Искам медал от Олимпиада!

Мони ГЕОРГИЕВ

Даниела Кънчева е родена на 9 март 1993 г. в Етрополе. Висока е 174 см, но притежава отскок 60 см. Започва да се занимава с волейбол преди 7 години. През настоящия сезон дебютира за женския отбор на ЦСКА - Демакс, като извежда с капитанската лента "армейките"  до четвърта поредна шампионска титла и Купата на България.
На турнира за националната купа, проведен в Казанлък, е избрана за най-добър плеймейкър, а после стана и шампионка с отбора на девойките старша възраст на "червените". Дани е преминала през всички национални гарнитури при подрастващите, сега чака шанса си да дебютира при жените. С тимовете от детско-юношеската школа на ЦСКА има още 6 републикански титли.

- Дани, едва преди няколко седмици навърши 20, а вече си шампион и носител на Купата на България, както и капитан на най-успешния волейболен отбор у нас. Виждала ли си се в подобна светлина, когато започна да тренираш волейбол?
- Определено не. Когато започнах тренировки в Етрополе, не съм си го и мечтала. После, макар че имах вече няколко титли с подрастващите гарнитури на ЦСКА, през цялото време се надявах на успехи и в женския шампионат. Между другото, в началото на кариерата ми играех като нападател.
- Висока си само 1,74 м. Ръстът създава ли ти проблеми, защото във волейбола "виреят" по-високите момичета?
- Имайки предвид позицията, на която играя сега (б. а. - разпределител), не ми пречи до такава степен. Но явно може да окаже влияние, ако заиграя за отбор, гонещ далеч по-високи цели.
- Как се запали изобщо по волейбола и как стигна до ЦСКА?
- Запалих се покрай моите приятелки. Първо ходехме заедно на народни танци, но те ми предложиха да бъда с тях и на тренировки по волейбол. Отнесох се малко скептично при началните посещения, но след това осъзнах, че много ми харесва. Известно време съчетавах и двете, ала накрая трябваше да направя избор и се спрях на спорта. Бях на 13 години. Скоро след това ме видяха хора от ЦСКА - отбора на моето сърце. Те ми предложиха да отида на проби, след които ме одобриха.
- Има ли други спортисти в семейството ти?
- Брат ми играеше футбол, но контузия го  принуди да спре. Преди доста години майка ми е тренирала редица спортове, включително за кратко и волейбол, но само толкова, нямаме други професионални спортисти.
- Спомняш ли си първия мач и първия медал?
- Първия мач не.  Но за ЦСКА си го спомням. Бяхме на републиканско за пионерки в Етрополе, в залата, в която съм започнала да тренирам. Станахме шампионки и именно това е и първото ми отличие.
- Най-емоционалният спортен момент?
- Може би мачовете тази година, които ни донесоха Купата и шампионската титла. Не само еуфорията след края на срещите, но и атмосферата по време на мачовете. И в двата решителни двубоя играхме срещу Казанлък Волей в тяхната зала и губехме с 0:2, но обратите бяха фантастични и носеха много позитивни емоции.
- Отнема ли ти спортът много от свободното време?
- Да, отнема, за съжаление, но както обичам да казвам - всяко зло за добро!
- А малкото останало с какво го запълваш?
- Най-много обичам да излизам с приятели, да се разхождаме сред природата. Също така сме често по моловете, в киното. Много обичам и да чета.
- Може ли да се определиш като "луда глава" в добрия смисъл на думата?
- Приятелите ми казват, че съм такава! (усмихва се) 
- Кое е най-лудото нещо, което сте правили?
- (избухва в смях) Ооо, тук по-добре да си замълча!
- Имаш ли предпочитан автор и книга?
- Автор - не, но наистина обичам да чета, при това всичко. Книга - "Тетрадката"
- А певец/ица?
- Харесвам Риана. Слушам предимно денс и поп музика.
- Филм или филми, които би гледала отново?
- "Три метра над небето" и "Титаник"!
- Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един капитан?
- На първо място - спокойствие! Един лидер трябва само с поглед да може да разбира какво се случва в главата на всеки от останалите състезатели. А също трябва да може да дава съвети и да сплотява колектива.
- Чувстваш ли се комфортно в тази роля?
- Да, със сигурност, това начинание ми е познато. Била съм капитан както и при пионерите, така и при девойките младша и старша възраст.
- ЦСКА спечели последните 9 мача, в които игра тайбрек. Какво е рецептата за успеха в петия гейм?
