Интелигенция винаги е имало и ще има

Калуди КАЛУДОВ е роден на 15 март 1953 г. в село Любен Каравелово, Варненско.
През 1978 г. завършва оперно пеене в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" в София, в класа на доц. Лиляна Жабленска, и продължава да се развива като тенор и ученик на известния наш певец и музикален педагог Никола Николов. Дебютът му като певец е през 1978 г. в ролята на Алфред в операта "Травиата" на Джузепе Верди.
От 80-те години и досега международната кариера на Калуди Калудов е възходяща и той е нареждан в челото на тенорите по света. Пял е във Виенската "Щатсопера", "Ла Скала", "Лисео" (Барселона), "Ковънт Гардън", "Метрополитън" и др. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало и др. Партнирал е на изпълнители от световна класа и е работил с диригенти от световна величина като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо.
От 1990 г. Калуди Калудов живее за постоянно в Полша и пее в най-големия полски оперен театър Ц "Театр Велки" във Варшава. През 1992 г. той създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в полския град Чешин. От 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице. След 1994 г. Калуди Калудов ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България.
До 4 август 2010 е директор на Оперно-филхармоничното дружество - Пловдив.

Въпреки че Калуди Калудов стана на 60 години през март т.г., юбилейните му концерти продължават из оперните театри не само у нас. Оперният артист показа, че има уважението на колегите си, на студентите си и на хората, които почитат изкуството му. И независимо от всемирните му успехи, маестрото има качеството да се сближава и опознава така, както може да е способен на това умение само един забележителен човек.

- Юбилейният ти концерт сам ли се наложи да го организираш? Спектакълът в София беше инициатива на директора на Националната ни опера - академик Пламен Карталов.
- Трябваше да се случи през лятото, но аз не можех, защото бях поел други ангажименти по същото време. Но най-после се случи и това много ме радва. Уважението, с което бях обгрижен, ме впечатли много. Мисля, че се получи хубаво, а публиката остана доволна. Топлите думи, с които ме поздрави Пламен Карталов, ме върнаха назад във времето, когато заедно създавахме този спектакъл, а това беше само преди... 25 години. Не е малко, нали? Тогава пях заедно със Стефка Евстатиева, Стефка Минева, Стефан Еленков, Никола Смочевски, Николай Стоилов... Беше истински силно.
- Такъв концерт ще се реализира ли някъде и в чужбина?
- Първото ми честване всъщност се случи в Полша на 17-и март, в един прекрасен галаконцерт с участието на моята половинка - Анна Дитри, на мои приятели, промоутъра на класиката в Полша - Богуслав Качински, който е журналист, писател и още много неща, свързани с красотата. На този концерт взе участие и един от най-изявените ми ученици - Рафал Шивек, който властва на по-важните за един изявен певец световни сцени.
- Кой застана зад теб като емоционална и организационна подкрепа?
- В България нещата се случиха за първи път през април, и това стана в Русе и Плевен с операта "Дон Карлос" от Джузепе Верди. Последва Варна с един прекрасен концерт, в който участваха видни български оперни звезди като Александър Крунев, Елена Чавдарова, Ивайло Михайлов - мой ученик, ангажиран в Букурещ с операта "Фауст" от Гуно, София Иванова, която е моя дългогодишна приятелка, а диригент беше самият Борислав Иванов.
- В България имаш ли ангажимент към конкретен оперен театър?
- Да, солист съм на Русенската държавна опера - театър със сериозни амбиции и много силен екип.
- Би ли записал песен с поп или рап-певец?
- Ако това е интересна и показваща истински силните ми страни изява като певец, тогава може.
- Къде са пръснати децата ти?
- Децата ми живеят във Варшава. Не са пръснати, а са заедно в къщата, която някога построихме с първата ми съпруга. Големият ни син живее в апартамент на другия край на града, но почти всяка неделя се отбива да се видят.
- С какво се занимават те?
- Всъщност малкият ми син само работи в Норвегия. В контакт съм с всички, а когато имам възможност, винаги отивам да ги видя.
- Децата ти допитват ли се до теб за съвет?
- Аз мисля, че ничий съвет не може да е меродавен за другиго, защото когато затваряме една врата, не знаем колко други врати ще се отворят пред нас. Затова не си позволявам да давам съвети. Има и други начини, за да накараш децата си да направят нещо повече за себе си. Но това са мои малки тайни. Нека им позволим да си минат през своя ад. Нека не им отнемаме тази възможност.
- Отскачаш ли до Полша и по какъв повод?
- В Полша съм много често. Там съм ценен и много често канен - за концерти, спектакли, майсторски класове.
- Конфликтът с Вежди Рашидов разреши ли се в крайна сметка?
- Аз не съм конфликтен, но с бившия тогавашен министър на културата не можахме да се разберем. Имахме различен поглед за реформата в културните институции. Не желая да му отделям време и място в живота си. Беше безполезен и дори бих казал деструктивен. Нека е здрав и се радва на живота си. Всеки е себе си и си има собствен театър. Аз не влязох в концепцията му и съм горд с това. Не съм се подмазвал и не съм правил всичко възможно, за да се оправдавам. Не обичам да се оправдавам и затова се оттеглих с достойнство. Не бях разбран и толкоз.
- Защо у нас един творец не може да застане просто ей-така зад друг, без излишни мисли?
- Задаваш ми въпрос, който не се отнася за истински творци. Както вече казах, всеки е ковач на съдбата си. Едни са съгласни на всяка цена да останат там, където са, и да не се набиват на очи, а други, като мен, имат мнение и си го отстояват.
- Съществува ли българска интелигенция в момента във вида, в който я е имало преди години?
- Интелигенция винаги е имало, има и винаги ще има. Не знам в какъв вид и дали видът й е подобен или не с предишния... Със сигурност знам, че е завряна в най-забутания ъгъл - озлобена, недоволна, отровена от несгодите и издъхваща бавно, но сигурно.
- Правиш не един майсторски клас. Младите хора имат ли нужда да учат опера?
- Младите искат да се научат на нещо по-различно и нещо истински съществено. Лошото е, че в България днес няма меценати, които да искат да влагат средства и да помагат на младите да се учат и обогатяват в тази област. Те имат нужда и го правят според възможностите си.
- И да върнем лентата съвсем в началото. Започнал си с едно малко акордеонче. Къде е то сега?
- Моето акордеонче си е във Варна и дори имам нахалството да го отварям и да си попявам така, както го правех в самодейността си преди 44 години. Тогава пеех всички песни на нашите естрадни звезди. Колко ми беше хубаво тогава... Нямаше партии, нямаше многознайковци, които да ни учат как да живеем. Обичах това, което правех, и се радвах на всяка малка стъпка, която ме водеше напред. Животът не е спирка, а само продължение на движението във времето и пространството.
- Нещо лично... Ани ли е най-спокойната ти и мирна любов?
- Ние с Ани сме много луда любов и не мога да кажа какво е за мен, защото на човек дефектите му излизат след време. Аз винаги съм се придържал към максимата, че ако обичаш някого истински, го приемаш такъв, какъвто е. Но ако започнеш да го променяш или да се стараеш да го промениш, значи обичаш не него, а себе си преди всичко. Надявам се, че във времето ще се превърне в моята спокойна и мирна любов. Ако ли не - значи съм сгрешил в преценката си.


Дон Карлос в едноименната опера на Верди, по време на спектакъл в Сантяго де Чиле
снимка: личен архив