Имат уши, а не чуват

В последните няколко години поне пет пъти съм споменавал за тъй наречените квазиместоимения, които принадлежат към най-сухия и критикуван стил на българския език - административния. Това са думи като "последният", "същият", по-рядко "този", а безспорно първенство държи квазиместоимението "такъв", "такава", "такова", "такива". Вече се отказах да броя стотиците примери, които са се натрупали в архива ми, особено с "такъв", "такава" и пр. Те просто се плодят като мишки и завладяват езиковите възможности (доколкото ги има!) не само на обикновени чиновници, но - за съжаление! - и на политици и журналисти. Ала не смея да споделя напълно твърде драстичната констатация на пишещ брат, който заяви в прав текст за политиците и езика им: "На касапски ченгели да ги окачат за ушите им, все тая - не чуват."
Остава подозрението, че авторът на тази безапелационна фраза е вероятно силно повлиян от латинската сентенция: "Aures habent et non audiunt" - сиреч "Имат уши, а не чуват".
Вярно е, че например квазиместоименията "такъв", "такава" и пр. са толкова чест гост в езика на широк кръг от разнообразни високопоставени божем културни личности - политици и журналисти. Обаче в очи се набива още един важен факт: като че ли юристи по образование са първенци при употребата на неканените езикови гости. Така остава впечатление, че тези категории ВИП-персони са най-непробиваемите бастиони на калпавия чиновнически изказ с употребата на квазиместоимения (тоест неистински местоимения).
Поради опасността да дотегна на уважаемия читател, привеждам само по два-три примера от групата на "такъв", "такава" и пр.
Тези видове квазиместоимения лесно заместват съществителни имена от всички родове и числа.
Ще рече - оказват се все пак полезни за езиковото общуване. Само че в множество от изразите, в които са допуснати този вид думи, се проявява възможност за двусмислица - а това вече е един от най-сериозните езикови недостатъци - в стилистиката се означава с термина амфиболия. Именно такива нетърсени двусмислици подсказват, че езиковата култура на автора им страда. Защото и двусмислицата има място в езика ни, но само ако е нарочно търсена (тогава тя поражда хумор или най-малко намеци).
Ще се поясним с примери, които сами говорят.
С най-многобройната и любима рожба на чиновническата мисъл "такъв":
"Присъдата е до 20 години затвор или доживотен ТАКЪВ" (какъв "такъв"? - преглед на печата по "Хоризонт"); "Вот за недоверие в понеделник - така че ТАКЪВ няма да има" (А какъв ще има? - питаме Ц. Цачева: Щом и най-важната политичка в републиката не си взема бележка, какво да говорим за други политици?); "Защо за 10 години от приемането на Закона за референдумите, ТАКЪВ не е имало" (коя дума замества квазиместоимението - закон ли? или референдум - която дума впрочем липсва в изречението) (интервю със завършил право).