29 Март 2024петък02:01 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Фермери от войнстващата сикхска общност се бият с полицаи по време на общонационалния протест на 26 януари в Делхи

ГЛОБУС

Индийски фермери се гневят на закони за свободния пазар

Дясното правителство предлага реформи, които ще оставят производителите беззащитни пред прекупвачи и търговци

/ брой: 22

автор:Елиана Иванова

visibility 938

Вторият мандат на индийския премиер Нарендра Моди се оказва изпълнен с постоянни предизвикателства и радикални промени, за които, изглежда, индийското общество все още не е готово. Той бе белязан от силна националистическа рамка, почиваща върху идеята за доминацията на хиндуистката част от населението на страната и загатваща религиозна нетолерантност към мюсюлманската част от индийското население. Премина през директни провокации със съседите Пакистан и Китай и възкреси временно погребания проблем с администрирането на територията на Кашмир и Джаму. Вътрешната криза продължи развитието си с ескалиралото недоволство на индийските фермери във връзка с опита за реформиране на селското стопанство. Нуждата от реформа и модернизация на селското стопанство е важна необходимост и е дългогодишен плод на дискусии. Явно управляващата партия "Бхаратия Джаната" реши, че 2020г. ще бъде годината за осъществяване на този преломен проект 

и впрегна всички сили да даде старт на промяната. 

През септември 2020 г. президентът Рам Нат Ковинд одобри трите "Земеделски закона", които по-рано бяха приети от индийския парламент. Тези земеделски закони са както следва: 1) Закон за търговията и търговията с продукти на земеделските производители; 2) Споразумение на земеделските производители за цените и земеделските услуги; 3) Закон за основните стоки. 

Поетапно трите законопроекта бяха гласувани и приети от Лок Сабха (17 септември 2020г), Раджа Сабха (20 септември 2020г.), одобрени от президента (24 септември) и представени от министъра на земеделието Нарендра Синг Томар. Всеки от трите законопроекта поставя фокус върху различни аспекти на съществуващата селскостопанска система. Основното им предназначение е да намалят бариерите, пред които са изправени различните участници във веригата за продажба и доставки на селскостопански и хранителни продукти и да предоставят по-добри възможности пред фермерите в усвояването на тяхната продукция. Целта на реформите в селското стопанство е да се  намали влиянието на традиционните посредници, чиито роля и статус са определени от Комитета за земеделска продукция и маркетинг (Agricultural Produce and Marketing Committee, APMC) чрез създаване на единен национален пазар. Тази политическа концепция е известна още и под формулата "Една нация - един пазар". Но светкавичната негативна реакция срещу предложените реформи принуди правителството да отложи с до 18 месеца прилагането на новите закони.

Бързото прокарване на спорните закони разбуни духа на индийското население, като разшири разделението на обществото. Фермерското съсловие постави началото на цикъл от протести, които разтърсиха страната. Най-силните крепости на протестното движение бяха областите на Пенджаб и Харияна. На 26 януари, когато в Индия се чества Деня на републиката, хиляди протестиращи фермери щурмуваха комплексът на Червената крепост столица Ню Делхи с искане за отмяна на новите закони. Във вторник сутринта, размахвайки разноцветни знамена и плакати, протестиращите фермери тръгнаха на трактори, автомобили, мотоциклети, коне и пеша от покрайнините на града, където бяха устроили протестния лагер в продължение на два месеца. Денят на републиката е с особена значимост в Индия. На тази дата през 1950 г. е приета Конституцията на Индия и така се полагат основите на демократично държавно управление в младата независима държава. На същата дата през 1930 г. е гласувана Декларация за Независимостта на Индия от Националния конгрес, който работи за освобождаването на страната от колониалната зависимост на британската корона. Всяка година в Ню Делхи в Деня на републиката се организират големи празненства и военен парад, които преминават пред президентския дворец. Участие в парада  вземат висши държавни служители, политици и други видни личности. Тази година, обаче, празненствата придобиха друг вид празничен характер и 

връх взе "пирът" на народното недоволство. 

Част от трактористите се отклониха от първоначално съгласуваните маршрути и това доведе до сблъсъци и множество ранени. Полицията блокира няколко маршрута до столицата с метални и бетонни барикади и камиони, така че маршируващите фермери да могат да поемат само по разрешените от властите маршрути. Но фермерите решиха да влязат в столицата преди разрешеното време, в резултат на което полицията използва срещу тях сълзотворен газ и палки. В официално изявление премиерът Моди осъди действията на протестиращите и ги определи като "обида към Трикольора". Той заяви, че правителството е поело ангажимент да модернизира селското стопанство и предприема много стъпки в тази посока. От своя страна и в подкрепа на протестиращите фермери, опозицията обвини правителството, че нарушава парламентарната процедура, като приема законопроектите прибързано и не се вслушва в искането законопроектите да бъдат изпратени за допълнителни обсъждания в парламентарна комисия.

Законопроектите разделиха мненията не само в индийското общество, но и в политическата върхушка - докато Нарендра Моди нарече реформите "преломен момент" за индийското земеделие, опозиционните партии ги нарекоха "антиземеделски" и ги сравниха със "смъртна присъда". Разгневените и притеснени за бъдещето си фермерски групи ги възприемат като несправедливи и експлоататорски. 

