Имаше ли основания СССР да ни обяви война на 5 септември?

Румен ТОТЕВ, 

кап. I ранг о.з. 

За да се смята една държава неутрална по време на военни действия, тя следва да спазва Петата Хагска конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави, приета през 1907 г., а също и ХIII Хагска конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война, приета също през 1907 г. И двете конвенции са ратифицирани от Княжество България през 1908 г.

Няма да се спирам на всички правила от двете конвенции и доколко те се спазват през Втората световна война (1939-1945 г.) в България по отношение на Съветския съюз, с който официално не воюваме, а и дипломатическите отношения на Царство България със СССР не са прекъснати. Тоест, ние оставаме неутрални по отношение на военните действия между Третия райх и СССР, независимо че ставаме съюзници на нацистка Германия след 1 март 1941 г. Ще отбележа само тези членове от двете Хагски конвенции, които имат връзка с 

водените в Черно море военни действия 

и които според някои източници са били нарушени от българските власти.

В V конвенция намирам следния текст:

"Член 4. На територията на една неутрална държава не могат да бъдат образувани военни части, нито да бъдат откривани бюра за записване на доброволци в полза на воюващите".

В XIII конвенция чета следните текстове:

"Член 5. Забранено е на воюващите да правят от неутрални пристанища и води бази за морски действия срещу противниците, както и да установяват там радиотелеграфни станции или какъвто и да е друг апарат, предназначен да служи за съобщително средство с воюващи сили на суша или по море.

Член 6. Предаването на каквото и да е основание пряко или косвено на военни кораби, бойни припаси или какъвто и да е военен материал от неутрална държава на воюваща държава е забранено.

Член 8. Едно неутрално правителство е длъжно да употреби средствата, с които разполага, за да попречи в границите на своята власт на стъкмяването или въоръжаването на всеки кораб, за който има сериозни основания да вярва, че е предназначен да кръстосва или да участва във враждебни действия срещу една държава, с която той е в мир. Освен това то е длъжно да положи същата бдителност, за да попречи на отплаването вън от границата на неговата власт на всеки кораб, предназначен да кръстосва или да участва във враждебни действия, който в границите на казаната власт е бил изцяло или отчасти приспособен за военна употреба."

Ще се огранича с коментара само на тези членове от конвенциите, доколкото в тях виждам нарушения от страна на Царство България като неутрална страна към СССР по отношение на военните действия в Черно море. Доказателства привеждам по-долу. А щом те са нарушени, не трябва да се смята, че България е останала неутрална по отношение на СССР през войната му с Третия райх, т.е. с нацистка Германия, и по време на Великата отечествена война на СССР.

Има военизиране на корабите на Българското търговско параходно дружество (БТПД) през 1941 г. До 1944 г. екипажите на корабите са военизирани, а параходите са взети под наем или са напълно предадени на германското военно командване. Всички плавателни съдове са загубени в хода на бойните действия по време на Втората световна война. 

Загиват над 45 моряци 

от екипажите на потопените параходи. Потопени са и няколко частни гемии, използвани за превоз на стока и пътници в Черно море.

На 1 март 1941 г. Царство България се присъединява към Тристранния пакт. Българските параходи с българските си екипажи и германски офицери в тях, а особено в края на военните действия с често изцяло или частично германски екипажи, изпълняват в Черно и Егейско море превози на военни стоки (въоръжение и муниции), хранителни и други припаси, но понякога и на войскови подразделения.

Загубени са всички параходи:

"Княгиня Мария Луиза", 1941 г. - пожар и взрив в Пирея;

"Шипка", 1941 г. - взрив от съветска мина пред Балчик;

"Родина", 1941 г. - взрив от две български мини южно от Созопол;

"Евдокия", 1943 г. - атака от съветската авиация в Севастопол;

"Варна", 1943 г. - торпедна атака от съветска подводница, плаваща в конвой край Евпатория;

"България", 1943 г. - торпедна атака от британска подводница в Егейско море, южно от гръцкия остров Аморгос;

"Балкан", 1943 г. - торпедна атака от британска подводница в Егейско море, край остров Мудрос;

"Цар Фердинанд", който на 2 септември 1944 г. е предаден на германците, по-късно през 1944 г. е потопен от торпедна атака на френска подводница в Егейско море;

"Бургас", който на 2 септември 1944 г. е предаден на германците, по-късно през 1944 г. е изоставен в Солун, а съдбата му е неизвестна.

