Имаме ли нужда от тази война?

Опечалени родители, загубили децата си, търсейки начин да ги спасят от болестта, искат съд за болницата, в която рожбите им са се простили с живота си. Твърдят, че лечебното заведение бракониерства в трансплантациите (стр. 5), възползва се от всеки повод за показност. Но държавата, от която се очаква да каже истината, твърди, че "там всичко е наред", ала са необходими "национална стратегия за поведение при деца с чернодробна недостатъчност", "... стандартизирани образци на медицински документи" и пр. Казано иначе - не взема страна. Очевидно не е имало спуснато нареждане да го направи.
Отделен въпрос е, че след въпросните констатации от преди повече от два месеца нищо не е предприето именно от държавата. И нищо не е направено, за да бъдат успокоени родителите - тези, които са плащали редовно здравните си вноски и данъците си и са очаквали адекватна здравна услуга, когато децата им са имали нужда. А с недоизречените истини обикновено оставят впечатление за прикриване на... истината. И докато собственикът (не стопанинът!) на лечебното заведение не предприеме реални мерки да направи обществено достояние цялата истина, доверието в системата ще продължи да ерозира. Страната ни няма нито толкова много лекари, нито толкова много деца, за да си позволи да ги жертва заради бездействието и мълчанието си.
Страната ни не е сред първенците по трансплантации, но имаме лекари и болници, които успяват да дадат втори живот на пациентите си. От Нова година държавата дори увеличи парите за трансплантации, макар с ясното съзнание, че това едва ли ще увеличи броя им. Особено след като обществено достояние стават фактите, изнесени от родителите на починалите деца. А липсата на доверие между лекаря и пациента никога не води до победа над болестта. Повече от очевидно е, че най-сериозното заболяване е в системата. Същата, която е причина един пациент да бъде разкарван в 4 болници. Същата, която прогонва младите и кадърни лекари в чужбина. И принуждава родители да търсят лек за децата си пак в чужбина. Същата несъвършена система, която, осъзнато или не, изправя лекарско съсловие срещу пациенти.
Имаме ли нужда от тази война? За добро или зло се сещам за англичанка, която наскоро разказа с омерзение за здравната система в страната си и каза, че системата я е накарала да изгуби доверие в лекарите и нещо повече: да ги намрази. Тъжно е да гледаме как в това негативно отношение бързо-бързо догонваме една страна като Великобритания.