Искаме работа!

Само за месец нови 36 000 българи попълват редиците на безработните. При управлението на ГЕРБ социалното зло се разрасна неимоверно и като лавина набъбна до над 12 на сто от населението. Написа се и национална стратегия, малко преди да бе катурнат предишният кабинет, в която имаше всичко друго, но не и яснота как аджеба да се създадат нови работни места. Където пък се споменаваше нещо конкретно, то бе гарнирано със смехотворно малки суми и обещавани резултати за чудо и приказ. В това време липсата на работа направо убива българина, той се срива, пали се, загива психически. Чудовищната бедност взема своите жертви, защото без работа дом не се гледа. 
Протестите на улицата бяха на висок глас срещу монопола и цените на тока, но много по-високо трябваше да звучи тревогата за създаването на работни места. Явно улицата трябва да закрещи високо "Искаме работа!", та дано да хукнат управляващите да правят нещо. В Европа новите работни места са грижа над грижите, няма дискусия без тази тема за създаване на най-добрите схеми за нови работни места и за младите хора, защото от младежи, които ни учат, ни работят, нито една нация няма да види хаир. А ние водим по ръст и на младежка безработица, която гони 30%. Дали нашите управници от новия, макар и служебен, кабинет ще се сетят, че винаги има какво да се направи, дори и с по-малко пари. Стига да има умни сметки и приоритетни полезни ходове, за които с бизнеса да се потърсят резерви и бързо преориентиране в икономическата среда. Иначе рискуваме да разширим мизантропския вход на терминал 2. И с новото правителство се възроди обилното приказване, а време за губене няма. Ножът е опрял до кокала.