Това са кораби, за които ясно е видно, че са предназначени да участват във враждебни действия срещу СССР и други страни, противници на нацистка Германия. Това се доказва и от факта, че два от параходите - "Евдокия" и "Варна", са потопени край съветското крайбрежие - в Севастопол, и край Евпатория. В частност, параходът "Евдокия" е използван в Севастопол като база на I германска десантна флотилия и е бил потопен там швартован на кея.

През 1941-1944 г. българските корабостроителници във Варна в изпълнение на германските корабостроителни програми 

строят и ремонтират военни кораби за Кригсмарине

(германския военен флот) в Черно море. Общо за нуждите на германския военен флот в българските корабостроителници са построени: 91 военноморски десантни кораба (баржи) MFP, 35 броя миночистачи (траулери) KFK. Същите са предадени на германския военен флот и са включени в бойните действия на Кригсмарине срещу съветския ВМФ в Черно море.

В началото на военните действия срещу СССР Германия не притежава военноморски флот в Черно море. В София се установява Германски морски щаб за свръзка - Военноморска група "Юг", под чието командване до 1944 г. действат германските военноморски сили в Черно, Егейско и Адриатическо море. Във Варна се установява Германско специално командване. Трите най-големи по това време български корабостроителници: "Държавна корабостроителница" - Варна, "Кораловаг" АД и "Флотски арсенал" - Варна, са включени в германските военноморски корабостроителни програми. Изпълнените в тях поръчки за германския военноморски флот бележат най-съществената част от реалната подкрепа, която България оказва като съюзник на Германия през Втората световна война. Адмиралът на флота на СССР И.С. Исаков още през войната (той е първи заместник на Наркома на ВМФ) отбелязва за морските действия в Черно море: "Ново беше масовото прилагане на бързоходните десантни баржи... На първо време те се използваха предимно като транспорти, но постепенно с различно въоръжение те станаха универсални бойни съдове..." 

В българските корабостроителници всички части и инсталации за строителството на военноморските десантни кораби и въоръжени траулери KFK идват с влакови композиции от Германия. Преписките между германското флотско групово командване "Юг" и българското военно министерство за строителството и ремонтите на плавателни съдове приключват на 12 август 1944 г., когато в писмо до германския войскови комендант в България началникът на III отдел на щаба на войската съобщава: "Въпроса за прекратяване поръчките в българските корабостроителници ще Ви изясни негово Превъзходителство германският пълномощен министър в София г-н Бекерле. Заповед. Генерал-майор Георгиев".

Значимостта на това строителство предизвиква и 

серия от протестни съветски дипломатически ноти

до българското правителство. Министерството на външните работи на СССР изразява още на 9.09.1941 г. протест пред българския пълномощен министър в Москва относно "превръщането на България, подобно на Румъния, в плацдарм за военни действия срещу Съветския съюз и за нападения през Черно море...". А в нотите, изпратени в периода 21 януари-18 май 1944 г., се поставя въпросът за незабавно прекратяване на строежа във Варна на германски военни лодки и катери, използвани срещу СССР. В тях България се обвинява, че съдейства на Германия във войната на Източния фронт. Посочва се, че "Варна и Бургас са превърнати в германски бази, а германски самолети използват български летища за нападения над СССР". Неслучайно след 9 септември 1944 г. само българският военен флот като част от българската армия е "разформирован и третиран като победен противник с произтичащите от това последствия", а корабите му са зачислени в състава на съветския Черноморски флот, за радост на българските военни моряци - за сравнително кратко време. Военноморските флагове на корабите се съхраняват в Централния военноморски музей в Санкт Петербург в Русия като пленени знамена.