Истанбул - от птичи и от морски поглед

За кой ли път съм в Истанбул. Мегаполисът, разположен на два континента. Град динамичен, променящ се. И всеки път, когато го посещаваш, го преоткриваш. 

За да се случи това обаче, най-добре е предварително да имаш план и да си начертаеш маршрут. И този маршрут задължително трябва да включва и морска част. 

Едно от най-приятните изживявания е разходка с корабче по Босфора. Казват, че било по-романтично през нощта, но пък през деня изгледът е по-интересен. На много места може да се наеме корабче, но се намираме в централната част, до Египетския обелиск, катедралата "Света София", "Синята джамия" и двореца "Топкапъ". Уговаряме се със собственика на корабчето и по тясна стръмна уличка се спускаме до морето. Самата крайбрежна улица скоро е ремонтирана, като е превърната в удобно място за разходки и спорт. Има детски площадки, тенис кортове и дори тартанова пътечка за бягане. През дните на престоя ми в Истанбул тук правя сутрешния си крос. Колко е хубаво сутрин да тичаш по брега на морето, когато мегаполисът сякаш малко придремва, преди да се втурне отново в бесния ритъм на деня. Но сутрин... Чуваш мекото стъпване на собствените си маратонки, соленият въздух ликуващо пълни гърдите, вълните се плискат в камъните, рибарите припалват лодките, а малко встрани неуморимият рев на потоците автомобили се е укротил и прилича на леко ръмжене ...

Но стига лирически отклонения, да се връщаме на корабчето. Въпреки че е пълно с хора, ако се абстрахираш от навалицата, можеш да се наслаждаваш на прекрасна гледка. И на обясненията на екскурзовода по радиоуредбата. Бавно се движи брегът. От едната страна преминават крепостните стени на султанския дворец "Топкапъ сарай". Тази част от крепостта е издигната още през византийско време и е използвана впоследствие при изграждането на двореца. Отдясно е Момината кула, разположена върху малко островче. Има много легенди за произхода и името й. Според една от тях, построена е от император Константин като важен пост за морската стража. Според друга, наречена е така на дъщерята на султан, на която ясновидец предрекъл гибел в деня на нейната 18-годишнина. Султанът заповядал да построят кулата и там изпратил дъщеря си, за да я предпази. Но когато навършила 18 години, тя получила кошница с плодове, откъдето изпълзяла отровна змия и я ухапала. Затова такова е и името на кулата - Момина. 

Но корабчето вече е преминало нататък и се движи покрай европейския, а после и покрай азиатския бряг на Истанбул. Живописни къщи, някои от тях са нови, други - от края на 19 и началото на 20 век. Тези, разположени на брега на морето, имат свой кей, където се поклащат малки моторници. Не съм почитател на турските сериали, затова не мога да се ориентирам, но разбирам, че част от сцените са снимани именно тук: къщата на този герой, къщата от онзи филм... 

Пътуването продължава. Много обичам крепости, ето, извисява се "Анадолухисар", "Румели Хисар". Отличават се двата забележителни двореца: "Долма бахче" и "Кючуксу". Построени са в европейски стил, като идеята на султаните е била да наподобяват палатите във Версай. Хубаво е да се разгледат и отвътре, но това - някой друг път. 

Минаваме и под трите моста, свързващи двата континента. Истински триумф на инженерната мисъл. Трябва да знаете, че от едната до другата част на Истанбул може да минете и под земята: има линия на метрото "Мармарай", която функционира от 2013 година. 

Така неусетно, на чаша чай, под поривите на немирния вятър, приключва и нашата морска разходка. 

Денят е към своя край, а целта е небостъргачът "Сапфир. Това е най-високата жилищна сграда в Европа и една от най-високите в света. Общо 64 етажа, 174 апартамента, вертикални градини. Но най-красивата панорамна гледка се открива от върха на небостъргача, където може да се изкачиш със скоростен асансьор. Истанбул е в краката ни, в настъпващата вечер, огрян от светлини, безкраен. И в такива моменти прекланяш глава пред човешкия гений. 

Другото, което може да направите тук, е да посетите 4D киното. За 10 минути човек прави виртуална панорамна обиколка (с хеликоптер) на най-големите забележителности на турската столица. Усещането е толкова натуралистично, че за миг забравяш, че си в кино. 

Вече е късно, но слизаме от метрото на известния площад "Тексим" - мястото, където започват всички турски протести. От него тръгва търговската улица "Истиклял". Красиви сгради в различни стилове. Дори и в този час потокът от хора не спира, а магазините и заведенията работят. Питам продавачка в магазин за дрехи в колко затварят. В 2 часа през нощта, е отговорът. Виждайки моето изумление, тя се смее и казва, че заведенията са до по-късно, а тук има толкова много хора до 4 часа сутринта. 

Другата забележителност, която си струва да посетите, е аквариумът "Тюркуазу". В него могат да се видят над 10 000 вида морски обитатели. Огромни аквариуми, някои от които дават възможност да се окажеш... посредата им. Минаваш по тунели, а над теб се извиват акули, небрежно отворили уста. Сякаш попадаш в един непознат подземен свят, заобиколен от екзотични риби и океански създания... И си припомняш историята на капитан Немо. 

Но нека не се увличаме отново в литературни отклонения. Взимаме си довиждане с Истанбул, града, който никога не спи. Довиждане...и до следващия път.