Истерика и доноси против българската дипломация

Антон Павлович Чехов казва, че когато в началото на една пиеса се покаже пушка, на финала трябва да гръмне. Такъв според мен е и случаят с публикуваните досиета на български посланици, свързани с бившата Държавна сигурност и Военното разузнаване. Неминуемо беше, след като се създаде държавна система за доказване на гражданска благонадеждност, след като се прие закон за досиетата по време на Тройната коалиция, в която БСП имаше мнозинство, след като за председател на тази комисия беше назначен бившият милиционер Евтим Костадинов - член на Висшия съвет на БСП, след като новата комисия за досиетата получи структура, мощно бюджетирана, да се случи това, което се случи с "разобличаването" на посланици на Р България. Просто пушката от началото на спектакъла накрая трябваше да даде изстрел. И гръмна.
Освен това в закона за досиета беше заложено демонизиране на органите на сигурността в социалистическа България, а оттук и на целия четирийсет и пет годишен период от историята на страната през ХХ в. В подтекста лукаво надничаше разширеният му смисъл: моралното възмездие може да се превръща в лустрация, в лишаване на бившия служител и агент на службите от определени граждански права и възможности да упражнява професията си.

Поредното пиар мероприятие

Като перфектен манипулатор и кандидат за диктатор в "демократични одежди" Бойко Борисов чрез разкриването на досиетата на посланиците организира поредната си акция - мероприятие с няколко основни цели, печеливши за него и камарилата, която го обгражда.
Премиерът е наясно, че днес проблемите в държавата се трупат като лавина пред ГЕРБ; че завареният бюджетен резерв е "профукан", че бюджетът за 2011 г. предварително е обречен на провал, че разобличенията за корупция и криминално минало във върховете на ГЕРБ ще засегнат няколкото му лидери, че интелигенцията се вдига на протести, че хората все по-ясно виждат своя "крал" като самозванец дилетант и т.н., и т.н.
Новото мероприятие, поръчано от високото място, е добре дошло, за да се отвлече общественото внимание този път за сравнително дълго време - примерно месец, месец и половина. А това означава, че правителството от скандал до скандал, организиран от него, от подслушване до подслушване, от арест до арест ще прегази януари. И така тежките последици от българската мизерия през зимата (и с помощта на медиите) ще бъдат някак си "замаскирани", докато изникне първата трева напролет. А народът ни, понеже непрекъснато го обработват, насъскват, втикват в летаргичен сън, правят го беззъб, малоумен и ням като "свода небесен", може през март да прояде и първите стръкове на отново поникналата тревна площ.

Съвет, зает от един чужд посланик

През последните няколко месеца Бойко Борисов, на когото не може да се отрече първична интуитивност, проумя как на Запад, дори и в САЩ, нарастват негативните оценки за неговото управление, как го третират със снизходителни жестове и напомняния за ранните му връзки с борческите групировки, как първо го квалифицират като манипулатор, а чак после като неизбежен ръководител. Няма как покровителите му от Берлин да го приветстват за свитата икономика и намалялото потребление, за антисоциалната политика и хаоса в здравеопазването. Няма как французите да кипят от радост, че у нас се възраждат полицейски практики отпреди 1989 г., че се извършват покушения над науката и образованието. Няма как разумните политици на Вашингтон да не се безпокоят от триумфа на дилетантизма в съюзническа на САЩ държава.
И ето, вероятно по съвет на посланик Джеймс Уорлик, останал докрай верен покровител на Цветан Цветанов и Бойко Борисов, Комисията по досиетата поднася на една декорирана по западен образец Саломе главите на фактически екзекутираните ни посланици. Мисля, че Уорлик е обещал на Борисов как при вестта за демаскираните посланици-разузнавачи целият Запад ще се разтресе от буен възторг, ще изстреля салют в чест на българската грижа за укрепване на НАТО, ще забрави аферата "Уикилийкс", за да тръгне на свещен поход срещу Путин и Медведев.
А всъщност авторитетните професионалисти на Запад едва ли са толкова неинформирани относно това какво става в разградения двор на родината ни. Те сигурно недоумяват що за глупост са натворили българските управляващи с публикуването на списъка с елитни разузнавачи в системата на външното ни министерство. За тях едва ли е разбираемо раболепието на българите, които преднамерено унищожават важни информационни канали за правенето на реална политика.
Но те са наясно, че различни държави сега ще тръгнат по следите на срещите на българските посланици-разузнавачи с местни граждани, ще селектират тези контакти, ще отделят част от тях за наблюдение, за подслушване, за евентуални арести или превербуване. Наясно са още, че никоя бивша соцстрана не е разкривала така простодушно кадрите на своето външно разузнаване.
Показателно е още, че част от посланиците-разузнавачи не попадат в разобличителния списък. Какви ли са съображенията за такова селектиране? Дали пък това спестяване на разсекретяването не е станало по съвет на същия проконсул на България? В медиите особено разгорещено защити разобличаването на колегите си посланици Стефан Тафров, който също е с ранг посланик. Аз лично, като съм чувал за специфичните навици и биография на Тафров, недоумявам как бившата ДС, и то нейното Шесто управление, са пропуснали да го вербуват чрез компромати... Не е ли възможно Комисията по досиетата да е скрила тъкмо онези посланици-разузнавачи, които като в пиесата на Голдони служат най-малко на двама господари?

