Инертните материали изместиха металите

Българската минна индустрия минава пред предизвикателен период на размествания на върха при добива на подземни богатства, рязък спад при въгледобива заради екоизискванията, по-леко намаление при метални изкопаеми и ръст при инертните материали. Това ги прави новия лидер на пазара през 2024 г. като обем, но това не е достатъчно да настигне далеч по-високите приходи на медните рудници. Забелязва се и малък спад на износа на суровини и доста по-сериозно настъпление на вноса им. Държавата обаче е прибрала повече приходи от концесионни такси спрямо 2023 г. Това сочат данните на Българската минно-геоложка камара, представени традиционно в Деня на миньора, който се отбелязва на 18 август.
През 2024 г. хазната е получила 140.5 млн. лв. концесинони възнаграждения от добивния бранш, което е с 6% повече спрямо година по-рано. Това се дължи на по-големите плащания от всички подотрасли и основно от добива на неметални полезни изкопаеми. За втора поредна година има сериозен спад при плащанията от подотрасъл въгледобив. Най-много приходи в бюджета са осигурили металите – 53 на сто, строителни и скално-облицовъчните материали - 27%, а изкопаемите горива като въглища, нефт и газ - 17%.
Структурата на добива обаче се е променила и вече инертните минерали държат 39-процентен дял. Принос за това има ръстът при добива на скалнооблицовъчни материали с 23% и на строителните материали с 5 на сто, което се дължи на активността в строителството, отчита минната камара.
Така металните полезни изкопаеми отстъпват лидерската позиция и остават на второ място с 36%. Това се дължи на спада с 3 процента на медни руди, злато-съдържащи и сребърно-съдържащи руди, оловноцинкови руди. Въпреки нарастването с 2 процента при добива на индустриални минерали, те запазват дела си от 11 на сто, а твърдите горива вече заемат едва 13% от полезните изкопаеми в страната. 
При лигнитните въглища има истински срив от 60 процента за две години, което се дължи на декарбонизацията и енергийна трансформация на България в унисон с европейските климатични политики и Зелената сделка.
Въпреки спада на добива, мините отчитат по-висока стойност на произведената продукция и стабилен ръст от около 5 процента, който общо за последните десет години е 54 на сто и отразява както реалния икономически растеж, така и инфлационните процеси през периода.
Пез миналата година общата стойност на добитата продукция е 4.089 млрд. лв., от които близо 66% (2.7 млрд. лв.) се падат на добива на цветни метали.
Също металните руди създават близо 70 на сто от добавената стойност в отрасъла, която за 2023 г. е била 1.9 млрд. лв., сочат още данните на Българската минно-геоложка камара.
Според тях минният сектор е с най-висока производителност на труда, тъй като добавената стойност на едно наето лице достига 102 хил. лв. Предвид това, че за страната тази величина е 52 хил. лв., означава, че производителността на наетите в добивната индустрия е на практика почти двойно по-висока от тази за икономиката на страната. Браншът изпреварва по този показател преработващата промишленост, ИТ сектора, научните изследвания и всички останали отрасли, с изключение на енергетиката, отбелязва браншовата организация.
Сред подсекторите на добивната промишленост с най-висока производителност е добивът на руди на цветни метали, където добавената стойност на един нает достига 207 хил. лв., т.е. четворно по-висока от средната за страната и двойно от тази на добивната промишленост.
Производителността на подсекторите добив на въглища и на неметални материали и суровини е в порядъка на 55-65 хил. лв. добавена стойност средно на един нает, което
също е над средния показател за страната.
Данните на Министерствота на енергетиката обаче сочат, че интензитетът на външната търговия с минерални суровини намалява, както по отношение на износа, така и на вноса.
Продуктите на добивната индустрия формират общо около 4.9 млрд. евро износ, като се отчита спад от 3% спрямо 2023 г. Той се наблюдава в почти всички подсектори на бранша – индустриални минерали, горива и благородни метали. Ръст в стойността на износа има единствено при металните полезни изкопаеми и то при медни руди и техните
концентрати.
За разлика от износа, вносът на минерални суровини през 2024 г. се увеличава с 16%, достигайки до 9.4 млрд. евро при 8 млрд. евро за предходната година. Ръст има при всички групи суровини, като най-съществен е при вносът на медни руди и техните концентрати, както и на руди на благородни метали и техните концентрати.
Браншът отчита като тревожно задълбочаването на търговския дисбаланс по отношение на външната търговия с минерални суровини, което е неблагоприятна тенденция от гледна точка на икономическата и ресурсна независимост на страната. Това може да доведе до несигурност при по-неблагоприятни пазарни условия и показва структурен проблем, а именно, че България не успява да замени вноса с местен добив на стратегически за икономиката суровини, заключава анализът на браншовата камара. 


Търсенето на въглища ще остане стабилно до 2035–2040 г.

Светът постепенно преминава от енергийни въглища към по-чисти източници на горива, но намаляването на потреблението на въглища е възможно да не се случи до 2035 г. или дори до 2040 г., независимо от ускореното развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Това казва пред агенция Platts генералният директор на Seriti Resources Group и новоназначения председател на FutureCoal Майк Теке.
„Виждаме как страни работят по технологии за справяне с променливите възобновяеми енергийни източници, особено вятърната, слънчевата, включително и акумулаторните батерии. Но е важно да се разбере, че няма как преходът да се случи за една нощ“, казва Теке, цитиран от S&P Global. 
Теке, който на 12 август зае поста председател на FutureCoal – глобален алианс на производителите, потребителите и инвеститорите във въглища смята, че съвременните технологии, които могат да осигурят надеждност и да се конкурират с въглищната енергия, а също така и базова мощност, все още не гарантират непрекъснат поток от енергия.
„Говорим за 15-годишен хоризонт за ръст на потреблението на въглища, най-вече в Азия. Но отвъд това може да се появят технологии, които ще направят зелената енергия още по-продуктивна и надеждна“, добавя той.
Световното потребление на въглища през 2024 г. остава на рекордно високо ниво – 8,7 млрд. тона. Над 70 % от общото потребление се пада на Китай и Индия, независимо от увеличението на мощностите и производството на възобновяеми източници на енергия. Според данните на МАЕ, всички категории енергийни въглища, коксуващи се въглища поставят нови рекорди, както по темп на ръст, така и общо като обем.

Цените и търсенето ще се възстановят след 12-18 месеца

Говорейки за настоящото свръхпредлагане на световния пазар на енергийни въглища, което оказва съществено влияние върху цените на морския транспорт, Теке заявява, че това се дължи на цикличността при въгледобивната индустрия и евентуалното надценяване на търсенето.
„Предвид това, че продължаваме да наблюдаваме промяна в метеорологичните условия, очаквам пълно възстановяване на търсенето и цените да настъпи след около 12 до 18 месеца, а това ще стане възможно чрез изглаждане на доставките от страните износителки, както на вътрешния, така и на външния пазар“, казва Теке. „Прекъсванията на електрозахранването, покачващите се цени и претоварването на мрежата се превръщат в норма, а не в изключение. Въпреки това, въглищата остават най-големият източник на електроенергия в света. Те остават гръбнакът на стоманодобивната, циментовата и тежката индустрия.“

По S&P Global, 
3е-news, със съкращения