Няколко думи
Истерия
/ брой: 197
Необуздана истерия е обхванала през последните седмици медиите на властта и нейните предизборни щабове. По-официалните залагат на пропагандата с "невижданите успехи", докато в кафявия спектър сипят огън и жупел, кал и помия срещу опонентите - до степен, при която без да искат, постигат обратен ефект. Човек остава с усещането, че се води битка на живот и смърт и ако ГЕРБ случайно загуби София или някой друг голям град, ще настане потоп.
Изхабени и оядени от управлението, там "горе" имат основания да се тревожат и страхуват. Имитацията на свобода на словото, безнаказаната корупция по високите етажи, нагласените търгове и обществени поръчки, използването на органи като прокуратура, ДАНС, КПКОНПИ, НАП за натиск към несъгласните, пратиха страната ни отвъд борда на европейската цивилизованост и я превърнаха в диктатура.
Демагогията на управляващите също се издигна на нови висоти. Бойко Борисов, който няколко пъти се зарече, че уж нямало да участва в предизборната кметска кампания, не спира да агитира. Обикаля като луд град след град с държавни пари и охрана, хвали се наляво и надясно, дори откри предсрочно и предизборно нови 9 км отсечка от "Хемус".
В типичния си стил на Бащица Борисов определи завършването на магистралата за нещо като апотеоз на цялостното си управление. Когато бъде завършена след 3-4 години, щял да се оттегли от политиката. И разсеяно пропуска да си спомни как Лиляна Павлова навремето обещаваше този финал да се случи още през 2017 г...
В същото време от пренавиване и престараване лакеите около него и сервилните му подчинени възродиха култа към личността. Уж идат местни избори, а масово Борисов е във фокуса на агитацията. Джипката му се превърна в мобилен предизборен пункт. Снима се с електората или със своите мераклии за хранилката, като за последно. Въвлечени в кампанията са и деца, въпреки че е незаконно. Една снимка от събрание на ГЕРБ в Копривщица пък взриви социалните мрежи със своето послание. Сигурно ви е попадала - оная с траурната атмосфера в читалищната зала преди началото, където на всеки стол виси фланелка с неговия лик, а отпред са наредени цветя, сякаш предстои панихида. Зловещо, като реквием!
В пълен ход са и опитите за шантаж, изнудване и натиск над обикновени хора да гласуват за ГЕРБ, огласените за това случаи не са един и два. Прийомите на феодалите в малките места се пренесоха дори в центъра на София, където собственици на магазини са подобаващо "помолени" да поставят плакати на Фандъкова и ГЕРБ на видно място. "Не сте длъжни, но... помните ли каква услуга ви направихме?", разказва възмутено една от потърпевшите.
Такава е атмосферата за тези избори. Безцеремонни са, нагли са, със самочувствие за вечност и безнаказаност. За огромната част от народа остават бедността, униженията, болката и гневът. Вече няма какво да губи. А стиска ли му да промени съдбата си? Все пак идат избори.