"Импресии в акварел" - юбилейна изложба на Стела Кенфилд в Градската художествена галерия във Варна

Светлина и радост от досега с природата излъчват работите на Стела Кенфилд, които от утре застават пред ценителите в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Изложбата има юбилеен повод и събира най-новите акварели на авторката.

Близо 40 години художничката живее в Америка - най-дълго на живописен остров на север от Сиатъл в щата Вашингтон, а напоследък - в Калифорния. Завръщането й към родината започва преди няколко години, първо с летни ваканции, после със селска къща край Провадия, а от година насам и с почти трайно установяване.

Популярна маестра на акварела в САЩ, в последните години Стела Кенфилд провежда пленерни уъркшопи в своето село, на които американските художници са чести гости. Тези срещи я превръщат в посланик на красотата на българската природа, уловена не само от нея самата, а и от участниците в пленерите.

"Импресии в акварел" е името на изложбата и то изразява напълно подхода на художничката. Още за нейния усет към природата може да намерим в отговорите й на въпросите на НИНА ЛОКМАДЖИЕВА.

- Много точно име сте подбрали за вашата, пълна със светлина изложба. Кои места предпочитате да рисувате?

- Нарекла съм изложбата "Импресии в акварел", защото рисувам импресионистично, и защото за мен най-важното е да покажа емоцията, импресията, която мястото, което рисувам, предизвиква у мен. Рисувам навсякъде из България, из Щатите също, но сега, от март месец тази година, съм тук и рисувам всичко, което ме докосне емоционално. Не съм тематичен художник - рисувам това, което в момента ме развълнува. Обечам много пленерното рисуване, много от картините в изложбата са пленерни работи.

- Какви акварели ще открием в колекцията в Градската художествена галерия на Варна?

- Най-разнообразни: пейзажи - селски, градски, морски, улични сцени с хора, архитектурни елементи от градската среда също с човешко присъствие - не обичам празни улици. И селската, и градската среда ме изкушават. Например Велико Търново често рисувам - водя там всяка година група американски художници, които идват тук на уъркшопи при мен. Пътувам с тях из България - в Несебър, в Балчик, във Варна, моето село Бързица рисуваме. Обичам да рисувам Бързица, защото моята къща е накрая на селото, има огромна поляна и от нея започва гората - то е едно кътче от рая. 

- Не се ли чувствате самотно в това откъснато от градския живот село?

- Сама съм, защото загубих мъжа си преди две години, но не съм самотна - имам много приятели, които ме посещават, имам куче и коте. Имам моите гости от Варна и от Америка.

- Американците, които идват при вас на уъркшопи, какво харесват в България?

- Всичко им харесва - първо природата, но и хората страшно им харесват, и умират за нашата кухня - за плодовете и зеленчуците ни. Те са много изненадани, когато дойдат тук - защото пропагандата е била както при нас, - те са мислили, че всичко е било черно и бяло в социализма, а сега просто са очаровани. Радват се и на морето, и на планинаната, всичко толкова им харесва... Всеки, който е идвал, после в Америка са го питали - защо в България. Те нямат представа от България, особено хората от Западното крайбрежие - те са толкова далеч от Европа. И когато дойдат тук, са просто очаровани.

- Нека задам и на вас същия въпрос - защо България, защо вие избрахте да бъдете сега в България?

- Да ви кажа честно, аз вече 40 години съм извън България и ако някой някога ми беше казал, че ще живея отново тук, нямаше да повярвам. Но нещата в живота се случват не както ние планираме, а така, както трябва. Когато дойдох с мъжа си преди години тук, на него много му харесва. Каза ми - нищо нямат тия хора, а ядат, пият и се смеят. В Америка имаш възможност да правиш пари, да имаш по-голяма къща, по-голяма кола - завърта те колелото на икономиката. В България и в Европа хората работят, за да живеят, а в Америка живеят, за да работят. Мъжът ми каза - защо да не идваме по един-два месеца, да рисуваш. Намерихме тази къща, месеците станаха три-четири, а сега вече и цяла година. В моята селска къща правя уъркшопите - тя е реставрирана в автентичен вид и много съм привързана към нея. Имам чувството, че колелото се е завъртяло и е направило един пълен кръг. Обичам България, обичам мястото, където живея. Във Варна ми харесва да отида за малко. В града няма да живея повече. След красотата на село не можеш да се върнеш в града. Все повече хора осъзнават това и идват да живеят на село. Тук е моето късче от рая.

Стела Кенфилд е родена във Варна. Завършва Спортната академия в София. Живее и работи пет години в Германия, а 1985 г. в САЩ. Първите тридесет години от живота си посвещава на спорта и постига значителни успехи като национален състезател по академично гребане. В Германия се занимава с керамика и това поставя началото на артистичната й кариера. Посвещава се на акварела. Работи с едни от най-добрите американски акварелисти като Милфорд Зорнс, Серч Холербах, Карла О'Конър, Франк Уеб и много други. Преподава акварел, участва и журира изложби на организации в областта на изобразителните изкуства в САЩ, Европа и Азия. През 1998 г. открива собствена галерия в Купвил, щата Вашингтон, САЩ. През 2000 г. Стела Кенфилд основава "Звездна фондация на изкуствата", за да подпомага деца, лишени от родителски грижи, в България. Средствата се набират чрез организиране на курсове по акварел за художници от САЩ, които посещават пленери в България, Грузия, Чехия и Швейцария. От 2002 г. е канена ежегодно да преподава акварел в "Даниел Смит", една от водещите компании в света за производство и продажба на художествени материали. Компанията закупува нейна творба за постоянната си колекция и разпространява нейното DVD "Разобличаване на мита за таланта" в магазинната си мрежа. Нейни картини са собственост на частни, корпоративни и музейни колекции в Америка, Европа и Азия. Творчеството на художничката и приносът й в американското изкуство намират признание в книгата на Карлин Холман "Акварелът - дух на спонтанността". Биографията й е включена в "Кой кой е в Америка" и "Кой кой е сред жените на Америка".