Иранският пъзел

На 14 юни в Иран ще се проведат президентски избори. Настоящият държавен глава Махмуд Ахмадинеджад не може да вземе участие в тях, защото няма право да заема президентския пост повече от два пъти подред. Въпросът е не само какво ще бъде новото лице на иранската политика, но и дали елитът в ислямската република ще излезе от плаващите пясъци на политическите спорове и ще запази влиянието си в Близкия изток. В средата на май беше обявен списъкът с кандидатите за президент - от 686 души, които искаха да се състезават за поста, до участие в изборите бяха допуснати осем. Демократичното благоприличие беше формално изпълнено: в списъка има представители на двата основни политически лагера - петима консерватори и трима реформатори. Става дума за умерени реформатори и прагматични консерватори, и е почти невъзможно те да се различат едни от други. Възгледите и на едните, и на другите са смесица от икономическа либерализация и ислямизация на обществото, като същевременно се поддържа твърда линия във външната политика. Това кара анализаторите да се питат коя линия ще доминира в страната през следващите години? Всъщност отговорът на подобен въпрос не е особено сложен, ако се има предвид, че напрежението и сблъсъците около президентските избори са по-скоро борба на две обществени тенденции, а не сблъсък на привърженици на коренно различни политически идеи.

         Процедурата

по определяне на реалните претенденти за президентския пост на пръв поглед изглежда доста опростена, ако се отчете твърде неясната формула, прокарана в конституцията на страната, обявявана от режима за демократична. В съответствие с конституцията на Иран, всеки граждани от ирански произход, който притежава способностите и качествата на лидер, трябва да се ползва с доверието на народните маси и да е верен на приципите на Иранската Ислямска Република. Кандидатите обаче преминават през ситото на Съвета за сигурност на Иран (Съвет на пазителите) - мощният комитет за надзор и контрол на Ислямската република, който е съставен от шестима мъдреци, притежаващи дълбоки познания в ислямското законодателство, и от още толкова на брой юристи, детайлно познаващи съвременното светско законодателство. Експертите по ислямското законодателство се назначават пряко от религиозния лидер, докато юристите се избират от парламента. Всички решения, приети в Ислямската Шура, трябва да бъдат одобрени от Съвета на пазителите, а всички избори в страната се контролират също от него. Това, което трябва да се подчертае, е, че всъщност действителната ръководна и контролираща сила в Иран е религиозният лидер. Нека припомним, че той освен правото да организира референдуми, да обявява война и да подписва мирни договори, да обявява мобилизация и да командва въоръжените сили, е еднствения фактор, който може да утвърждава на президентския пост избрания със всенародно гласуване президент, както и да снема от поста президента.

       Осемте кандидати

за президентския пост бяха оповестени от Министерството на вътрешните работи на Иран само десет дни преди датата на изборите.
*Саид  Джалили. Секретар на Висшия съвет за национална сигурност, главен преговарящ по иранската ядрена програма през 2007 г. и специален представител на върховния лидер.
*Али Ахбар Валеяти. Водещ съветник на Хаменей по вътрешните въпроси. Бивш външен министър - по време на войната с Ирак 1980-88 г. и за втори път през 90-те години.
*Мухаммад Бахер Калибаф е настоящият 51-годишен кмет на иранската столица Техеран. Калибаф, който се смята за умерен консерватор, бе старши командир на Иранската революционна гвардия.
*Мохсен Резай. Бивш командир в Иранската революционна гвардия. Кандидат за президент през 2009 г., когато завърши четвърти, печелейки по-малко от 2% от вота.
*Голам Али Хадад Адел. Бивш говорител на парламента между 2005 и 2008 г., в момента е член на Съвета за целесъобразност, смятан за силен представител на консерваторите.
*Мухаммад Реза Алеф. Бивш вицепрезидент при реформатора Мухаммад Хатами. Може да получи подкрепата на реформаторското крило, което бе маргинализирано на протестите след изборите през 2009 г.
*Хасан Рохани. Духовник и бивш преговарящ по ядрените въпроси, както и бивш представител на Хаменей във Върховния съвет за национална сигурност, който се занимава с ядрената програма на страната.
*Мухаммад Гарази. Бивш петролен министър и министър на телекомуникациите. Не особено популярен политик.
Редица анализатори категорично подчертават, че най-големи шансове да заемат президентското кресло имат Саид Джалили и Мухаммад Калибаф. Според последните социологически проучвания Калибаф вече е успял да спечели симпатиите на 24% от избирателите, а в случай на противоборство би получил 56% от гласовете срещу близо 27,5% за Джалили. В спор с Валеяти съотношението би било 47% срещу 28%, а в двубой с Голам Адел - 55% срещу 18%. Освен това 120 депутати от Меджлиса (от общо 290) вече са излезли с обща декларация в подкрепа на Калибаф, симпатията и на голяма част от иранската младеж е на негова страна.
Мнозина коментатори определят родения през 1061 г. Мухаммад Калибаф като безспорния фаворит или като един от двамата основни претенденти за президентския пост. Неговото кредо е, че не вярва в популизма и залъгването на народа. Сред привържениците си се слави с твърде еклектичните си възгледи, представляващи съчетаването на ислямския консерватизъм с необходимостта от реформи, но в посока на твърдата защита на устоите на ислямската република. И в същото време той може да бъде определен като съвременен бизнесмениджър, за когото иранската икономика се нуждае от дълбоко реформиране. По отношение на външната политика Калибаф е яростен критик на сегашния президент Ахмадинеджад, когото обвинява за всички сегашни проблеми на Иран, най-вече заради неразумната международна политика, довела до икономическата изолация на страната и наложените и от световната общност санкции, свързани с ядрената програма на страната.

