Имаме време занапред, трябва да запазим темелите

- Предупредихте в началото на кампанията, че има опасност да бъде разрушен фундаментът на лявото в България и то да не бъде представено в парламента. Сега, дни преди изборите, усещате ли обръщане на тенденцията и оптимизъм, че се върви в правилния път и посока?
- Още когато БСП предприе действия за смяна на ръководството, се замислих, че някъде дълбоко в недрата на партията инстинкт за самосъхранение е останал. Ако този инстинкт го нямаше, ако беше останала инерцията в партията да решават шпаргалките и сламките на ръководството за избор на председател, делегатите на конгреса не биха могли да направят такава смяна. Още тогава видях, че много хора, които нямат претенции да имат особена роля и значение в ръководенето на политическите процеси в БСП, разсъждаваха сериозно какво би било най-добре да стане за левицата. И смятам, че резултатът показва, че не всичко е ред, дисциплина, сляпо подчинение и слугинаж. Има разум, има инстинкт за самосъхранение, има и желание да се премине през този много труден период, който не прави чест на 135-годишна партия.

- Защо според Вас се стигна до него?
- Лявата партия е преживяла всякакви исторически премеждия, но обикновено е била мачкана от противник, който я превъзхожда, който я притиска и разрушава от позицията на по-силния. А тук имаше дълъг процес на вътрешна ерозия на самата партия, който смятам, че имаше за логическа последица сегашната ситуация. Той имаше няколко съществени проявни форми. Вместо хората да членуват в нея, за да общуват помежду си, да обменят политически идеи - понякога взаимно изключващи се, понякога близки, нещата се нагнетиха дотам да се използва партията като трамплин за постигане на, не бих казала кариера, дребни ползи.
Това не е било проблем само на БСП. В такова време живеем. Когато надделее ценността „пари“, когато това обхване много поколения, то се налага обществено и няма как поколенията, свързани с една или друга партия, да бъдат генерално различни по отношение на ценността. Но все пак в социална партия е хубаво да членуват хора, които имат близки възгледи, които в партията намират опора, които са си близки по идеи. Когато интригата надделее над всичко това, тя превръща всяка партия в общност, в която не е приятно да бъдеш.

- Но всяка криза е и нова възможност...
- Ето сега тази криза дава нови възможности. Аз ги виждам в няколко посоки. Първо, хората изведнъж, за една нощ, разбират, че няма нищо вечно. Че ако искаме да има левица, ние трябва да се погрижим да я направим. И, както когато сме изправени пред наследствена къща, която е в лошо състояние, ще трябва да степенуваме задачите и приоритетите, започвайки от покрива. Оттам нататък ще укрепваме стените, ще ремонтираме стаите, ще слагаме нови мебели и всичко останало. Аз смятам, че това не бива да ни притеснява.
Когато Александър Лилов в началото на 90-те години формираше идеята какво трябва да представлява БСП, за да може да оцелее във времена, когато всички бивши комунистически партии от Източния блок загиваха, той създаде такава организационна среда, в която можеха да съжителстват по много нормален начин от ортодоксални комунисти до социалдемократи. В партията имаше идейни течения - Път към Европа, ОСД, Марксистка платформа. Тези идейни движения не създаваха условия за разцепление на партията, а за дискусии, за обмяна на идеи, на различни виждания.
За да бъде изградена пак една голяма общност, която вече абсолютно закономерно да претендира и за властта, ние трябва да привлечем хора, които са излезли от партията или никога не са влизали в нея, бидейки симпатизанти. Онова, което съществува като леви формации - Движение 21, АБВ, Комунистическата партия и други, трябва да бъде сглобено, нямам още съвсем избистрена идея, в нещо, което не е съвсем монолитно цяло, не като бъдат слети всички в една формация. Защото там вече има много хора, които никога не са членували в БСП или в партия въобще и които имат естествен страх, че някой ще ги вкара в казарма. Ние трябва да оставим въздух на тези формации, а същевременно да ги сглобим в подходяща форма, която да бъде работеща, перспективна и полезна за лявата идея и обществото. Ние очевидно водим неправилно борба с всеки поотделно. Противникът играе с един отбор в игрището, ние играем с по два, по три. Ами то няма как да завърши мачът, освен с победа на противника.
За всичко това имаме време занапред, но е много важно сега да запазим темелите.

