Истината е някъде там

В три сюжетни линии за два месеца се разви сагата между пенсионните фондове, българските граждани, родени след 1 януари 1960 г., и ГЕРБ. Първата е на правителството, което под сурдинка разви тезата, че косъмът на универсалните фондове не е чист, че доходността им никаква я няма и че "добрата" държава трябва някак си да скрие резила им. Втората е на фондовете, които смятат, че правителството се опитва да сложи ръка на 8 млрд. лв., събирани от 2000 г. Третата е на гражданите, които смятат, че и едните, и другите са маскари, че им играят някакво самодейно театро, а тайно зад гърба им делят парите, та чак перушина хвърчи.
Ненадейно в пиеската се включи КФН и мигом разстрои оркестъра. Оттам казаха, че за 14 години доходността на фондовете паднала с 28% и индивидуалните партиди на гражданите направо са излезли на минус. От фондовете дружно освиркаха КФН и я обявиха за ретроградна със стара формула за определяне на доходността.
Къде е истината? В това змийско кълбо, в което се овъртолиха пенсионни фондове, КФН и управляващи, човек не може да разбере тази опашка на коя змийска глава принадлежи. Затова предложението на БСП за създаване на временна комисия за установяване на истината за пенсионните фондове и парите на българите в тях идва точно на време. Надеждата на няколко милиона сънародници е, че след заседанията й може би ще разберат има ли ги парите им, колко са и къде.
Ако управляващите дружества са източили фондовете, да понесат съдебна отговорност. Направо е престъпно да живеят луксозно на гърба на все по-бедните българи. Ако управляващите протягат алчна ръчичка към 8-те милиарда на осигурените, да си понесат политическите последствия. Ако парите са си на място, никой да не прави резки законодателни движения с тях, защото те не принадлежат нито на фондовете, нито на управляващи, а на гражданите.