Ренегати и олигарси

Има и друго, но това е като последица от първите два аргумента. В усещането си за вътрешна и международна изолация Бойко Борисов наред с пиар акциите прибягва вече и към политика, която противопоставя българи на българи. За себе си той е принуден все по-определено да търси опора и защита в най-антикомунистически настроените и възпитани наши сънародници, готови да се разправят насилствено с всеки свой социален и етнически неприятел. Тези субекти имат корени в слоеве, изповядвали фашизоидни възгледи и прибягвали към държавен терор през 1923 г. и 1941-1944 г. От друга страна, курсът към полицейщина и държавен произвол се поддържа от хора с "бели якички", които имат червен произход и в хода на прехода получиха титулуването олигарси, банкери, собственици на основните национални медии.
Самият Бойко Борисов като син на номенклатурен кадър на ГК на БСП - София, верен член на същата партия, но и самият Цветан Цветанов като син на шофьора на шефа на Държавна сигурност Григор Шопов са типични ренегати на бившето соцуправление и на бившата компартия. И няма нищо за чудене, че те понастоящем действат и в ситуацията с посланиците с типичен за ренегата подход. ГЕРБ, така мисля, все повече ще се подчинява на антикомунистическата и ксенофобската партия "Атака", на нейните призиви за агресия спрямо опозицията и потискане на всяко самостоятелно гражданско мислене.
Тези редове ги пиша не защото на всяка цена защитавам всяко едно от имената на оповестените в медиите посланици. Познавам само някои от тях, и то отчасти. Съгласен съм обаче с президента Георги Първанов, че немалко от тези посланици хвърлиха огромни усилия, за да влезе България в НАТО и в Европейския съюз, те наложиха съображенията си и на БСП-лидерите (а без постигнат национален консенсус, т.е. без съгласието и на БСП, както е известно, нямаше как да се реализира членството в НАТО).

Кога и какво премълчаха господа дипломатите?

И тогава, и сега моята забележка към такива особи е, че те се престараваха в обслужването на интересите на новите господари на света, забравяйки как всяка отделна държава трябва да има достойнство и сили да пази независимостта си. Тези посланици (а и други, стоящи над тях) успяха да създадат сладникава представа в милиони българи за НАТО като "манна небесна", спусната на очакващите спасение туземци. Те спестиха истината, че НАТО е военна организация, която в даден момент може да хвърли българските войници в поредната война като пушечно месо; че тази организация не всякога може да защити националната ни цялост (виж поучителния пример Кипър); че разполагането на натовски бази и натовски войници на наша територия не е благо. Същите дипломати дълго ни убеждаваха, че американските бази на САЩ у нас са бази на НАТО и че с тяхна помощ ще потекат към България милиони и милиони долари. Същите дипломатически кадри активно доказваха колко "българска" е войната на САЩ в Ирак и как ще бъдем най-злочестите жители на планетата, ако САЩ не разположат съоръженията на системата ПРО в България. Същите политици и дипломати не принудиха американците, които създават техни военни бази у нас, да си плащат със сравнително високи такси терените и площадките за учения, пораженията на въздушното ни пространство, да се съгласят техни войници, извършили престъпления на наша територия, да бъдат съдени от български съд.
Подобен е сюжетът с приемането на България в Европейския съюз. Нашите политици и дипломати правилно изтъкнаха важността от членуването в този политико-икономически общоевропейски съюз. Но защо трябваше до такава степен да се удовлетворяват претенциите на чужденците, че се стигне до закриване на работещи блокове на АЕЦ "Козлодуй", до незащитени права за земеделските ни работници. Същите политици и дипломати доказваха как всяко наше искане не бива да "обиди" западните ни благодетели, как ако и думица гъкнем, ще хлопнат пред нас вратите към европейския рай. И нищо не споменаваха, че в ЕС съществуват сериозни противоречия, че тези противоречия се развиват между крепителите на алианса Германия и Англия. Те не сигнализираха, че в ЕС има рецидиви на държавен егоизъм, че и тук съществува остра конкуренция, при която силният, ако може, изяжда слабия (а не просто му помага!).
Може би прекалявам с критиката на дипломатическото тяло, тъй като политиката я провеждат държавата, съответният отдел, съответното министерство, съответният Министерски съвет. Почтено беше обаче да узнае народът ни, че в плановете на ЕС влиза близко по години приемане и на всички страни от Балканския полуостров в съюза. Щом стигнаха до покана на бомбардираната от тях Сърбия, значи става въпрос за гарантиране на южната граница и пространство на Евросъюза.
Сегашното разкриване на посланическите досиета, което представлява фактическо отстраняване на дипломатите от професионалния им договор с българската държава, е съзнателно проведена акция с основни акценти, посочени в този текст.

