Импийчмънт поради слабоумие?

Тия дни президентът Росен Плевнелиев смая света с дълбоките си прозрения. В интервю за в. "Индипендънт он сънди" той заяви, че Русия се готви да води "хибридна война" на Балканите, целяща да дестабилизира цяла Европа. НАТО и ЕС трябвало да направят всичко необходимо, за да възпрат надигащата се опасност от руска агресия. Направете повече за нас, за да направите повече за самите себе си, призовава Запада г-н Плевнелиев. Той изказа и предположението, че масираните кибератаки срещу българските институции се дирижират пряко от Москва.
Без всякакво съмнение изявлението на Плевнелиев е силно смущаващо. От него побърза да се разграничи вицепрезидентът Маргарита Попова, та и самият премиер Бойко Борисов. Представители на АБВ изказаха мнението, че с поведението си Росен Плевнелиев се е превърнал в опасност за държавата, поради което ставало наложително незабавно да подаде оставка. Лидерът на БСП Михаил Миков изказа убеждението, че Плевнелиев работи срещу националните интереси на България. Той подчерта, че е възможно заедно с други парламентарно представени партии да се обсъди въпросът за евентуален импийчмънт на президента.
Наистина съществуват всички фактически основания да се иска отстраняването на Плевнелиев от високия държавен пост. Няма съмнение, че той застрашава националните интереси на страната. Но дали така обсъжданото поведение на Плевнелиев покрива белезите на правното понятие "държавна измяна"? Само когато установим държавна измяна в собствения й смисъл, само тогава можем да поставим и въпроса за импийчмънта. 
Като юрист трудно мога да приема, че в случая имаме работа с държавна измяна в нейния същински правен смисъл. Няма да навлизам в конкретен анализ на понятието, но съвършено очевидно е, че държавната измяна е волева проява на човек, който има съзнание за това, което върши. Силно се боя, че Плевнелиев просто не знае какво върши. Прав е може би Румен Петков, според когото в поведението на Плевнелиев откриваме белези на определена деменция, т.е. на определено (политическо) слабоумие. Колкото и опасно да е, слабоумието не дава правно основание да се иска съответен импийчмънт. Конституцията не е предвидила възможността президентът да бъде отстраняван от поста поради състояние, което не му позволява да упражнява с разум възложените му високи отговорности.
При така очертаната правна ситуация трябва да приемем Плевнелиев като божие наказание, срещу което можем да противопоставим единствено и само своето безсилие. Слабоумието не е основание да се иска импийчмънт. Ще трябва да си изтърпим до края на мандата му този наш президент. Заради слабоумието, което ние преди време проявихме, като гласувахме за него.