерал Рондо, Карла дел Понте е "възмутена". Тя говори за "покровителство на Франция над Г" и уточнява, че не става дума за "посредничество, а за залавяне". Според генерал Жоржлен френският президент излиза разстроен от срещата с главния прокурор на МНС и последното указание, което дава, е ясно: "Генерал Анте Готовина да бъде  заловен". Генерал Рондо добре запомня новата стратегия, но въпреки това три дни след срещата на президента с Карла дел Понте не пропуска да изтъкне в бележка до генерал Жоржлен последиците, които биха могли да произтекат за Франция от арестуването на Готовина. Той припомня на шефа на военния кабинет на президента 15-те години ангажираност на Франция с хърватските сили, като уточнява, че "равносметката от тази операция е положителна". И препоръчва "поради тези основания, които главният прокурор на МНС естествено не познава и които са защитени с грифа "военна тайна", като закрила за тайните операции и за персонала на DGSE (Е), въпросът Готовина да се третира по специален начин".
Все пак Рондо не губи увереност: "Генерал Анте Готовина ми предаде чрез посредничеството на генерал Анте Росо (Е), че никога няма да разкрие връзките между него и нас, които са могли да съществуват по време на войната", отбелязва в записките си. Но добавя:

"сигурно има следи

оставени от действията на DGSE, като се има предвид тяхната важност и големият брой служители, които сме ангажирали за съдействие на хърватите при особени обстоятелства. Мисля, както DGSE, че тази френска подкрепа може да излезе наяве, ако се даде ход на едно разследване".
На 6 април 2005 г. на съвещание при министъра на отбраната Мишел Алио-Мари се взима окончателно решение - Алио-Мари да се обади на Карла дел Понте и да я уведоми, че генерал Рондо "няма да обсъжда повече с нея операции, имащи отношение към военни престъпления". С други думи, Франция заявява, че прекратява соловите си акции. Месец по-късно на съвещание, този път при Филип Марланд, се взима радикално решение: "Да се прекратят отношенията с Г", сиреч да се сложи край на всякаква закрила за него. Осем месеца по-късно, на 7 декември 2005 г., Анте Готовина е арестуван в ресторант в Тенерифе, на Канарските острови.
Няколко дни преди това хърватската полиция засича телефонно обаждане на беглеца на един от осемнадесетте мобилни телефона на съпругата му Дуня Злоиц. По този повод Карла дел Понте ще запише в мемоарите си, че след обаждането на Готовина жена му не сменя СИМ картата на мобилния си телефон. "Разсеяност", която подсказва, че вероятно "тя е реагирала като изоставена съпруга". Анте Готовина наистина е бил арестуван "в компанията на много красива жена".
Процесът срещу него и сподвижниците му започва на 11 март 2008 г. Но в хода на цялото съдебно дирене нито веднъж не се поставя въпросът за френската закрила, от която се е ползвал Готовина, е финалната констатация на Жан-Арно Деран и Лоран Жеслен.

Факсимилета от тефтерчетата на френския генерал

В Хърватия Анте Готовина е смятан за национален герой

Тогавашният главен прокурор на трибунала на ООН за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте твърдеше, че Ватиканът помага на най-издирваните заподозрени хърватски военнопрестъпници да избегнат арест

В центъра на Загреб хървати ликуваха след обявяването на оправдателната присъда на Готовина