Имам предчувствие...

Юрий Совцов
редактор

В ресторанта на сибирския град Бийск (знаете ли къде е това?) спря тока, и ние, заедно със седящия до мен на масата, се оказахме откъснати от света. Започнахме да се опознаваме, оказа се, че човекът е от Козлодуй и има работа в местния котелен завод. Ние си чукахме с чашите слепешката, а когато токът дойде, вече бяхме братя. Две-три години по-късно аз имах поне десетима приятели от България. Тогава разбрах, че това е съдба, и изобщо не се изненадах, когато ми предложиха да бъда кореспондент в София.
Видях как почти едновременно се появиха „новите руснаци“ и „новите българи“, как както при нас, така и при вас се разтърсваха промишлеността и селото, как и там, и тук учителите, лекарите и пенсионерите започнаха да се оплакват от живота... Процъфтяваха столичните магазини, загиваха кината и вестниците... Отдавна не сме в СИВ, но... В последно време руското правителство е много разтревожено от повишаването на цените на тока, газта и парното. Как мислите, случайно ли е това? Имам предчувствието, че животът отново събира нашите страни, народи и съдби. Така ли е ? Кажете ми, ако греша.