"Ислямска държава" пуска пипалата си в Мозамбик

Конфликтът в Мозамбик е само едно от хилядите лица на бруталността на африканската действителност. Той е многопластов по своята същност и е на път да доведе африканската страна до хуманитарна криза. Развива се по няколко направления, като най-общо могат да се обособят по следния начин: 

- политически - враждата между двете най-големи сили ФРЕЛИМО и РЕНАМО; 

- икономически - неравномерното разпределение на богатствата на страната между севера и юга; 

- териториални - опити за сепаратизъм и отделяне на северната провинция Кабо Делгадо като отделна държавна структура по примера на групировката "Ислямска държава" (ИД). 

В резултат на тези фактори, които в голяма степен разделят обществото и отслабват страната, Мозамбик се превръща в благоприятна среда за развитие на радикални екстремистки групировки. Най-опасната сред тях е местната групировка е Ahlu Sunnah Wa-Jamа (ASWJ) или още Ансар ал-Суна, която местните наричат "Ал-Шабааб". Често групировката е свързвана с "Ислямска държава", но няма официално потвърждение за това. От 2017 г. насам Ансар ал-Суна тероризира северната част на Мозамбик, в частност провинцията Кабо Делгадо, която е богата на петролни залежи и рубини и в която се намира най-голямото съоръжение за експлоатация на втечнен природен газ. В края на миналата година фундаменталистите поставиха под свой контрол ключовия пристанищен град на Кабо Делгадо Мосимбоа да Прая, овладяха ключови пътища и станаха причина за разселването на хиляди жители на областта, които потърсиха спасение в съседните провинции и страни като Танзания и Малави. Спомагателен фактор за успехите на дейността на групировката в северната провинция на Мозамбик е преобладаващото мюсюлманско население, както и ширещите се бедност и глад. Отвличането на жени и деца е сред основните дейности, които съпровождат кървавите атаки на Ансар ал-Суна, а обезглавяването и жестокото избиване на цивилни са тяхна запазена марка. 

Мозамбик, както и международната общност, все още си спомнят бруталното обезглавяване на 50 души насред футболен стадион, заради отказа им да се присъединят към техните редици. Поредната серия от кървави акции се разигра през месец март, когато в град Палма бяха обезглавени 12 души, повечето от които са били чужденци. Правителството, както и армията са безсилни да се справят с разрастващия се конфликт, който се превръща в заплаха за дестабилизация не само на страната, но и на целия регион. 

Португалия пое ангажимент от началото на 2021г. да започне да обучава елитните военни части на своята бивша колония за по-ефективна борба срещу несигурността и тероризма в Кабо Делгадо. Двустранните отношения между Мозамбик и Португалия разширяват обхвата си в сферата на сигурността. Обучението ще включва специални и морски сили, специални операции и тактически контрол на въздуха. САЩ също решиха да се включат в обучението на военните сили в Мозамбик при разрастващото се насилие в тази страна. 

Споразумението между правителствата на Мозамбик и САЩ е американските войници да обучават местни сили, които се борят срещу радикалните ислямисти. Зле поддържаната армия на Мозамбик не е в състояние със собствени сили да воюва срещу  екстремистите, поради което в страната е практика да бъдат наемани външни военизирани отряди, които да подпомагат армията в Мозамбик да отблъсне екстремистите. Сред наемниците се открояват частни военизирани групировки от Южна Африка, както и руски наемници.

Близо 670 000 души са били вътрешно разселени в провинциите Кабо Делгадо, Ниаса и Нампула до края на 2020 г. по данни на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси, както и хиляди са били избити. 

Историята на конфликта

Конфликтите и кървавите сблъсъци не са нещо ново за жителите на Мозамбик. Войната между правителството на ФРЕЛИМО и бунтовническата група РЕНАМО започва през 1976 г., малко след като страната извоюва независимостта от Португалия, и приключва през 1992 г., когато е подписан мирен договор. Към средата на 90-те години на XX век Мозамбик се разглежда като модел на успешно, икономически и социално стабилно общество. 