- Каква е интригата в тази кампания - дали има вълна към „новия спасител“, или опит за доказване и оцеляване на досегашния модел, който се чувства заплашен?
- Няма как да бъде „доказван“ досегашният модел, независимо че той се чувства заплашен. Той е заплашен, защото е несъстоятелен. Либералната държава не можа да издържи изпита на времето, а българската либерална държава беше допълнена и украсена с политическото значение на подземния свят и с едно странно разбиране на бизнеса, че трябва да се залепи за някой политически фаворит, за да им разпределя той порциите. От 2005 г. насам те се интересуват само и изключително от това кой ще им подари европари. Е, подариха ви европари, какво се случи? Българската икономика се разви? Навлезе в някакви нови отрасли? Икономиката се сведе до това да се разпределят европари по най-уродлив начин. Да се докопваш до европари, участвайки в схеми, защото, ако не участваш, изобщо няма да имаш достъп до тях, и в това да бъдат обхванати държавни, общински структури и частни фирми. В партия ГЕРБ друго няма. В момента, в който свърши „марката“, аз не виждам с какво ще оправдаят съществуването си.
Появата на нови политически субекти след 2020 г. в лицето и на ИТН, и на ПП беше политическа измислица на хора без особена политическа фантазия, сериозно участие на ключови бизнесмени. Привличани бяха хора, които очевидно нямат особен политически капаците, и всичко това под лозунга, че там трябва да има хора, които контролират, и хора, които биват контролирани. Е, ето това е резултатът.

- Как трябва да бъде пречупен този модел?
- В пречупването и промяната на държавата от либерална към социална при всички случаи е необходимо сериозно присъствие на левицата в парламента. Това започва с определени нови законодателни виждания, касаещи данъчната система и участието на държавата в ключови отрасли. В политиката до решения трябва да бъдат допуснати сериозни и разумни хора, защото ако са тикани само хора, които са контролируеми, няма да стигнем доникъде - дали ще са сценаристите на Слави, дали ще са някакви псевдоюпита, които не знаят за какво става дума, но се виждат с кралски корони.

- В съдебната система е достигната като че ли точка на абсурда. Има ли въобще някакъв вариант, в който е възможно да се постигне консенсус за връщане на нормалността?
- В съдебната система нещата стигнаха дотук заради прекалената ожесточеност преди всичко на ГЕРБ, а след това и на Новото начало да я контролират и тя да работи в техен интерес, разбиран в най-битов смисъл. Трябва обаче да е ясно, че Новото начало беше възможно заради наследството на ГЕРБ, то не е нещо самостоятелно. То се роди върху няколко легислатури на ВСС, които бяха подбирани изключително по критерий за политическа лоялност. Имат принос, разбира се, и бизнесът, и лобистките кръгове, които прозряха, че е супер важно в съдебната система да си добре поставен.
Мафиотизирането на съдебната система изисква много радикални мерки за прочистване със скалпел. Не може в някакъв тесен състав на хора, които нищо не разбират от тази система, да се диктуват решения, защото те не могат да доведат до резултат. От този ВСС не само поради многократно изтеклия му мандат, а и поради състава и проявите му досега, не може да се очаква нищо. От Прокурорската колегия не може да се очаква нищо. Те са заели кръгова отбрана.
Първото, с което трябва да започне новият парламент, трябва да бъде изборът на нов Висш съдебен съвет. Слушам с почуда както колегите от ППДБ, които се обясняват, че не са го сменили, защото нямали 160 гласа, така и новите фаворити, които продължават да говорят как им трябват 160 гласа. Не виждам те да имат юристи и екип за сериозна работа по промените. Вероятно там смятат, че дипломите сами по себе си могат да произведат реформи.
Никой няма да има 160 гласа. Събирането на гласове става с привличането на достатъчно политически сили и с получаването на квоти, да го кажем условно. Това не означава, че ще бъдат избирани политически послушници и председателят на съответната партия ще им суфлира. Тук става дума за излъчване от всички посоки на магистрати, които са авторитети за системата и имат здрав гръбнак. Здравият гръбнак е също толкова важен и значим, колкото и познанията в правото. Изборът в професионалната колегия също няма да е лек, защото средите в ГЕРБ и Новото начало имат свои центрове на влияние, които ще бъдат активирани. Много е важно гилдията да има свободата да избира, а това не е въпрос, който се подразбира.

- И накрая, пак предизборно – оптимистка ли сте за това, което ще се случи с България?
- Ако аз не съм виждала шанс левицата да бъде стабилизирана, да излезе от тези избори с чест, въпреки изключително тежката ситуация, нямаше да участвам. Освен това смятам, че новото ръководство на БСП трябва да бъде подкрепено. Нашето време мина. Това, което можем да направим, е да им помогнем да съберат една група 40-50-годишни хора, на които да оставим делото, които да пазят фундамента. И вече спокойно да седнем на пейките на Арена ди Верона.