- Наистина е много интересен този факт! Ние сме млад тим, би трябвало да ни липсва опит и да изпитваме трудности в такива моменти, съответно да бъдем в по-неизгодната позиция. Освен това доста често бяхме изоставащи, т.е. в гейма преди тайбрека понякога противникът можеше да пази силите си за решителната част. Но се получаваше точно обратното! Най-важен в геймовете до 15 точки е отборният дух. Когато дойде време за петия гейм, се скупчваме и си казваме, че просто не можем да загубим. Това надъхване, гарнирано и с доза спортен шанс, се оказа печелившата комбинация. В ЦСКА се възпитава шампионски манталитет. Учим го както от треньорите, така и от по-опитните състезателки.
- Както спомена, губехте с по 0:2 гейма от Казанлък Волей както във финала за Купата на България, така и във втората среща от серията за титлата, играли се в залата на съперника. Вярваше ли наистина в тези моменти, че обратът е по силите ви?
- Може би ще прозвучи дори наивно, но да - вярвах. Бях сигурна, че можем да покажем на какво сме способни и да ги обърнем, колкото и трудно да изглежда за някои отстрани.
- Какво е усещането, когато си триумфирал с отличия на такова ниво?
- Много се радваме за спечелените две купи. Чувството е неописуемо. Нужният характер за постигане на подобни победи се възпитава в школата на ЦСКА. Може да нямаме опит, но придобиваме характер, какъвто в школата на никой друг роден отбор е възможно да бъде придобит. Преди началото на сезона цяла България смяташе, че подмладеният състав на ЦСКА надали ще може да се пребори дори за място в тройката. Смятам, че постигнахме много големи успехи, не само заради купите. Завършихме сезона с едва 1 загуба, при това в неговото начало, с 2:3. Показахме едно голямо израстване както в личностен, така и в професионален план. Тук е моментът да благодаря на моите треньори Юлия Иванова и Петър Дочев, които изградиха не просто отбор, а истински колектив.
- Има ли нещо, което правиш преди всеки мач?
- Слушам музика, ям шоколад, пия енергийна напитка. Суеверна личност съм.
- На какво те научи спортът?
- Няма никаква дилема, че спортът дава много. И на мен ми даде. От 13-годишна живея сама в столицата. Научих се да се оправям без чужда помощ с повечето неща от живота, мога да бъда самостоятелна. Спортът възпитава качества, каквито по друг начин трудно ще усвоиш в подобна степен - борбеност, организираност, вяра в собствените възможности...
- Можеш ли на този етап да си изкарваш прехраната от спорта, знаем, че ЦСКА има финансови проблеми, а и волейболистите не са сред най-добре платените...
- Честно казано, не. Както съм свикнала да казвам - добре, че са родителите. Но се надявам в близко бъдеще и това да се случва...
- Готова ли си да заиграеш зад граница и за националния отбор?
- Да, имам готовност, но не държа да играя в чужбина още от следващия сезон. Имам нуждата и предпочитам да трупам опит с ЦСКА. Надявам се, че ще дойде ред и на националния. В момента там има много добри състезателки. Аз вече съм минала през всички гарнитури на България при подрастващите.
- Кое е мястото или градът в чужбина, който те е впечатлил най-много?
- Беше преди години, когато пътувах с пионерките от националната гарнитура. Направи ми впечатление град Базел в Швейцария, много красиво кътче.
- А мечтата, която искаш най-силно да реализираш?
- (замисля се) Искам да заиграя за националния отбор на България, с който да стигна до медал от Олимпийски игри!
- Извън игрището: занимаваш ли се с нещо друго, учиш ли?
- В момента не. Миналата година завърших спортното училище "Генерал Владимир Стойчев", където се подготвят повечето кадри на ЦСКА. Решила съм да завърша и висше образование, но си дадох година почивка. Концентрирана съм върху изявите ми на полето. Искам да бъде студентка в Националната спортна академия, желая да придобия диплома за треньор. Независимо дали ще се занимавам с деца или ще водя професионален отбор.
- Твоят девиз?
- "Това, което не ме убива, ме прави по-силна". Този надпис всъщност е и една от трите ми татуировки.

Даниела (третата от дясно на ляво на втория ред) с треньорката Юлия Иванова (крайната вдясно), помощникът й Петър Дочев и целия отбор на ЦСКА след победата над Казанлък Волей с 3:2 в решителния плейоф за титлата, след който тимът  получи златните медали и шампионската купа


Даниела играе демонстративна партия с председателя на ОСК ЦСКА 1948 Георги Калчев. Волейболистката е специален гост на Коледното парти на ШК ЦСКА и награждава най-добрите шахматни таланти за 2012 г.
Снимки Личен архив