Но през второто десетилетие на XXI век условията в страната се влошават и подновяването на конфликта става неизбежно. Водещ фактор за последвалите събития е разкритието през април 2016 г., че големи и тайни заеми са договорени през периода 2013-2014 г. от елементи в структурите на държавната сигурност и управляващата партия при пълното пренебрегване на съществуващите демократични норми (т.нар. "Таен дълг "). Веднага след като беше открито съществуването на "тайния дълг", международната общност, начело с Международния валутен фонд (МВФ), отряза значителна част от своята икономическа помощ за страната, което предизвика недоволство сред населението.  

Сред водещите фактори за задълбочаването на кризата, са икономическите маневри на правителството. През първите девет години след независимостта икономическите политики на социалистическото правителство се фокусираха върху самостоятелността, прилагането на програми, които биха могли да осигурят здравни услуги, образование и увеличаване на грамотността сред по-голямата част от населението. По това време се наблюдава и широк политически отказ да се приеме чужда помощ под страх от загуба на суверенитет и допускане на чуждо влияние вътре в страната. 

През 1984г. Мозамбик се присъединява към Световната банка и МВФ, като се отказва от социалистическия проект и либерализира икономическата си политика и в същото време започва да разчита все повече на чужда помощ. Политиките, приети при тези условия, са ориентирани по-скоро към задоволяване на условията на донорите, отколкото към националните интереси и нужди. От края на 90-те години със сключването на мирното споразумение между враждуващите ФРЕЛИМО И РЕНАМО и след откриването на мащабни залежи на минерални ресурси, обстоятелствата се промениха: стана възможно да се привлекат инвестиции за експлоатацията на тези ресурси. Сега се изчислява, че Мозамбик има запаси на въглища от 23 милиарда тона (в първата десетка на света) и запаси от природен газ от 100 трилиона кубически фута (в първите три в Африка). Появи се нов модел на местен капиталистически растеж, при който бяха направени големи инвестиции в няколко крайно неустойчиви мегапроекта, при лоша и неразвита местна инфраструктура или нулево въздействие върху заетостта. 

Заплахата от религиозния екстремизъм

След провала си в Близкия изток групировката "Ислямска държава" търси нови перспективи за продължаване на дейността си. Африканската земя изглежда благоприятна почва за това начинание по ред причини, сред които главни са: слаби и корумпирани правителства, икономическа нестабилност, бедност, глад, екологични проблеми, религиозни и етнически разделения и противоборства. Най-уязвими пред влиянието и действията на ИД са безспорно страните от Сахел. Повечето от екстремистките групировки, които тероризират населението на тези държави, поддържат връзки с "Ислямска държава" и често си сътрудничат с нейни членове в различни терористични операции, както и трафик на хора, наркотици и други престъпни дейности. 

Едва ли обаче на африканска почва ИД би постигнала същите успехи за централизация на структурите, йерархията и организацията си. Причините за това се коренят в особеностите на африканските фундаменталистки групировки, които са децентрализирани, действат хаотично, без единни ръководни центрове. Те често се съюзяват помежду си за постигане на определена цел, но не са редки и случаите, когато воюват една срещу друга. Разпадат се, преобразуват се, вливат се в по-големи местни организации. Именно тези характеристики ги правят трудни за овладяване и контрол. Не е изключено, обаче, влиянието и позициите на ИД тук да продължат да нарастват, тъй като на практика в ръцете на фундаменталистите ще попаднат лесно овладени ресурси, както и многобройни попълнения за техните редици. Освен продължаваща дестабилизация на региона и обричането на редица държави да бъдат въвлечени в тежки вътрешни конфликти, изгледите са за влошаване на мигрантската криза не само на континентално ниво (вътре в Африка), а също така и значително увеличаване на външната миграция, като най-логичният спасителен бряг ще бъде Европа.