19 Май 2021сряда05:14 ч.

Здраве

Инсултът

Високото кръвно увеличава риска от удар с 23,8% през лятото и с 33,4% през зимата

/ брой: 283

автор:Дума

visibility 264

Около 20 години световноизвестният режисьор Микеланджело Антониони не давал интервюта. Не защото не обича журналистите, а сполетелият го втори тежък инсулт го лишава от дар слово... Подобна съдба има и любимият на поколения киномани Жан-Пол Белмондо. През август 2001 г. по време на почивка в Корсика той получава масиран мозъчен кръвоизлив и се парализа дясната част на тялото му, губи говора си, но за изненада на докторите много скоро се възстановява. Белмондо проявява силна воля и шест години по-късно се завръща с филма "Мъж и куче". С подобна упоритост се върнаха към живота и работата си и нашите актьори Йосиф Сърчаджиев и Христо Мутафчиев...
Според американски учени на всеки 40 секунди на планетата някой получава инсулт. Ниските температури увеличават риска от инсулт, тъй като водят до нарушаване на мозъчното кръвообращение. Смята се, че студът може да увеличи до 48% вероятността от инсулт.
Мозъчният инсулт е остро нарушение на мозъчното кръвообращение. Той е два основни вида - мозъчен инфаркт и мозъчен кръвоизлив. При първия става въпрос за пълно прекъсване или силно редуциране на кръвотока към определена част на главния мозък в резултат на артериална тромбоза или емболия. Кръвоизливите могат да се локализират в различни райони на главния мозък или по-рядко - в мозъчните обвивки. Обуславят се от разкъсване на вече променена артериална стена, вкл. от вродена аневризма. В резултат на развилия се мозъчен инсулт възникват различни неврологични прояви: парализи на крайници, промяна в чувствителността на кожата, говорни нарушения, смущения в гълтането и координацията на движенията и т.н. Мозъчните инфаркти (исхемични инсулти) са 80-85% от всички инсулти.
Мозъчните инсулти са сред най-разпространените заболявания в развитите страни. Затова те имат голямо медико-социално значение.
Обнадеждаващо е, че от началото на т.г. инсултите у нас намаляват. Докато през първото тримесечие на т.г. регистрираните случаи на хоспитализирани с остра мозъчно-съдова болест са 12 813, през второто и третото са съответно 12 787 и 12 276, сочат данните на Националния център за обществено здраве и анализи. 
Артериалната хипертония е първият от поредицата

рискови фактори

за заболяването и повишава риска от него 4-5 пъти. Според американски учени високото кръвно увеличава риска от инсулт с 23,8% през лятото и с 33,4% през зимата. Всеки 5 градуса нагоре на термометъра намаляват с 3% риска от инсулт. Като други предпоставки медиците посочват тютюнопушенето, диабета (увеличава риска с около 1,7 до 2,7 пъти), сърдечните заболявания (предсърдно мъждене, миокарден инфаркт), затлъстяването, липсата или недостатъчната физическа активност, злоупотребата с храни, богати на животински мазнини, хроничният алкохолизъм. Друг фактор, на който трудно може да се повлияе, е фамилната обремененост. Над 130 000 българи имат един, два или повече опасни рискови фактори.
С нарастване на възрастта нараства и рискът от мозъчен инсулт, който е особено голям след 65 г. Все пак високата заболеваемост и смъртност у нас не се дължи на генетични особености на нацията, а на липсата на борба или слабата й ефективност по отношение на рисковите фактори.
Около 2/3 от болните, прекарали мозъчен инсулт, са в различна степен инвалидизирани и се нуждаят от рехабилитация. От тях 10% се възстановяват напълно, а 25% имат леко увредени функции. Останалите се нуждаят от продължителна рехабилитация в специализирани болнични заведения. Хората с по-лек инсулт получават леки двигателни нарушения, които бързо се възстановяват и рехабилитацията може да се провежда в домашни или амбулаторни условия под контрола на личния лекар и невролог. Но при умерени или тежки двигателни нарушения, които не се възстановяват през първите 1-2 месеца, е необходима рехабилитация в специализирани болници за долекуване. Това са 40% от всички, прекарали мозъчен инсулт. У нас тези заведения са крайно недостатъчни и след острия стадий трябва грижата за болния да се провежда у дома, като близките му са напътствани от личния лекар. Над 120 хил. души у нас са инвалиди вследствие на преживян мозъчен инсулт, освидетелствувани от ТЕЛК и пенсионирани по болест.
Навременната помощ е от съществено значение за намаляване на последиците от инсулта. Всяка минута без медицинска помощ води до загиване на близо 2 млн. мозъчни клетки при инсулт. Затова лечението му е най-ефикасно до 3 или в краен случай до 6 часа след инцидента. Възможно е симптомите да са едва забележими и да се проявяват слабо в продължение на часове, дори дни, но е възможно и да са силно изразени.
 
Алармиращи симптоми

за инсулт са внезапно появила се слабост или изтръпване на лицето, ръката или крака от едната страна на тялото; внезапна загуба на зрението, силата, координацията, чувствителността, говора или способността да се разбира говора; внезапна загуба на баланс, която може да бъде придружена от повръщане, гадене, треска, хълцания или нарушено преглъщане; внезапно възникнало силно главоболие, последвано от загуба на съзнание - може да е симптом на хеморагичен инсулт.
През последните години на Запад медиците акцентират на формула за бързо реагиране при инсулт, известна като "ФАСТ" (FAST - бързина - б.р.), като всяка буква от английската дума има послание: "F" (фейс - лице - внезапно изкривяване или изтръпване в лявата или дясната половина на лицето), "A" - внезапно изтръпване или слабост в едната ръка или крак, "S" (спийч - внезапно нарушение на говора), "Т" (тайм - време) - необходима е бърза реакция.


Рисковите часове са 8 и 20?

Вероятността от инсулт се увеличава на всеки 12 часа. Тя е особено висока през два периода на деня - от 6 до 8 ч. и от 18 до 20 ч. До този извод стигнаха японски учени от Медицинския университет Ивата, изследвали 12 957 пациенти. Проучването е публикувано в Journal of Neurology, Neurosurgery and Psychiatry. Изследователите смятат, че причината за тази закономерност е свързана с измененията в кръвообращението, предизвикани от "биологичния часовник" на организма. Съществува по-голяма вероятност исхемичният кръвоизлив да стане сутринта, а хеморагичният - вечерта. Японските лекари също така са установили, че 1/5 от всички исхемични инсулти стават по време на сън, въпреки че най-ниският риск за кръвоизлив в мозъка е именно тогава.

Започва проверка на Търговския регистър

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 94

Марокански мигранти нахлуха в Испания

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 94

Москва даде обяснения за неприятелския списък

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 94

Израелската държава атакувана и от Ливан

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 94

Кратки новини

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 94

Гърди си с титла накичи

автор:Велиана Христова

visibility 142

/ брой: 94

През златната арка

автор:Славчо Кънчев

visibility 106

/ брой: 94

Жертви на модерната война

visibility 145

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