ИСС: Икономическият растеж не генерира работни места

Независимо от огромните средства, които се ангажираха в бюджетите на редица страни, не виждаме един ясен, траен резултат, който да се получи на трудовите пазари. Това каза пред Агенция "Фокус" Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС).
ИСС е съорганизатор на конференцията "Демографски предизвикателства и пазарът на труда в контекста на стратегия "Европа 2020", която се провежда днес в София.
За съжаление икономическата и финансова криза и последвалата рецесия или депресия създават все по-големи затруднения и съмнения пред постигането на целите на стратегията, особено целта, свързана със заетостта. Много отдавна, още в самото начало на създаването на стратегията, ние алармирахме, че този икономически растеж, който очакваше Европа, и който ние наблюдаваме, е растеж, който не генерира работни места.
По думите му по време на кризата едно от най-тежките отражения е, че както ЕС, така и България загуби много работни места. Едва ли има много оптимизъм, че дори до 2020 г. Европа с този темп на икономически растеж може да навакса загубата на работни места спрямо тяхната численост преди кризата, каза още Дулевски.
Според него не трябва с голямо въодушевление да наблюдаваме тенденциите на нарастване на производителността на труда, защото това е преди всичко резултат от освобождаването на трудовите резерви във фирмите и освобождаването на нискоквалифицирана работна сила.
Естествено, когато останат по-малко хора и те са по-образовани и висококвалифицирани, средно производителността на труда се повишава, но без нещо реално да е направено. За съжаление Европа изостава, и то вече много значително в производителността на труда от своите конкуренти - САЩ и Япония. В новоприсъединилите се страни проблемът остава като предизвикателство пред ЕС - как ще създаде нова, иновативна икономика - с технологично преструктуриране, с нов тип производства и т.н.
Друг тип проблеми, които наблюдаваме, и които се засилват, са структурните дисбаланси на трудовия пазар, посочи той. От една страна, на фона на високото равнище на безработица се появява недостиг на качествена, висококвалифицирана работна сила. Това на пръв поглед е парадокс - съкращения, намаляващи работни места, висока безработица и недостиг на висококвалифицирана работна сила. Става въпрос за сериозни структурни несъответствия между качество на работната сила и търсенето на бизнеса, отбеляза още Дулевски.
По думите му все още липсва методика, за да се оцени дълбочината на проблема, но за страни като България и други новоприсъединили се той възниква и заради това, че свободата на движение в общия единен пазар, в който сме, обикновено води до едностранно движение на хора и качествена работна сила към развитите икономики в ЕС. По този начин страни като нашата стават донори на висококвалифицирана работна сила.
За нас обаче най-голямото предизвикателство като структурно несъответствие е увеличаващият се и в Европа, и в България брой на хората с основно и по-ниско образование и намаляващият брой на очаквани работни места, които да бъдат осигурени за тях. Формирането на все по-големи такива контингенти започва да влияе и върху социалните модели на отделните страни-членки, натоварва фискалните системи и влошава криминогенната обстановка. Този процес след 10-15 години може дори да промени политическите модели в отделни страни, защото тези хора са бъдещи или настоящи избиратели, заяви още той.