Какво представляват новите закони? Идеята на реформите е да се разхлабят правилата за продажба, ценообразуване и съхранение на селскостопанската продукция. Тези правила защитават индийските фермери от свободния пазар в продължение на десетилетия. Новите правила също така позволяват на частните купувачи да съхраняват основни стоки за бъдещи продажби, което само упълномощени от правителството агенти можеха да правят до този момент. Те очертават правилата за договорно земеделие, при което фермерите приспособяват продукцията си, за да отговарят на специфичното търсене на купувача. 

Към момента липсва единно централизирано администриране на земеделския сектор. Организацията му се регулира от отделните щати съгласно техните аграрно-маркетингови разпоредби, според които държавата е разделена на няколко пазарни области, всяка от които се администрира от отделен Комитет за земеделска продукция и маркетинг, който налага собствена регулация на пазара, включително и по отношение на таксите. Тази фрагментация на пазарите в рамките на държавата възпрепятства свободния поток на селскостопански стоки от една пазарна зона към друга. Многократното обработване на селскостопанска продукция и множество нива на такси в крайна сметка преобразува цените за потребителите без съразмерна полза за фермера. По този начин специфичните за държавата закони съгласно актовете на Комитета за земеделска продукция и маркетинг, регулират търговията със селско стопанство в рамките на щатите. Те обикновено изискват закупуването на определени  селскостопански стоки чрез регулирани от правителството пазари със заплащане на определени комисионни и търговски такси. Търговците и посредниците обикновено изискват лиценз за работа. В много от щатите това са специфични лицензи, издадени от Комитета за земеделска продукция и маркетинг. 

Голяма част от законодателните актове са въведени през 60-те години на миналия век, за да се гарантира, че фермерите имат достъп до организирани пазари. До този момент 

пазарите се надзираваха от държавата 

с цел да се минимизират рисковете за експлоатация от търговци, посредници и частни компании. Тази практика, колкото и несъвършена, внася усещане за сигурност и справедливост в уредбата на земеделския сектор. С новите промени фермерското съсловие се страхува, че ще стане зависимо от посредници, които са финансисти, информационни брокери и търговци. Тъй като ролята на тези частни лица ще бъде критична, а правителството не е дало все още ясни механизми как ще регулира и ще осигурява справедливи търговски отношения, подозренията на индийските фермери е оправдано. Има редица примери за държави, в които въвеждането на частната инициатива и принципите на свободния пазар в селското стопанство постепенно разрушава този сектор на икономиката. 

Една от най-големите промени, заложена в новото законодателство е, че земеделските производители ще могат да продават продукцията си на пазарна цена директно на частни играчи - селскостопански предприятия, вериги супермаркети и онлайн търговци-зарзаватчии. Понастоящем повечето индийски фермери продават по-голямата част от продукцията си на контролирани от правителството пазари на едро или на гарантирани цени. Тези пазари се управляват от комитети, съставени от земеделски производители, често големи собственици на земя и търговци, които действат като посредници при продажби, организиране на складиране и транспорт или дори финансиране на сделки. Реформите ще дадат възможност за продажба на земеделска продукция извън отделните региони. И към момента има много случаи, когато фермери продават продукцията си на основата на частна инициатива, така че новите закони на практика оформят легално тези практики и им придават единна национална рамка. 

Основното притеснение на фермерите е, че обединяването на пазарите в единен национален такъв ще доведе до края на пазарите на едро и гарантираните цени без опция за алтернатива. Това ще рече, че ако един фермер не е доволен или съгласен с предложената от частен купувач цена, той няма да има опцията да предложи стоката си на друг район или да я използва като разменна монета по време на преговори, а ще бъде принуден да я подаде на неизгодна за него цена. Индия все още има строги закони около продажбата и използването на земеделска земя и високи субсидии, които предпазват фермерите от кръвожадността на пазарните сили.

Земеделските производители отдавна са важен стълб при провеждането на избори и събирането на гласове за една или друга партия. 

Фермерите представляват над 50% от населението на Индия 

и справянето с кризата, причинена от инициативата за реформа на селскостопанския сектор в известна степен ще определи и тенденциите в бъдещото управление на страната и надмощието на една или друга политическа сила. Управляващата "Бхаратия Джаната" търси начини за стимулиране на икономиката на страната, тъй като несъмнено не само вътрешните условия в страната, но и външните налагат отчаяна нужда от промяна и адаптация. В случая с Индия, спадаща все още в категорията развиваща се икономика с множество дребни стопанства, едва ли е добра идея да се пристъпва към резки и внезапни промени в ключов сектор като селското стопанство. Новият механизъм на реформиране на тези сектори трябва да бъде внимателно подбран и съобразен също със социалните специфики на индийското общество. Пълното преминаване от пазар, регулиран от държавата, към пазар, който е регулиран от частни играчи и на практика от самия пазар, би могъл да нанесе тежък удар по индийската икономика. Дебатът несъмнено би следвало да остане отворен за дискусия да бъде предложено постепенна и плавна промяна на съществуващата система.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