       Любимецът на Хаменей

47-годишният Джалили, известен като най-отявленият хардлайнер сред осмината кандидати, като непреклонен ирански преговарящ по ядрения въпрос, се спряга като вероятния главен фаворит на президентските избори в Иран. Това обаче според анализаторите се очертава като особено обезпокоителна перспектива за бъдещите отношения със Запада. С противопоставянето си на "разведряване на сто процента" и обещанието си, че няма да проявява "какъвто и да е" компромис към Запада по въпроси като иранската ядрена програма и участието в Сирия, Джалили изглежда още повече би задълбочил безизходицата в отношенията на Иран със САЩ и техните съюзници, ако бъде избран за президент.
"Ако той бъде избран, предвиждам още по-голяма изолация и конфликт, тъй като него не го е грижа за отношенията с външния свят, икономиката или каквото и да е", казва ирански анализатор, пожелал анонимност заради опасения от репресии.
През последните седмици Джалили получава откритата подкрепа на управляващата върхушка в Иран, представляваща коалиция от консервативни духовници и командири на революционните гвардейци, известна като традиционалистите. Високопоставени шиитски мюсюлмански духовници започват да говорят открито в негова подкрепа, а разпространена в цялата страна мрежа от паравоенни доброволци - басидж - активно помага за организирането на предизборната му кампания. "Той лесно ще получи 30% от гласовете", заяви наскоро близкият до иранските лидери анализатор Амир Мохебян, изтъквайки добре организираните групи, подкрепящи Джалили. "Останалото ще бъде поделено между другите кандидати", подчерта той, като допълни, че това би довело до балотаж, на който Джалили би бил в доста изгодна позиция.
Нещо повече, натрапва се следната картина - сериозните заплахи за кандидатурата на Джалили явно вече са премахнати, след като доминираният от консерваторите Съвет на пазителите дисквалифицира от изборите представителите на две влиятелни политически фракции - едната начело с Ахмадинеджад, а другата предвождана от бившия президент Али Ахбар Хашеми Рафсанджани. Това решение подчерта не само непоколебимостта на традиционалистите да укрепят властта, но и способността им да осигурят резултата. Нещо, което без съмнение може да се възприеме като реален факт.
И така - на 14 юни иранците ще се отправят към избирателните урни. Изборът, очертаващ се като много труден, така или иначе ще покаже доколко иранският народ е готов да поеме по нелекия път към изграждането на светска демократична държава в момент, в който духовния елит и установения ислямски режим.
Какъвто и да бъде резултатът, който и от кандидатите да поеме изпълнителната власт, избраникът на народа ще трябва да се справя с поредното подреждане на пъзела от все същите предизвикателства - на международната изолация, на вътрешнополитическия раздор, на нарастващото икономическо и социално напрежение в страната, както и с язвите на сектантската враждебност. Да не пропуснем и готвената от Запада военна заплаха, която съвсем не изглежда като гола политическа реторика.

Аятолах Хаменей


Осемте допуснати от духовния водач на Иран кандидати за президентския пост


Саид Джалили, фаворитът на аятолаха 


Мухаммад Калибаф - любимецът на младите иранци