Интелектът, който имаше съвест

Нямаше къде човек повече да стъпи миналата седмица в залата на Института за етнология и фолклористика при БАН, толкова беше претъпкана. Изненадва в днешно време такъв интерес към новоиздадена научна книга, още повече - когато авторът й ни е напуснал преди 10 години. Големият етнолог и фолклорист, публицист и гражданин проф. Тодор Ив. Живков ни напусна на 31 декември 2001 г. Но продължава и днес да събира учени, приятели, съмишленици, студенти на един никога непрекъсван разговор за науката, за фолклора, за етнологията, за блясъка и паденията на обществото, за културата и безкултурието.
Съпругата на учения - проф. Веска Кожухарова-Живкова като съставител и Ангелина Иванова като редактор подариха на мислещата публика книгата "Поглед през рамо", в която са включени публикувани и непубликувани текстове на проф. Живков - студии, статии, лекции за курсовете по етнология, които той основа преди 20 години в Пловдивския университет и в ЮЗУ. Някои са събрани и разчетени листче по листче в оставения от него архив. 
Проф. Живков създаде своя научна школа - по етнология, защитена с 40 години изследователски труд. Създаде своя концепция за фолклора като тип култура и за фолклористиката като специфична наука, свързана с историята и дори със социологията, накара света да признае българската етнология като равностоен партньор в световното обществознание. Колеги на учения от някогашния Институт за фолклор при БАН, чийто директор той бе в течение на 10 години, преподаватели и бивши негови студенти от ПлУ, които той е повел по стъпалата на науката и на морала, продължиха сега своя диалог с него. Защото чрез книгата си той бе там - на тази особена премиера в института. И нищо от творбите и делата му не се оказа изтъркано от времето. А това е нещото, което прави човека Голям.
Всеки, който е общувал с проф. Живков, по свой начин усеща неговото присъствие и влиянието му върху себе си. Ученият намира очарование в изследователските му търсения, журналистът - в публицистичните му статии, приятелят - в неповторимите срещи с него, които винаги те карат да мислиш. Всъщност той бе скромен и дори кротък човек - и като учен, и като "началник", и като депутат. Но онова, което написа, неизменно бе белязано от мощна харизма. Той бе едновременно Интелект и Интелигент. Който никога не остана безразличен към порока и към погубването на духовността в България. В съчетание с ярка гражданска позиция и безукорна почтеност това го направи представител на онази рядка група от грамадни личности, която днес е на изчезване в обществото ни. Изумително е, че в днешното време на отвратителна бездуховност представители на различни поколения учени препълниха залата на Института за етнология и фолклористика, за да си подадат ръка чрез посланията на проф. Живков. Това бяха мигове на бягство към един свят на духовните ценности, от който мислещият човек има отчаяна потребност!