Цената на уважението и авторитета

Иначе би трябвало да се уважава патриотизмът на тези дипломати, които преди 1989 г. спомогнаха за благополучието на България - да е страна с развита индустрия и земеделие, със солидно защитен статус на населението, със запазени граници, със силна армия, обезпечена национална сигурност, наука и култура. А след 1989 г. те изпълняваха добросъвестно служебния си дълг, допринесоха за развитието на новите демократични процеси, за реформирането на външната ни политика, включително и за влизането на нашата държава в НАТО и ЕС. Те бяха издигани по служебната стълбица не защото имат засекретено минало, а понеже са солидни професионалисти, владеят отлично по няколко световни езика и не приличат на назначени от седесаря Стоян Ганев скорозрейки-дипломати, някои от които забъркаха унизителни дипломатически безобразия във възлови страни на ЕС.
Същевременно най-малко хората от ГЕРБ, които сега въдворяват полицейщина и едноличен режим, имат право да използват ситуацията за разправа с личности, които направиха много повече за отечеството, отколкото правят сега управляващите субекти.

Кой вика "Дръжте крадеца"?

Както се вижда, аз приемам сегашните репресии на тема посланически досиета като логично продължение от политиката на няколко поредни кабинета, но и като изгодна необходимост за сегашното управление на Бойко Борисов, водещо отечеството ни към пропаст. Струва ми се, че със задълбочаване на непреодолимата криза, предизвикана от некомпетентността на изпълнителната власт и в резултат на предоставянето на българските финанси и икономика на чужда финансова империя като Световната банка, стагнацията и полицейщината в България прогресивно ще растат и разширяват. Така че епизодът с посланиците е част от въдворяването на режим, който рано или късно (въпреки сегашните половинчати действия на Запада) ще конфронтира западната демокрация с българо/балканския режим на ГЕРБ и неговия авторитарен лидер Бойко Борисов.

Емблемата плакат на ГЕРБ

Съвсем сериозно предлагам във връзка с работата на Комисията по досиетата, която периодично произвежда врагове на нова България, както и с проявената бдителност от кабинета "Борисов", отново да се тиражира един популярен плакат от 40-те години. Тогава този плакат помогна на безимотните селяни да постъпват още по-безразсъдно в жандармерията, невръстните средношколци и студенти да бъдат разстрелвани и обезглавявани още по-успешно и общо взето съюзническа на Хитлер България да ликвидира още по-жестоко антифашистката съпротива. Подходящият като символ на днешното управление плакат представлява лице на стражар, който, поставил показалец пред устата си, изрича: "Шттт... Шпионите дебнат!"
Тези дни Бойко Борисов на една от поредните си пиар срещи загрижено вметна: "Как посланици, които до вчера са били идеологически противници на Запада, ще представляват България пред западния свят?"
Отговорът не е толкова комплициран: "При всички случаи по-добре и по-цивилизовано, отколкото елитът на ГЕРБ представя България пред западния свят!"
Впрочем не Западът е разтревожен от факта, че у нас както и в останалите бивши социалистически страни работят дипломати, които са имали връзки с предишните тайни служби. Истериката и провокативните доноси за вътрешна консумация ги организира българската полицейщина, развихрила се под диригентската палка на един чужд посланик в София и подкрепена от цензурата, наложена от медийните олигарси.